Откриха точното място, на което художникът работи по “Дървесни корени”, и разгадаха какво се е случило преди фаталния куршум

Тя е единствената, която иска да се омъжи за него, но той е убеден, че на 34 години вече е старец

Преди 130 години на 27 юли 1890 г. Винсент ван Гог лежи с огнестрелна рана в корема. Умира в леглото си два дни по-късно в малкия френски град Овер сюр Оаз.

И до днес смъртта на художника се води самоубийство. За този мрачен ден в историята на изкуството учени и любители от години имат различни теории какво точно се е случило, за да се стигне до фаталния изстрел.

Едва сега благодарение на изненадващите открития на френски изследовател, за първи път може да се правят реални изводи за това

как Винсент ван Гог прекара последните часове от живота си

Вутер ван дер Вийн, директор на Института "Ван Гог", е открил точното място, където великият художник създава последната си картина. Дори музеят на Ван Гог в Амстердам призна находката като фактически точна. С това жизненоважно парче от пъзела експертите могат по-точно да предположат, че Ван Гог е прекарал последния си ден в рисуване, работейки върху поредица от корени на дърветата по протежение на пътя.

Картината "Дървесни корени" бе идентифицирана като неговата последна творба преди няколко години и оттогава изследователите се надпреварват да открият кое точно е мястото, което последно го вдъхновява. В търсенето обаче най-полезна се оказа не картината, а пощенска картичка.

В началото на годината Ваутър ван дер Вийн преглежда стари спомени от Овер, когато една снимка с велосипедист му прави впечатление. Осъзнава, че фонът й много наподобява "Дървесни корени", изложена в амстердамския музей на художника. Сравнявайки платното от 1890 г. с картичката, датирана някъде между 1900 и 1910 г., Ван дер

Вийн е убеден, че е попаднал на същия лес

Заради ограниченията в пътуванията, наложени вследствие на коронавируса, той отива на място – ул. "Добини" 48, чак през май и с почуда установява, че дърветата все още се издигат там.

Те се намират само на 150 метра от къщата, където умира Ван Гог. Макар десетки почитатели на художника да са минавали оттам години наред, никой не се впечатлява от дърветата.

В продължение на разследването си Ван дер Вийн започва отново да проучва деня 27 юли 1890 г., в който Винсент отнема живота си. Позовавайки се на стари материали, той смята, че художникът е започнал картината сутринта на удобно място близо до дома си. Въпреки че платното е голямо, Ван Гог е известен със своята бързина, затова експертът е на мнение, че е

успял да я завърши още същия ден

След това се върнал в къщата си за неделен обяд, а после отишъл отново на адреса на "Добини", за да добави няколко детайла в картината и да улови следобедната светлина. Почти завършената творба той връща в къщата си.

Въпреки че това е само спекулация, изглежда, Ван Гог е взел фаталното решение при влизането си в спалнята, когато прибира картината. Вечерта, въоръжен с револвер в ръка, той напуска дома си и върви до пшеничните поля на края на селото. Там стреля. Два дни по-късно художникът умира от раната си.

"Работейки с часове върху картина, която показва неговото занимание с безмилостната борба между живота и смъртта, Ван Гог, чувствайки се самотен и без алтернатива,

решава да намери ранен покой

в залязващото слънце в покрайнините на селото с изглед към току-що ожънатата пшеница. Колкото до "Дървесни корени", това е неговата рисувана бележка за сбогуване - обяснява Ван дер Вийн. - Сякаш е чул вик, че вече е време. Не е тайна, че той е обмислял самоубийството поне година преди това."

Повече от век се водят дебати за това коя живопис е последната творба на Ван Гог главно поради факта, че художникът рядко датира творбите си.

Някои твърдят, че това не е дърво с корени, а по-скоро платното "Житна нива с гарвани".

Експерти са на мнение, че

тя е призрачна, зловеща картина,

която се вписва като поетичен вид самоубийствена бележка точно преди художникът да се сбогува с живота си.

Преди година аукционна къща в Париж изложи на търг револвера, с който се смята, че Винсент ван Гог е сложил край на живота си. 7-милиметровият "Лефуше", наричан "най-известното оръжие в историята на изкуството", бе продаден за 60 000 евро.

Според експерти, запознати с живота на холандския художник, Ван Гог се е прострелял смъртоносно с револвера край селището Овер сюр Оаз – северно от Париж, където прекарва последните месеци от живота си през 1890 г. Открит от фермер през 1965 г., револверът е изложен в Музея на художника в Амстердам.

Все пак от "Арт Аукцион", които го обявиха на търг, признават, че няма начин да се установи с абсолютна сигурност, че

това е фаталното оръжие,

но тестовете са показали, че е било в земята в продължение на 75 години. Има данни, че Ван Гог го е заел от собственика му в странноприемница в селището.

Само две години по-рано той си отрязва ухото, за да го предложи на жена в бордей в Южна Франция. Най-известната трагедия в живота му е именно случилото се през 1888 година. По последни проучвания Винсент е отрязал цялото си ухо, а не част от него. Това доказват бележките на лекуващия го лекар д-р Феликс Рей. В записките дори има рисунки докъде е отрязано ухото.

Разкрита е и личността на жената, на която е подарил ухото си. Тя не е била лека жена, както се твърдеше, а девойка, която чистела публичния дом и търговските помещения в района. Казвала се Рашел и имала голям белег на ръката си, причинен от ухапване от куче. Когато й занесъл ухото си, увито в кърпа, художникът й казал:

"Вземи го. Може да ти е от полза"

Направил го, защото си мислил, че по този начин й помага, като дава част от себе си, за да запълни нейния белег.

Факт е, че и до днес кръг от експерти категорично отказват да признаят теорията за самоубийството на Ван Гог. Те смятат, че макар той да е имал странно поведение и характер, няма причина да се смята, че би посегнал на живота.

Дори напротив, той се е наслаждавал по свой собствен начин на самотата и тъгата си и това го е вдъхновявало да твори.

В картините си той създава свой собствен свят

и благодарение на това не живее в настоящето. Затова според тях няма причина да напуска реалния свят.

Все пак последните проучвания на института "Ван Гог" дават сериозен превес на предположението, че той се е самоубил.

Макар и да е художествено произведение, книгата "Последната картина на Ван Гог" на Алисън Ричман също с точност описва предисторията на фаталния край.

В нея се разказва как художникът пристига в Овер сюр Оаз – идилично френско селце, което от векове привлича парижките артисти. На същото място е израснала и 21-годишната Маргьорит Гаше, която се грижи за баща си и брат си.

Последното си лято Ван Гог прекарва,

оставяйки се

на грижите

на доктор Гаше

– хомеопат, любител художник и колекционер. През тези месеци Ван Гог нарисува над 70 картини, две от тях са портрети на Маргьорит. Художникът обаче не подозира, че не само ще улови образа й в картините си, но ще плени и сърцето й.

Маргьорит се влюбва фатално. Готова е да създаде семейство с него. Нещо, което художникът търси през целия си живот, но точно в този момент мисълта го плаши.

"Аз все повече заприличвам на старец - слаб, брадат и беззъб. А съм само на 34...", пише Ван Гог до брат си Тео малко след като Маргьорит му се обяснява в любов.

За съжаление, той се държи като човек, който смята себе си за излишен в този свят, сякаш е изживял дните си, неспособен да предложи повече любов.

"Това, което

чувства

към Гаше,

го погубва

- отбелязва изследователят Ван дер Вийн. - Сякаш открива, че това, което е търсил цял живот, вече не е за него. Не го желае. Не може да му се зарадва. И се отказва от него. Връща се към самотата и тъгата си. Затова и взема фаталното решение. Не се чувства млад, а дори напротив. Желанието му за живот го напуска с всеки изминал ден. Дори последната му картина говори за това. Тя е любовен вик на отчаяние."