Чипирането и всяко викане на Еврика има и своята тъмна страна

Като си представя колко много ябълки са паднали пред погледите на много хора, по-ясно разбирам, че да си Исак Нютон, е гениална дарба. И че „късметът се усмихва на подготвени умове“, както казва Блез Паскал.

Eureka – глас на възбуда от откривателството, изречен от Архимед. Днес Eureka е мото на градове и университети в Европа и САЩ, име на филми и компютърни програми. И разбира се, „Еврика“ на Едгар Алан По, която е описана в „Есе за материалната и духовната вселена“, посветено на „тези, които чувстват, а не само мислят“.

Има хора, които принадлежат на всички сезони и пейзажи – Конфуций, Сократ, Платон, Аристотел, Леонардо да Винчи, Галилео Галилей (1564–1642) и роденият една година след смъртта му Исак Нютон (1643–1727). Природата винаги оставя поне един дежурен учен в света. И поне десетима търговци на открития, които ги използват за античовешки цели.

Еврика 1.

Първите “чипове”

бяха инсталирани

през 1939 г. в компютъра на Джон Атанасов и Клифърд Бери (ABC – Atanasoff-Berry Computer). Оттогава са сътворени много информационни и комуникационни технологии. Днес милиони хора са граждани на мрежата – netizens (англ. citizens of the net). От общуване на човек-с-човек стана общуване на човек-с-компютър. Homo sapiens стана Homo digitalis, който живее in silico в свят, свързан с интернети и смартфони. Живеем в дигитално общество и в интернет на нещата – компютърна мрежа от физически обекти (битови и други вещи, превозни средства, сгради и други неща) с вградени електронни устройства за взаимодействие на „нещата“ помежду си и с околната среда.

А на другата страна на евристичната монета – имплантиране на наночипове (и нановаксини) в хора с цел биотелеметричен

контрол

на съзнанието

и други намеси в личния мозък на човека – тихата война (silent war), осъществявана чрез суперкомпютри и сателитни антени. И игра на дронове над резиденцията в “Бояна” – стига с тази “Бояна”, помним боянските ливади, където се проведе президентската пресконференция на 30 август 1992 г., след която падна правителството на СДС.

Чипирането на човека е прилагано преди повече от 20 години. Ето какво е написано в статията „Импланти на микрочипове, мозъчен контрол и кибернетика”, публикувана през 1999 г. в едно финландско списание и изпратена до всички лекари и студенти по медицина във Финландия: „Когато нашите мозъци са свързани чрез микрочипове със суперкомпютрите, ще бъде вече късно за протести. Трябва да действама сега, за да осигурим бъдещето на човешката свобода”. Още повече че имаме еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта – образована и старателна, но понякога ми звучи като

рецитаторка на

Европейския съюз

Напомня ми – не тя, следенето – на „Паноптикон” на Джереми Бентам и неговия архитектурен план за затвор в Лондон през 1785 г. – надзирателят вижда всички затворници в силно осветените им килии, но те не могат да го видят. Нещо като Big Brother is watching you в книгата “1984” на Джордж Оруел. Ще напише ли някой “2024” и там данните за здравето, срещите и разговорите, събирани от правителствата, ще се превърнат ли в тоталитарен надзор над гражданите?

Еврика 2. Ядрената реакция, открита от Енрико Ферми, по-късно се превърна в ядрени реактори за електричество и други полезни за човека енергийни източници. (През 1937 г. списанието Nature не публикува статия за ядрените реакции, изпратена от Ферми. Затова той я публикува в италианското списание Novo Cemento. Все пак през 1939 г., когато става нобелов лауреат, Nature публикува статията му.)

А на другата страна на евристичната монета американците направиха Manhattan Project, подписан през август 1939 г. от президента Франклин Рузвелт, за атомните бомби, цинично наречени Little boy и Fat man – внезапните убийци на хиляди японци – 140 000 на 6 август 1945 г. в Хирошима и 80 000 на 9 август в Нагасаки, след което още стотици хиляди са

хронично доубивани 

от радиацията

Еврика 3. Чрез „хирургия на гени“ в обонятелните клетки се получават мишки, които губят обонянието си за котки и съответно – инстинкта си да се страхуват и пазят от тях (пише в сп. “Нейчър” на 22 ноември 2007 г.). Сега все по-често се съобщава за трансплантиране на стволови клетки за лекуване на болести. И стволовите трафиканти са вече на свободния пазар заедно с търговците на органи за трансплантация.

Любомъдри читателю, скоростта на морала е много по-бавна от тази на евристиката. Трансферът и селекцията на биологични и културни гени е дълъг еволюционен процес, в който понякога има салтизъм (saltus vitalis). Дано по-скоро стане моралното салто и политиците да се страхуват от хората, които са ги избрали. Неслучайно, като прочете Еврика 1–3, американският актьор Стивън Райт с дрезгавия си глас каза, че е време да определим скоростта на тъмнината и някой да пренапише пиесата "Криворазбраната цивилизация".