6000 души бе най-многолюдният протест, ще оредява още и през есента ще изчезне

ОЩЕ АКЦЕНТИ:

Площад “Независимост” събира 20 хил., а говорят за 135 хил.

Многократно съм броил “милионния” протест през 1990 г. и на него няма повече от 150 хил. души

Смешно е твърдението на организаторите, че имало хиляди хора някъде встрани, а не на площада, казва тв продуцентът и организатор на протестите от 2013 г.

Виктор Димчев активно се занимава с протестна дейност от 30 г. и от тогава брои протестиращите по панорамни снимки и кадри от дрон. 

- Г-н Димчев, от години броите протестите у нас по панорамни снимки или снимки от дрон. Как го правите?

- Става много елементарно - с висококачествена снимка, отварям я в графична компютърна програма и глава по глава, човек по човек, буквално ръчно преброявам. Поставям маркер върху всяко едно човешко лице или част от тялото и винаги се старая да прибавя дори повече хора, защото е много възможно да има някои леко скрити.

Така пиксел по пиксел се минава снимката, докато съм сигурен, че не съм пропуснал човек. Сверявали сме с различни хора и разминаването ни е 1-2%.

- Занимавате се с протестна дейност от 30 години - колко снимки сте преброили за това време?

- За 30 години досега имам няколкостотин, които лично съм преброил. Пазя ги в архива си.

- Заимствалили сте отнякъде този метод?

- Занимавам се професионално с видео и фотография. Дори съм преподавал фотография и този метод го ползвам, за да показвам как широките обективи, които основно снимат голяма тълпа, всъщност изкривяват образа и в предната си част показват по-малко хора, отколкото в задната. Това създава усещането, че един протест е огромен. Изградил съм този метод чрез свои наблюдения. Познавам и други хора по света, които правят същото. Има начини да се брои и по видео, което е значително по-простичко.

- Колко души могат да се съберат на площад “Независимост” в София по вашите изчисления?

- Площадът може да събере около 20 хил. души, но това означава цялото пространство пред бившия царски дворец да се запълни с хора. Такова нещо не си спомням да съм виждал от 1991 година.

Максималното количество хора, които сме преброили през 2013 г., беше 12-14 хил. души, и то на два отделни протеста. Масовото количество хора и тогава беше между 4 000 и 8 000 души.

На протестите сега не не се събират и толкова хора. В това пространство пред президентството и в частта на площад “Независимост”, която не е окупирана от полицията, много трудно могат да се съберат повече от 6-7 хил. човека.

- Организаторите твърдят, че се събират поне по 40 хил.

- Казвали са, че се събират и по 135 хил. Бабикян ми изръси веднъж това число. 80-100 хил. каза пък Мая Манолова. Това са популярни преувеличавания и са абсолютно невъзможни. На едната от снимките, които съм броил, се виждат 4200 човека. Имам 30-40 преброявания, които мога да покажа, и на нито едно от тях няма такова голямо количество хора.

- Колко най-много сте преброявали досега от всички дни на протеста?

- До момента най-голямото число е 4200 души. Правя уговорката, че има две видеа от “Медиапул”. Едното е пред Софийския университет, а другото е по-долу по “Цариградско шосе”, където не се разбира добре колко са хората, защото част от тях минават зад камерата.

На другото видео обаче много добре се вижда броят им, защото тълпата прави завой и така много лесно могат да се проследят на монитор. Занимавам се основно с обработка на видео и на монтажна програма лесно могат да се преброят. На протеста тогава има може би около 6000 човека. Казвам “може би”, защото не знам каква част от шествието е минала по друг маршрут, останала е някъде или се е отклонила. Това е един от предполагаемите по-масови дни на протестите. Мисля, че беше петък или събота.

От този ден, в който твърдят, че са били 80-100 хиляди души, има няколко различни снимки от дронове, като най-голямата и мащабна показва хората по същия този маршрут - между СУ и парламента. Там виждаме доста по-малко хора. Така че за мен това е най-голямото число, което съм преброявал - 6000.

Няколко пъти приканвам организатори и протестиращи да ми пратят по-големи снимки. Имаше приятел, който правеше много красиви панорамни 360-градусови снимки, но на тях преброих 1900 човека.

- Всички тези снимки от дрон, по които вие броите протестиращите, може да са направени в твърде ранен час. Светло е на тях, а хората обикновено се събират в по-тъмните часове на вечерта.

- Това абсолютно не е вярно. Обикновено тези снимки се правят, когато има максималното количество хора на площада. Отделно организаторите се стремят повечето да са се събрали около 19 часа, за да влязат в медийните блокове на телевизиите. Тогава обикновено се организират и акциите или пък се подготвят за тръгване на шествие по улиците. Тогава е някакъв максимален момент.

Оттам нататък може да се появят хора, които са решили да си пият бирата в парка и си казват: “Защо ли да не отида да си я пия близо до протеста?” Отиват да видят какво се случва. Там има младежи, весело е, шарено е.

Много е смешно и твърдението на организаторите, че хората, които са на площада и са в ядрото на протеста, всъщност не били основната част от протестиращите. Имало хиляди хора, които стоят някъде встрани. Това е нелогично. Съвсем по-логично звучи хората, отишли на протест, да са максимално близо до “сърцето” на протеста, там, където са говорителите, тонколоните, плакатите. Просто няма логика по-голямата част от протестиращите да са скрити някъде там по уличките или пък да се присъединяват по-късно към протеста.

- Вие подкрепяте ли исканията на протеста?

- Исканията на протеста категорично не ги подкрепям. Те са изключително хаотични. Според тях ние трябва да разпуснем половината държава 6 месеца преди избори. Минал е един мандат, в който по-голямата част от опозицията си е мълчала. Нито една от партиите не направи силна кампания в последните няколко години, изключвам протестите на “Възраждане” в началото на годината, на БСП едни рехави опити и няколко акции на “Демократична България” преди 2 г.

Сега не подкрепям, защото не мога да разбера какво точно се иска, освен да съсипем държавата и да дадем на президента да управлява всичко. Иначе смятам, че държавата трябва да бъде ремонтирана. Има много какво да се прави. Нужни са ни нови лица и по-голяма експертност.

Сред протестиращите има много интересни идеи, някои свързани с малки промени в конституцията или отделни закони. Но съвсем различно нещо е да искаш да смениш държавата, защото ти пречат някакви личности.

- Защо не виждате смисъл в сегашните протести?

- Защото познавам хората, които стоят зад него, и това са корумпирани хора, чиято цел е да изкарват полза от тези протести. Те се прикриват зад граждански натиск и различни видове политики, които се оплюват от определени обществени групи. Те ги синтезират и ги превръщат в своя политика.

- Организатори на протестите сега са “отровното трио”. За тях ли говорите?

- Говоря за “отровното трио”, но там има поне 5-6 различни източника на финансиране и политически интереси.

Като участник в “Демократична България” и създател на “Да, България”, макар и за кратък период, имах възможност да видя едната страна. Познавам “отровното трио” индивидуално, от друга страна. Отделно познавам част от другите участници - “Възраждане”, БСП, АБВ. От четвърта страна, познавам хората, които работят по линия на г-н Васил Божков. Добре съм запознат какво се случва и затова си позволявам смело да застана на такава позиция.

- Понеже не симпатизирате на протеста, възможно ли е умишлено да занижавате броя на протестиращите на площада?

- Този спор всъщност възникна през 2013 г., когато се пишеше, че имало по 60-80 хил. души в центъра на София, а това не беше вярно. Тогава хората бяха повече, отколкото в момента, но далеч не десестки хиляди. От т.нар. Национална стачка тази сряда много внимателно с колеги записваме материалите, които БНТ излъчва, и на площада според нас имаше 3500 човека.

Тази цифра трябва да бъде по-прецизно удостоверена, защото камерата на БНТ е с по-широк обектив, който изкривява перспективата и броенето става много по-трудно.

- В каква фаза е протестът и как ще се развие занапред?

- Протестът влезе в ритъм, в който всички протестни вълни влизат в България. Веднъж седмично, обикновено в сряда, се случва по-голям протест, а останалите дни са по-театрално насочени. Може със сигурност да се каже, че протестът намалява, и то контрастно в последните дни. Когато е лошо времето, протестът буквално изчезва, което е добър индикатор за това доколко хората са отдадени на протестната кауза.

Същото намаляващо количество ще гледаме през лятото. В края на есента протестите ще бъдат окончателно потушени, за да може да започне новата политическа есен и партиите да пожънат онова, което се е сяло на площада.

- Кои са най-многолюдните протести, които сте преброили?

- През 1990 г. на Орлов мост т.нар. милионен протест, който съм броил многократно и на него няма повече от 150 хил. човека. Той беше гигантски в сравнение с всички останали.

През 1997 г. имаше също много мащабна протестна вълна, в която протестираха с по 30 хил. души, защото имаше хора в много населени места. Няколко десетки града протестираха, барикадираха се. В Дупница, Пловдив бяха затворили пътища, кръстовища. Друга голяма протестна вълна беше през 2013 г., където в най-многобройните дни са се събирали по 20 хил., но това се е случвало един-два пъти.

- В организацията на кои протести сте участвали?

- През 2013 г. бях активен участник в ръководството на организацията на двата основни протеста - на първата вълна срещу несправедливото отношение на монополи към българските граждани и срещу кабинета “Орешарски”. Организатор съм и на всички екологични протести за Странджа, за Пирин, за презастрояване на Българското Черноморие. Активист съм в каузата за “Корал” и се смятам за част от активното гражданско общество, което се стреми да вижда в протестите възможности да се изисква от властта да се правят промени, а не да се ползват като политически инструменти.

- Споменахте, че сте един от основателите на “Да, България”. Защо сега не ги подкрепяте и не сте част от техните акции?

- Подкрепих “Да, България” може би заради личната харизма на Кристиян Таков. Малко след създаването на партията с очите си видях връзки и срещи с хора, с които според мен една партия е несъвместима като морални идеали, които смята да представя.

По морални причини напуснах малко след основаването, макар че бях член на Националния съвет на “Да, България”. Впрочем имат много хубави политически идеи, както и много други партии, но въпросът е как ще ги реализират.

В акциите на “Да, България” виждам повече желание да се придобият политически ползи, а не да се промени някакъв модел. Виждам и опити партията да се наложи в коалиция, която е сложна като конструкция и включва десни и леви елементи в себе си.