Астрид Кирхер не е просто официален фотограф, тя е причината за сресания бретон, саката без ревери и всичко, което отличава Бийтълс

Съпругът й се отказва от групата, а Джон й пише любовни писма

Астрид Кирхер е прохождаща 22-годишна фотографка, когато през 1960 година съдбата я среща случайно с "Бийтълс". Всъщност тогава най-известната група в историята е в друг състав и с друго име. Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън свирят заедно със Стюарт Сътклиф в нощен клуб в Хамбург, посещаван предимно от моряци и проститутки.

Астрид и компанията й от художници и фотографи често посещават мястото.

Намират британските момчета за превзети,

но все пак “готини”,

както ще признае след години тя. Тогава нито Астрид, нито онези младежи, които мечтаят за по-голяма сцена от тази на миришещия на бира клуб, не знаят, че животът им ще остане свързан завинаги. Те ще станат най-добрите, а тя ще е тази, която ще им помогне в пътя. След което ще си тръгне заедно с любовта. И може би загърбила завинаги неизживяна друга голяма любов.

Ексцентричната и красива фотографка бързо попада в полезрението на музиканта от групата Стюарт Сътклиф. Това е човекът, който според мнозина музикални критици има най-силно влияние в оформянето "Бийтълс" като група и й дава името. В сърцето и душата си Сътклиф е художник, но иска да бъде и басист. Роден в Единбург, но прекарал живота си в пристанищния Ливърпул, защото баща му е корабен инженер. В редките моменти, в които е у дома си, родителят му

подлага на бой

и тормоз него

и майка му

Самотен и затворен в себе си, Стюарт попада в колеж по изкуства в Ливърпул, където се запознава с Джон Ленън. Двамата бързо си допадат, а това приятелство се оказва съдбовно. Заради него "Бийтълс" се превръща в история. А за да не се разруши заради класически любовен триъгълник след години, един от двамата ще си тръгне от сцената завинаги.

Сътклиф е пял в църковен хор, свирил е на китара, но дълбоко в себе си знае, че е далеч от гения Джон Ленън. Въпреки това се присъединява към групата "Сребърните бръмбари", която скоро ще се превърне в "Бийтълс".

По същото време Астрид Кирхер мечтае да обиколи света, да снима за големи изложби и срещи с интересни хора. След първата среща с британската четворка тя вижда в тях музата, която е търсила. Пътува с момчетата, само след няколко месеца вече е сгодена на Стюарт.

През годините Астрид никога не е разкривала подробности за една легенда, че преди да се обвърже със Сътклиф, тя има любовно увлечение с Джон Ленън.

Музикалният журналист Шол Уинтерих, който следи отблизо творчеството на групата, е категоричен, че

увлечението на Джон по Астрид е било видимо

за всички останали от групата.

"Джон и Стюарт се влюбиха едновременно в нея - казва журналистът. - Тя бе талантлива, очарователна и безумно красива.

Той е писал любовни писма за нея,

но не знаем каква е съдбата им. Самата тя също запази мълчание. В крайна сметка Джон разбра, че Стюарт е нейната любов. Той също бе безумно красив и много фин. Ленън се оттегли. След това винаги е споделял, че за него тя е годеницата на най-добрия му приятел."

"Джон и Стюарт бяха приятели. Никога не се е случило нищо", казва в едно свое интервю Астрид през 2005 година. Въпреки това много фенове на групата през годините са обсъждали многократно снимките, които тя прави на Джон. В тях те откриват погледа на влюбен мъж.

Крикер създава и едни от най-емблематичните фотоси на цялата група. Един ден тя просто натоварва момчетата в своя фолксваген. Закарва ги на панаир в малко градче близо до Хамбург. Снима всеки един от групата. Черно-белите снимки запечатват най-ранната история на групата.

Една от тях наистина е уникална. Момчетата стоят заедно с инструментите пред отворен камион. Десетилетия по-късно критиците ще определят тази снимка като

“окончателния

образ на "Бийтълс",

преди да получат славата". Астрид се е погрижила за всичко. За техните костюми, за прическите, за начина, по който гледат към фотоапарата.

"Беше рано сутрин, използвах за снимките само дневна светлина. Те заспаха около 5 сутринта, а снимките бяха в 9", разказва тя пред вестник в Мелбърн през 2005 година.

"Изглеждаха доста груби. Косите им бяха сресани назад. Изглеждаха като рок звезди, но сякаш нямаха своя индивидуалност", спомня си Астрид.

По това време Стюарт вече е взел решението да напусне групата. Самият той осъзнава, че стои в нея само защото Джон е негов приятел. Пол и Джордж Харисън

не го смятат за достатъчно добър

Самият той знае, че наистина не е.

Години по-късно фотографката разказва, че Стюарт е взел решението още преди да я срещне.

"Той знаеше, че изкуството е неговата сила и неговата страст, и това искаше да продължи. Ако бе избрал музиката, той просто нямаше да е толкова добър като останалите."

Въпреки решението Сътклиф още не е готов да изостави групата напълно. На едно участие се появява с коса, сресана назад. Другите му се подиграват, защото те все още са поддръжници на стила на Елвис Пресли. След няколко седмици обаче Харисън също се появява в този стил. Не минава много време и всички от групата обличат сака на френския дизайнер Пиер Карден без яка, посъветвани от съпругата на Сътклиф. Така образът на групата е завършен.

Малко след това Сътклиф казва тежката си дума. Иска да спре с турнетата, да живее със съпругата си и останалите не го спират.

Стюарт и Астрид се местят в нов дом

Само година по-късно постоянно главоболие започва да измъчва музиканта и художник. През 1962-а, докато рисува в дома им, той рухва. Умира от кръвоизлив в ръцете на любимата си в линейката на път за болницата.

След смъртта на Сътклиф Кирхер поддържа приятелството си с "Бийтълс", като снима групата на снимачната площадка на клипа "Тежка нощ на деня" през 1964 г. и прави портрет на Джордж Харисън през 1968 г. Но тя постепенно се отдръпва от фотографията, като вместо това работи като интериорен дизайнер.

Омъжва се за Гибсън Кемп,

британски барабанист, през 1967 г. и му помага да отворят семеен бар в Хамбург. Бракът им приключва само след няколко години. Веднага след това сключва брак с немски бизнесмен, но и той бързо приключва.

Астрид така и няма деца. Винаги е признавала, че Стюарт остава голямата й любов и във всеки друг е търсила него. След края и на последния си брак тя се изолира, рядко се показва публично и напълно спира с фотографията.

Дълги години

Кирхер печели малко пари от своите снимки с "Бийтълс",

въпреки че те се възпроизвеждат често. Това се промени през 80-те години, когато тя започва да прави редовни участия на конвенциите на "Бийтълс", да продава и подписва щампи. През 1988 г. тя и Улф Крюгер, немски музикант, стартират магазин в Хамбург, който продава винтидж фотография и книги.

"Аз съм много, много глупаво момиче", казва Кирхер през 2005 година, като говори за липсата си на бизнес умение да се занимава с фотографиите си в "Бийтълс". "Просто имах радостта да снимам и никога не ми пукаше за моите негативи. Просто ги раздавах винаги, когато някой ги поиска. Никога не съм се интересувала толкова много от парите, защото беше такава радост да ги срещна и да станем много близки приятели с тях. Те ми дадоха толкова много в замяна, що се отнася до любовта и обичта. Те винаги се грижеха за мен", спомня си Кирхер, която

си отиде на 81-годишна възраст

след дълго боледуване от рак. Тя е починала в дома си в Хамбург, а всички свързани с групата почетоха паметта й.

"Бог да прости Астрид, красиво човешко същество", написа Ринго Стар. След него и Оливия Харисън, вдовицата на Джордж Харисън, сподели, че си е отишла "така фина и талантлива".

След себе си Кирхер оставя богата колекция от фотографии. Някои дори не е показвала пред публика. Тъй като няма преки наследници, се очаква те да бъдат дарени на музея на групата в Ливърпул. Не е ясно и дали тя е оставила завещание.