"Гробът на Васил Левски е унищожен по заповед на Тодор Павлов, сивият кардинал на БКП и Държавна сигурност", твърди Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов.
Тодор Павлов става председател на Българската академия на науката след 9 септември 1944 г., член е на Централния комитет на БКП.
"Ползва се с изключително влияние както в партията, така и в структурите на ДС. Именно по негово време се извършват проучванията в църквата "Света Петка Самарджийска" в София.

Още тогава се знае, че е възможно там да препогребан Апостола.

Под давлението на Павлов са изхвърлени тленните останки на Левски, това е криминален случай в археологията!" - категоричен е Александър Хайтов.
Той продължава делото на баща си и от години прави проучвания по темата къде е погребан българският Апостол на свободата.
"Костите на Левски са намерени по време на разкопките в църквата "Света Петка Самарджийска" през пролетта на 1956 година. Датата е 30 май.

Открити са точно на мястото, описано от Мария поп Павлова. Тя е съпруга на Ботевия четник Илия Джагаров, който й завещава тайната", сочат изследванията на Хайтов.
Историята започва да се разплита на 6 март 1937 година.

Тогава във вестник "Мир" излиза статия под заглавие "Де са костите на Левски". Репортерът Никола Станчев разказва историята на Мария поп Павлова. Тя научава тайната на смъртното ложе на своя съпруг Илия.
"Изрових трупа на Левски заедно с още един човек. Името му е Христо Хамбарков, епитроп на църквата "Света Петка Самарджийска". Апостола беше заровен на плитко. Близо до бесилката му.

Погребахме го в църквата "Света Петка Самарджийска". Вляво от олтара. Помнете, да знаете. Може един ден да потрябва на историята къде и как е погребан  Васил Левски!" - казва на близките си Ботевия четник преди да издъхне.
Материалът във вестник "Мир" не предизвиква археологически проучвания в църквата. Там започват разкопки цели 19 години по-късно.

По този повод на 17 май 1956 година на първа страница на вестник "Труд" е публикувана уводна статия, посветена на гроба на Левски. Поводът е ясен - ще се окаже ли истина историята на Мария поп Павлова?
"Разкопките в църквата са правени набързо. Ръководят ги Стамен Михайлов и Георги Джингов. Има данни, че археологическите дневници на двамата са били фалшифицирани след това. Археолозите е трябвало просто да заметат следите след себе си. Проучванията се правят, защото над църквата е трябвало да се извиси гигантският паметник на Владимир Илич Ленин.

Това е причината да се изследва какво има в църквата. Знаело се е, че там може да се окаже гробът на Левски и цяла България е чакала новини. Разказаното от Ботевия четник се оказва истина. На 30 и 31 май 1956 година археолозите откриват два скелета и един череп точно на описаното място.
Единият от скелетите е на Левски, намерен на 80 сантиметра дълбочина под пода на църквата. Тленните останки са описани в дневника на археолога Георги Джингов под инвентарен номер 95.

Но така и не се прави нужното костите да бъдат внимателно изследвани. Комунистите не желаят гробът на Апостола да бъде открит. Всичките ми проучвания сочат, че това се правело умишлено и идеологът на всичко е именно Павлов. Той е известен с това, че пише трудове за приноса на Сталин и Ленин в установяването на един по-справедлив строй. По това време политиката на партията е била целенасочена - пълна съветизация на България. Унищожаването на гроба на Левски преди това е било репетирано с унищожаването на гроба на Борис III. Комунистите премахват жалоните, символите на нацията, за да изтрият историческата памет на народа. След това не е трудно да се манипулира тази бездушна, лутаща се маса, загубила идеалите си. Другата причина е страхът от влиянието на църквата.

Ако гробът на Левски е в църква, това със сигурност ще накара хиляди хора да ходят там, за да му се поклонят. Затова археолозите, открили скелет номер 95, така и не правят нищо, за да установят чии са. Костите са натъпкани в чували и изхвърлени на сметището като най-обикновен боклук. Преди това един от тези, които са копали в църквата, с кирката продънва черепа на Левски.

По същия начин трудовакът, който трябваше да изкопае стъкленицата със сърцето на цар Борис III, я разби и прободе сърцето на царя. Ирония. По подобен начин черепът на Апостола става на парчета. Всичко това се случва, въпреки че е имало данни къде точно да се търси скелетът на Левски. Националното предателство е факт", казва Александър Хайтов.
Неговата голяма мечта е на църквата поне да бъде поставен скромен надпис. "Тук, в олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни, родолюбиви българи са погребали през 1873 година Апостола на свободата Васил Левски. Йеродякон Игнатий. Идеята за такава паметна плоча вече е предложена от Александър Хайтов на министъра на културата Вежди Рашидов и на патриарх Максим.

Хайтов се надява един ден и кичура коса на Апостола, който сега се пази в музей, да бъде погребан в църквата. Като символ на мястото, където е бил препогребан Левски. "Българите сме длъжни да направим това за Левски. Единственото нещо, което той е поискал за себе си, е да има гроб в България. И всеки да го знае", казва Хайтов.

Пламен Митев, декан на Историческия факултет в СУ:
Няма доказателства

"ХИПОТЕЗАТА, че Васил Левски е бил препогребан в църквата "Света Петка Самарджийска" не е доказана. Историята, за да бъде наука, трябва да борави с факти и научни методи. Не отхвърлям на 100 процента версията на Николай Хайтов и сина му. Но при всички случаи са нужни автентични доказателства. Такива в случая липсват.
Дълго се е коментирала възможността тленните останки да бъдат поставени в основата на паметника на Васил Левски. След това няколко комисии са правили опити да докажат дали това е така, но без успех. Говори се също, че някъде около паметника има камера, в която са поставени тленни останки на Левски. Любопитен факт е, че на височината на барелефа на паметника на Левски има плоча, която е свързана с кука. Според друга версия тази плоча вероятно не може да се отваря. Дали има нещо? Но ето че има много възможни варианти.

Разнобой в науката

СПОРЪТ за гроба на Васил Левски се разразява силно в средата на 80-те години, когато е публикувана книгата на Николай Хайтов "Последните мигове и гроба на Левски". Публикации в печата, научни срещи, разгорещени дебати за и против. Писателят брани своята теза, като за пореден път прилага всички известни аргументи. В Българската академия на науките настъпва разнобой. Председателят на академията Александър Балевски пише писмо до Георги Йорданов, председател на Съвета за духовно развитие към Министерския съвет, с което приема тезата на Хайтов.
"Въз основа на последните проучвания на научните факти, свързани с проведените през 1956 година разкопки на църквата "Света Петка Самарджийска", Българската академия на науките предлага пред църквата да бъде поставена плоча с надпис. "Според редица данни тук през 1873 г. е бил погребан Апостола на свободата Васил Левски". Писмото е написано на 12 юни 1986 година. Плочата така и не е сложена, а от тогава до днес в БАН няма твърдо становище по случая.

Историята се раздухва прекалено

"РАЗЛИЧНИТЕ хипотези за това, къде се намира гробът на Левски, се раздухват прекалено, а има много неустановени факти от живота му, които биха могли да се окажат много по-интересни, ако бъдат обект на сериозни изследвания", казва доктор Огняна Маджаркова, дългогодишен учен в БАН.
Години наред Маджаркова изследва живота и делото на Апостола. Последното й проучване е свързано с революционния комитет, който Левски създава в село Голям Извор.
"Левски е изградил своя пантеон в сърцата на българите. Темата за неговия гроб се преекспонира. Разбира се, ако с помощта на по-модерните технологии днес успеем да разберем нещо повече за това, къде е погребан, цяла България ще бъде горда. Но все пак по-важно е да се изследва какво е направил приживе", категорична е Маджаркова.

 

 

Ванга със своя версия

ПЕТРИЧКАТА пророчица Ванга е имала своя версия за гроба на Васил Левски, твърди нейният близък приятел Павел Кипров.
Според Ванга Апостола е погребан в двора на църквата "Свети Николай", близо до Софийска митрополия. Врачката споделила приживе тази тайна на своя довереник. Версията на Ванга разказва, че тялото на Апостола е било изровено от неговия приятел дякон Софроний. Дяконът служел в църквата "Свети Николай". Именно там погребал Апостола на свободата.

 

Фондация иска ДНК експертиза

ХИПОТЕЗАТА, че част от костите на Васил Левски все пак са останали в църквата "Света Петка Самарджийска", защитава българската фондация  "Помощ за борба с престъпността "Св. архангел Михаил".
Председателят на сдружението Богдан Кръстев е убеден, че кости, бетонирани в стена на църквата, може да се окажат на Апостола. Сезира се дори Софийски районен съд, който трябва да се  произнесе, че Васил Левски е погребан в София в църквата "Света Петка Самарджийска". Ако българският съд откаже да се произнесе по този иск, това би било отказ от правосъдие и ще бъдат сезирани Европейският съд по правата на човека и Европейската комисия, казват адвокатите на фондацията. Повече от три години те срещат отказ от Министерството на културата да бъде извършена ДНК експертиза на бетонираните кости и да се установи по категоричен начин дали те са на Левски.