Не трябва да изключваме варианта за редовни избори

- Г-н Ганев, прокуратурата публикува записи на Васил Божков с един политик и един журналист, в които става дума, че Божков има участие в организацията на протестите. Това ще повлияе ли според Вас на активността на улицата?

- Не мисля, че това ще пречупи протеста. Налице е удар върху легитимността му, но не толкова голям, че да прибере хората по домовете. Сигурно вече стана банално, но е важно – протестиращите не са хомогенна група, но жизненост на протеста придава

присъствието

на либералната

градска общност

Това е група с постматериален дневен ред. Там мотивацията за протест не идва от социални проблеми, а от ценностни възприятия. Да говорим, че г-н Божков или друг едър бизнесмен плаща на тези хора да протестират, не звучи сериозно. Предполагам, че Васил Божков действително има някакво участие, но то далеч не е решаващо. Още от първия ден видимо имаше елементи, които не се вписваха в общия фон, а част от тях търсеха и провокации. Не може да се изключи те да са били мотивирани по някакъв начин да са на протеста.

- Можем ли вече да кажем, че протестите осъществиха политически промени, и вижда ли се вече какви са те?

- Намираме се в нова политическа ситуация. Ще се опитам да изброя почти телеграфно промените, които до момента вече са налице.

“Демократична България” и по-точно Христо Иванов, излязоха от политическата периферия и са вече в самия център на българската политика, дотам, че от седмица насам те задават дневния ред. Христо Иванов е като че ли единственият легитимен политически представител на протестиращите. В самото начало Радев изглеждаше като общ знаменател, но това бързо се разсея. Именно тази либерална градска общност искаше да стане ясно още в самото начало, че

протестът не е в

подкрепа на Радев,

а е срещу Гешев

и Борисов

Още в първия ден, когато протестът се премести от президентството пред Съдебната палата, Христо Иванов ясно се дистанцира от червената група, подчертавайки, че на протеста пред Съдебната палата няма да видите Корнелия Нинова.

- Какви са възможностите, които стоят пред Борисов? Ще получат ли протестиращите исканата оставка, или премиерът ще бъде твърд?

- Решението на Борисов зависи от жизнеността и посоката на протеста, но и от политическата ситуация. Ако протестът се компрометира и загуби масовост, е една ситуация. Това не бива да се изключва при опит например да му се даде партиен характер. Подобна инициатива може да задуши енергията му.

Сезонът също е изпитание. Как би изглеждал един протест при активен отпускарски месец като август? От тези фактори ще се реши дали да се върви към оставка, или не.

Оставката обаче не означава непременно предсрочни парламентарни избори. Конституционната процедура при подадена оставка от страна на правителството е следната: президентът връчва мандат за съставяне на кабинет на първата политическа сила, която е ГЕРБ. Или по друг начин казано – Борисов може да подаде оставка и да направи ново правителство в рамките на това Народно събрание.

Въобще не трябва да се изключва възможността този кабинет да остане до редовните парламентарни избори и

да се търсят тактически

ходове ГЕРБ да излезе

в по-добра ситуация

от тази, в която се намира в момента.

- А всичко това на избори как ще изглежда? Кой ще спечели от тези протести?

- Първо и най-важно – не знаем кога ще са изборите. Една би била ситуацията, ако се отиде към бързи предсрочни избори, съвсем друго би било, ако те са редовни. Но и за двете прогнозите биха били чиста спекулация. Протестът засега със сигурност мобилизира “Демократична България” и им печели нови привърженици без, разбира се, това да ги прави първа или втора политическа сила. Партията на Трифонов, която проучванията преди протестите сочеха като такава с най-голям потенциал да акумулира протестния вот, днес изглежда по-скоро в политическата периферия. Не казвам, че задължително губи обществена подкрепа, а просто Трифонов го няма в оборота. Не присъства в медиите, няма го на протеста, не се вижда засилена негова активност. Трифонов говори, но само на своята си аудитория - в своята си телевизия и във фейсбук.

Манолова също се забелязва по терена, но тя трудно би могла да бъде реален конкурент на Христо Иванов за подкрепата на либералната градска общност. Тя трябва да търси по-социален дневен ред. В това е по-добра. Доказала го е като омбудсман. БСП от своя страна ще заложи на това да се представи като единствената по-голяма партия, която може да е алтернатива, и ще поиска от избирателите да бъде инструментът на наказателния вот срещу ГЕРБ. Но това вече е играно. БСП продължава да не се привижда като реална и автентична алтернатива. ДПС от своя страна също е в трудна ситуация, защото движението отново влиза в политическа изолация. След следващите парламентарни избори те пак няма да са желан партньор. И разбира се, големият въпрос е в каква кондиция ще излезе ГЕРБ, но това зависи от развитието на ситуацията в следващите седмици и месеци.