Пиесата “Боряна” поражда класическа вражда между двамата класици в литературата ни

По времето на соца творческият сблъсък между Елин Пелин и Йордан Йовков, преминал в непримирима вражда, ловко се заобикаляше.

А случилото се мужду тях е класическа омраза между класици в литературата. Но откъде да знаят те, че след години ще влязат в социалистическите читанки и ще трябва да са за пример на младите поколения.

И двамата са родени на село и пишат за селото. Шопът Елин Пелин е по-голям с три години, но надживява добруджанеца Йовков с 14.

Като характери и начин на живот двамата са коренно различни. Йовков минава за мълчаливец, дори темерут. Дълбоко затворен в себе си, той не участва в писателски сбирки и компании.

Елин Пелин е

бохем и веселяк

Той е част от "българановците", както наричат себе си хората от сп. "Българан", в която влизат художникът Александър Божинов, писателите Александър Балабанов, Димо Кьорчев, Петко Росен и др. Артистичният веселяшки кръг се събира в гостилница "Средна гора" на ул. "Раковска", където за тях винаги има запасена маса.

Йовков участва в трите войни, Елин Пелин дори не е ходил войник. Но през октомври 1944 г., партизанинът и неуспял поет Светослав Вихров прави опит да го убие.

Обаче се припознава и вместо него разстрелва с автомата си сатирика и бивш редактор на "Българан" Борис Руменов, известен като Борю Зевзека.

Причината за всичко това е, че като редактор Елин Пелин връщал нескопосаните творения на Светослав Вихров преди 1944 г.

Йовков неведнъж признава, че се прекланя само пред двама български писатели - Иван Вазов и Елин Пелин. Пелинко никога не споделя нищо за творчеството на колегата си Йовков.

През есента на 1932 г. между двамата възниква жесток творчески спор. Елин Пелин обвинява Йордан Йовков, че в драмата си "Боряна" е изплагиатствал неговата повест "Гераците". Битката се води на страниците на вестниците и в разговори с техни приятели.

Атаката, естествено, започва буйният Елин Пелин, който се чувствал ограбен, но и кроткият Йовков не му остава длъжен.

Пет години след този спор

Йордан Йовков умира само на 57 години

от скоротечен рак

в Католическата болница в Пловдив. Още тогава се заговаря, че коварната болест застига писателя вследствие на силния стрес и психическото напрежение, преживени от него след обвиненията на колегата му Елин Пелин.

В книгата си "Страсти и скандали в царска България" Петър Величков пише, че допитвания до онколози потвърждавали тази причина за болестта.

През 1931 г. излиза драмата на Йовков "Боряна". Още на следващата 1932 г. тя се играе в Народния театър и се радва на голям зрителски интерес.

20 години по-рано Елин Пелин вече е издал своята повест "Гераците", смятана за една от най-значителните творби в българската литература.

Явно подочул нещо около "Боряна", Елин «Пелин отива да я види още на генералната репетиция.

Гледа я в компанията на Цвета Василева, съпруга на литературния критик Владимир Василев, по това време директор на Народния театър.

По-късно тя ще разкаже на проф. Спиридон Казанджиев, близък приятел на Йовков, за реакцията на Елин Пелин: "Цвете, видиш ли го тоа - он е цел откраднат от моите “Гераци”.

Големи вълнения изпитва и Йордан Йовков, но на премиерата на "Боряна". Всъщност това било характерно за писателя - изживявал болезнено не само пиесите си, но излизането на всяка своя книга.

Зрителите и критиката приемат радушно постановката на "Боряна". Първият залп срещу Йордан Йовков изстрелва в. "Литературен глас". Автор на острата критична статия е главният редактор на вестника Димитър Борисов Митов, подписвал се Д.Б.Митов и наричан от колегите си Дъба Митов. Той е приятел на Елин Пелин и проф. Александър Балабанов.

В статията си Д. Б. Митов повтаря думите на Елин Пелин, че в драмата си Йовков е язаимствал фабулата от повестта "Гераците".

Йовков посреща много болезнено атаката Изпада в депресия, не помагат и утешителните думи на приятеля му проф. Йордан Казанджиев, че всяко чудо е за три дни и че винаги ще се намерят хора, готови да съсипят творческата радост на един автор.

Когато се посъвзема, Йордан Йовков отговаря на обвиненията на Д. Б. Митов във в "Зора" от 30 септември 1932 г. "Никога не съм изпитвал липса на сюжети - пише авторът на "Боряна". - Колкото ги имам, би трябвало да живея още един живот, за да ги обработя. От тях бил отстъпил на драго сърце и на ония, които от двайсет години напразно ги търсят..."

Под "ония" Йовков има предвид и Елин Пелин, който през 20-те и 30-те г. пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки. Освен това преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки.

"В произведенията си имам цяла галерия от най-различни типове - пише още Йовков - от които мога да взема колкото си искам и да напиша пиеса. Не искам да се хваля с голямото изобилие, но и

нямам причина

да се оплаквам

от немотията, в която

е затънал Елин Пелин”

Според Йовков приликите между "Боряна" и "Гераците" били толкова общи, че лесно можели да се намерят не само в други литературни творби, но и в хрониките на вестниците. От подобни прилики обаче драма не ставало, нито пък неговата драма се състояла само от тях.

Сякаш за да се застрахова, "Зора" помества кратка бележка към статията на Йовков, в която бележка се казва и следното: "Трябва да се съжалява, че между двамата талантливи наши писатели се заведе спор, който внася разочарование в българското общество."

Само ден по-късно - на 1 октомври 1932 г., пак в "Литературен глас" Елин Пелин продължава атаката на Д.Б.Митов срещу Йовков, понеже бил "най-засегнат от скандала":