Ако преди три десетилетия Франсис Фукуяма твърдеше, че неизбежният крах на Съветския съюз и универсализацията на либерализма ще сложи край на историческата борба за идеология и политически модели, според по-скорошно негово признание тази теза се оказва твърде оптимистична.

Възраждането на силната идентичност и националните лидери породи политика на негодувание и племенност. Промените в глобалния баланс на силите, разрушителните технологични и индустриални събития показват, че пред нас се ражда нов свят. Пандемията COVID-19 в края на това десетилетие само ускори много процеси, които отдавна се нуждаят от развитие, и доведе до затягане на сроковете за важни решения за бъдещето на правителствата, бизнеса и обществата. Може би най-значимата от тези промени е очевидният упадък на Pax Americana.

Избухването на COVID-19 е първият глобален проблем, потвърдил липсата на американско ръководство. Разкри социалната уязвимост и раздора в системата на управление на Запада като цяло. Дори ако ЕС се бори за справедливо разпределение на ресурсите между държавите-членки в пандемия, мнозина все още открито изразяват готовността си да разчитат на Китай, оправдавайки го с целесъобразност и демонстрирайки наивност. Разделителната линия между Северна и Южна Европа в икономическо отношение и Западна и Източна Европа - като стойност, изглежда, само се увеличава. Отслабеното трансатлантическо ядро на международния либерален ред вероятно ще загуби своята актуалност в света след COVID-19.

Независимо от това, все още не е ясно дали новите лидери са готови да поемат отговорност за бъдещето на световния ред. Китай, който мнозина оцениха като претендент за световно лидерство, предизвика гнева на международната общност по няколко взаимосвързани причини, начиная от грешките в ограничаването на разпространението на вируса. Въпреки че се опита да избели имиджа си чрез финансиране от СЗО и доставяне на медицински продукти в различни региони, усилията му да сее раздора между държавите-членки на ЕС, играта на мускули срещу Хонконг и Тайван, както и действията в Южнокитайско море не му добавят приятели. Отношението към африканската диаспора само разшири списъка с държави и общности, които очевидно надценяват отношенията си с тази империя.

Повечето държави се опитват да се адаптират към бързо променящия се баланс на силите между Китай и Западното полукълбо. Демокрациите в Източна Азия, които може би са отговорили най-ефективно на избухването на коронавирус, наблюдават тревожно събитията. Ясно е, че те ще продължат да играят един срещу друг, създавайки необходимото пространство за маневри. Русия, която беше една от първите, ограничили пътуванията до и от Китай, сега се намира под заплахата на COVID-19. Независимо от това, тя ще подкрепи програмата на Пекин, докато подкопава онова, което винаги е смятала за принципно недемократичен световен ред - онзи, който функционира под хегемоничното управление на САЩ. интересно е да се види как Русия ще председателства БРИКС и ще реагира на цяла серия разрушения, с които светът се бори. Те са взаимосвързани в различни географски точки с друга, по-широка тенденция: с връщането на ролята на силната държава и националното лидерство. Избухването на коронавируса ще се превърне в катализатор на този процес. Някои правителства ще използват спешните правомощия за национална сигурност, за да консолидират властта, както вече направи унгарският премиер Виктор Орбан. Други могат да използват вирусния фактор, за да подкопаят международните институции - хобито на администрацията на Тръмп. И мнозина ще се радват на масовата подкрепа на своите граждани.

Най-очевидната последица от тези събития ще бъде краят на глобализацията във вида, в който я познаваме. Повечето държави агресивно ще се стремят да намалят взаимозависимостта, особено в регионите, където политическото доверие е ограничено. Това се доказва от усилията на Япония да стимулира индустрията си и преориентираните вериги за доставки далеч от Китай. Но пулсационният ефект от тези решения ще се усети в различни географски региони - от страните от Персийския залив, които се борят да поддържат доставките на петрол и управляват потоците на труда, до АСЕАН, който ще усети смущения в търговските си потоци, тясно преплетени както с Китай, така и със САЩ.

Всъщност преходът от „глобално село“ с дълбоко интегрирани общности към форма на „затворена глобализация“, основана на политическа и икономическа независимост, изглежда неизбежен. Дигитализацията на глобалната икономика само ще ускори този процес и вероятно технологичните инструменти могат да помогнат в това. Тъй като правителствата използват дигитални инструменти за борба с огнището на COVID-19 - както в либералното, така и в нелибералното общество, новата технофобия ще започне да влияе на отношенията с чуждестранните технологични платформи и предприятия. В ситуация, в която почти всички социални, икономически и стратегически взаимодействия преминават във виртуалната и дигиталната сфера, държавите се стремят да „кодират“ своите политически ценности и технологични стандарти в алгоритми и инфраструктура кой ще управлява нашите общества. Това, разбира се, ще породи конкурентен процес, който ще доведе до постоянна „кодираща война“.

Изключително смущаващо е, че на умението и желанието на международната общност да решава колективни проблеми чрез глобални усилия, може да бъде нанесена вреда. Г-20, Съветът за сигурност на ООН - само няколко международни институции потвърдиха способността да реагират на пандемията с необходимата бързина и ефективност. Други институции (като СЗО) се подлагат на политическа манипулация, което отслабва тяхната достоверност. Глобалното сътрудничество сега става опасно крехко и това е изпълнено с несигурни последици за справяне с евентуални бъдещи мащабни предизвикателства. Какво ще се случи например, когато изменението на климата започне да преначертава бреговите линии, да доведе до недостиг на храна, да изостри неравенството и да напряга националните ресурси, както никога досега? Ако вземем глобалния отговор на COVID-19 като проба,

Коронавирусът изглежда е дал внезапното начало на онова, което американският политолог Ян Бремър нарича света на G-Zero (свят на голямата нула), който е многополюсен и рискува да се взриви в нов геополитически конфликт.

Несъмнено коронавирусът предизвика глобална нестабилност. В дългосрочен план повечето общества вероятно ще страдат от бедност, конфликти, безработица и неравенство, докато Великите сили ще се затворят и ще насочат материални ресурси към населението и собствените си интереси.

Многостранните институции като G20, G7, БРИКС, ОССЕ и ШОС могат да станат единствените жизнеспособни места, където ключови глобални участници ще координират своите действия, а играчите, които не са в състояние да участват в такива смислени разговори, ще използват свои пълномощници. Дали те ще станат създатели на нови норми на „затворена глобализация“ или все още можем да намерим сили да реанимираме, преструктурираме и радикално да реформираме ООН, която е на 75 години, за да изградим общо бъдеще?

Самир Саран*, президент на Observer Research Foundation

*Авторът е експерт от Международния дискусионен клуб Valdai