Единен изпит, провеждан предварително и валиден навсякъде, е правилният избор - така всички зрелостници са с равни условия

Народният гений бе превъзбуден от факта, че Софийският университет ще приема само по матури в някога много желаните специалности “Право” и “Журналистика”. Родиха се вицове, мемета и всякакво самодейно творчество.

Въпреки личната история, която ще ви разкажа, аз смятам това решение за изключително правилно, водещо до повече справедливост за хората.

Навремето, когато аз кандидатствах, всъщност исках да уча право. Но на изпита по история ме скъсаха, а имах много висока оценка на изпита по български и аз имах две опции - да кандидатствам журналистика или да отложа всичко с една година. Аз избрах журналистиката и след други два изпита влязох с най-голям бал сред отслужилите младежи. Факт, който ме изпълва с гордост, защото аз, сиракът от загубен провинциален град, надвих всякакви привилегировани деца, и това помпа самочувствието ми и до днес.

Но реално трябва да осъзная, че този резултат бе следствие на няколко случайности.

Най-главният ми късмет бе личността на командира на поделението ми във Варна - капитан Щерю Маринов - Господ здраве да му дава! Този човек не само ми позволи да ходя на кандидатстудентски курсове всеки ден, но и го направи елегантно - назначи ме за куриер на поделението.

Аз всеки ден излизах не само за да ходя на уроци, но и получавах от Централна поща писмата на моряците и носех радост всеки ден. Смятам, че тези курсове бяха ключов фактор за отличното ми представяне. Водеше ги една пенсионирана учителка в сградата на един от варненските техникуми срещу пожарната.

По принцип и до днес аз много добре познавам българската и световната история, но писането на теми по литература е най-омразното ми занимание - за мен пълна загуба на време и глупост. Понеже беше така, реших, че трябва много да се подготвя, защото ми бе много чуждо, докато по история аз си знам нещата и в резултат - двойка.

Да кажа още нещо за кап. Щерю Маринов. За да кандидатстваш журналистика при соца, се искаше и бележка за благонадеждност. Аз отидох да му поискам и той ми хвърли една папка с думите: “Това ти е досието, виж какво има и си напиши каквото ти трябва.”

Тази бележка не влизаше в бала, но бе conditio sine qua non. Условие, без което не те приемат.

Но въпреки тази забавна история аз съм напълно убеден, че прием по матури е по-демократичен и може да бъде достатъчно прецелен и отсяващ.

Право и журналистика отдавна не са най-желаните специалности, но медицината, която е днешният бестселър, спокойно може да бъде с резултатите от три матури - биология, химия и български, с оценки не по-малки от 5,50. И това ще позволи на много бедни, но амбициозни деца да могат да кандидатстват каквото искат. Защото сегашната система изисква да се явиш на отделни изпити за всеки един медицински университет с различни конспекти. Което спъва хиляди младежи, които просто нямат пари да обикалят университети, за да се явяват на различни изпити. Единен изпит, който е предварително провеждан и валиден навсякъде, е правилният избор. Може българските матури да бъдат критикувани много, но все пак това е система, която поставя всички зрелостници в равни условия.

Злите езици казват, че многото изпити съществуват, за да върви индустрията от частни уроци. Може и така да е, но може и да е обикновена криза на средната възраст.