Поетът бил шпионин на руското военно разузнаване, то финансирало печатницата му, а той съобщавал на граф Игнатиев за всяка стъпка на Левски

От двете писма на Любен Каравелов до Васил Левски става ясно, че поетът първоначално е изразил съжаление за залавянето на Димитър Общи.

"Подразбира се също за намерението за внезапно нападение с цел задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити - обяснява Иван Тренев. - И

да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци

След като вижда това, Ахмед Хамди паша веднага съобщава, че се готви акция по заповед на Каравелов, която да се предотврати. Във второто писмо до Апостола

Каравелов нарежда моментално да се въстане,

като обещава, че Влашко, Сърбия и Черна гора ще се притекат на помощ на българите."

От други източници като Янко Гочев и проф. Иван Стоянов става ясно, че след време деецът Димитър Греков е потърсил сметка на Любен Каравелов за намерението му: "Обясни ми защо по-лани, когато нямаше нищо готово, ти канеше Левски да повдигне революция?"

Отговорът на Каравелов е смайващ: "Това беше руска работа."

Тази коренспонденция между двамата е открита в руските архиви на ГРУ и е описана от Янко Гочев в книгата: "Убийството на Васил Левски: Виновниците".

Съмненията, че Каравелов е имал отношения с Руската империя по онова време, започват още оттогава, особено след задържането на Димитър Общи. Веднага след залавянето му руският вицеконсул Найден Геров

докладва на началника си в Цариград граф Николай Игнатиев

за тези събития. Той от своя страна веднага предупреждава поета чрез румънски съмишленици и го превежда в Белград.

"Когато става убийството на сръбския княз Михаил,Каравелов е имал участие заедно с младосърбите и граф Игнатиев отново го спасява с препращане в Нови Сад - твърди Иван Тренев. - Там обаче той попада за един месец в затвора, откъдето отново е освободен."

Интересното е, че според историческите хроники, докато Каравелов учи в Русия, е

сериозно проучен от Азиатския департамент

на външното министерство на империята.

"Канцлерът Горчаков е уведомен лично от А. П. Бутенев, че 22-годишният българин Любен Каравелов ще учи във военноучебно заведение - обяснява изследователят. - Той става руски агент номер 509 от 8 февруари 1857 г. от т.нар. млади славяни. Наричали го Южен славянин. Това е описано в книгата на проф. Иван Стоянов, който също проучва Левски. - Каравелов иска от граф Игнатиев съдействие да бъде изпълнена молбата му за неговото "определение". Предполагам, че това е било, за да стане писател и да има своя печатница. Съвсем ясно му е поставено и условието

да е агент на руското военно разузнаване

С тази мисия той е изпратен като главен редактор на вестник "Голос" в Белград и с мисията да дава информация за всяко революционно движение на българите както в Сърбия и Румъния, така и в България."

От данните става ясно още, че като председател на БРЦК Любен Каравелов е бил в течение на всички дейности на Васил Левски, което значи, че поетът лесно е изпълнявал мисията си и е предоставял данните на граф Игнатиев.

"Целта е била конкретна: в България да няма мащабна революция - подчертава Тренев. - Имперската политика, която защитава до края на живота си граф Игнатиев, е силна и въоръжена Сърбия и мобилизирана славянска общност, която да помага на Русия при готовност за война. Тоест балканска федерация на славянските страни под руско влияние и център Сърбия. Като първи неуспешен опит това да се реализира е била

идеята на Игнатиев и Каравелов да се направи обща сръбско-българска държава

За съжаление, моето мнение е, че Любен Каравелов като дългогодишен агент на руското военно разузнаване и на сръбското младо брожение е бил абсолютно подчинен и изпълнителен на поетите задачи. Затова смятам, че той стои в началото на веригата от предателства на Апостола."