От доста години следя развитията с агресивния либерализъм в САЩ и Европа и трябва да кажа, че той е причината за агресивните десни екстремисти. Макар че някои твърдят, че това са противоположни идеологии, за мен те са еднакво пагубни и вредни, най-вече заради своя войнстващ примитивизъм, агресия, еднопластовост и крайно изкривено, неинтелигентно възприятие на света. Мога да дам милиони примери, но не това ми е целта. Искам да дам само един, защото той е много показателен. Либералите от крайно изперкалия тип непрекъснато търсят врага, ако го няма, с удоволствие си го създават.

Един фрапиращ пример е Марк Твен. Същите тези откачалки го определят като расист и не спират да агитират творбите му да бъдат изключени от образователната система за „расизъм“, а някои дори искат той да бъде забранен. Примитивният мозък на тези хора, не може да отчете, че творбите на автора нямат нищо общо с расизма, а напротив. Той бе един от първите интелектуалци и публични личности, които се изправят с/у робството и в защита на правата на чернокожите в САЩ.

Ако знаеше какво лудите леви екстремисти говорят за него, би се залял от смях сега. Защото в творбите му дълбоко e залегнала неприязънта към робството и унижението на чернокожите в неговото съвремие. Да, по онова време не е имало друг езиков израз за „негър“, затова го е използвал. Но еднопластовите мозъци стигат до там в четенето на творбите му. Марк Твен използва прекрасно езика на иронията и сарказма , но тези понятия, както е известно, не са познати на гладките мозъци. Марк Твен се смята за майстор на гротеската –много се забавлява с понятието – transmogrification. Но необразованият еднопластов екстремистки мозък на крайния либерал няма как да вникне в това.

В същата година, в която написва така омразната за някои либерали книга – „Приключенията на Хълълбери Фин“ Марк Твен започва да плаща за обучението на един от първите чернокожи студенти по право в университета Yale. Този студент – Warner T. McGuinn—става един от най-успешните студенти на випуска си и продължава с блестяща професионална кариера след това. Марк Твен беше един от първите адвокати за расово равенство в САЩ – както с книгите си, така и с делата си. Относно студента, на който той помагаше, Твен написа следното писмо до декана на юридическия факултет:
„Не мисля, че бих помогнал с радост на бял студент, който би ме помолил за благосклонност. Но не се чувствам така по отношение на другия цвят. Ние лишихме тези хора от тяхното човешко достойнство и срамът е наш, не техен. И трябва да плащаме за това.“

Та в заключение пак ще повторя, че за много борбата за каквито и да е права, всъщност, не е борба, а безмозъчна демагогия!

*От фейсбук!