Случайни туристи помагат на следствието, срещат един след друг всички замесени

Залегнете! Това е бомба!" - крещи телохранителят Асен Михалев, поваля на земята и прикрива с тялото си бившия министър- председател на България и вдъхновител на 9-юнския преврат Александър Цанков. На 15 метра от тях пада черно кълбо, което се взривява.

Парчетата летят на всички страни. Другият телохранител, Марин Йосифов, е ранен лошо в ръката и се строполява на земята. Докато пада, вижда как в близкия шубрак, облечено в черни дрехи лице със светъл каскет се кани

да метне втора бомба

Марин вади пистолета си и започва да стреля.

Датата е 17 август 1933 г. Мястото - планината до Чепинци.

На 20 август тук трябва да се проведе огромен събор на поддръжниците на Цанков. Очаква се да дойдат негови последователи от цялата страна.

Цанков е пристигнал в Чепинци няколко дена преди събора. Отсяда във вила на свой приятел. Бившият министър-председател не подозира, че е следен. Атентаторите обаче са изключително добре информирани за навиците на Цанков. Те знаят, че всяка сутрин той прави леки разходки, независимо къде се намира. Придружават го двама телохранители и едно куче овчарка - обучавано в полицията. Именно

кучето става причина

нападателите да могат да метнат втората си бомба.

Когато раненият бодигард Марин Йосифов вади пистолета си и започва да стреля, овчарката, която не познава добре телохранителя (той е на служба при Цанков само от седмица), се нахвърля върху него. Захапва го за ръката, в която той държи пищова си, и започва да го души за гърлото.

Въпреки непредвидената ситуация Марин успява да види, че в храстите на не повече от стотина метра атентаторът се готви да хвърли втора бомба. Телохранителят вика: "Лягайте пак."

Надигналият се

Цанков мигом се просва

по очи на земята

В същия миг прехвърча и втората бомба, която избухва още във въздуха, само на няколко стъпки от бившия министър председател. Той е засипан от изхвърлената пръст, но остава незасегнат. Последват нови изстрели от страна на охраната. След като изпразват револверите си, двамата телохранители ги захвърлят и хукват да гонят атентатора. Малко по-надолу срещат местен стражар. "Дай си пушката!" - крещи единият от преследвачите. По-късно той ще каже пред следствието, че в този момент е можел да уцели изплъзващия се атентатор, ако е разполагал с оръжие. Стражарят категорично отказва да си даде пушката, врътва се на другата страна и си тръгва. Нямайки време за ненужни спорове, телохранителите хукват да гонят атентатора. Стражарят е забравен в този момент.

Това ще се окаже грешка

Въпреки усилията на охраната, убиецът се изплъзва. Уморени, двамата бодигардове се връщат обратно на поляната, където ги чака Александър Цанков. Тримата мълчаливо се връщат в къщата. Съборът е отменен.

За атентата е уведомен вътрешният министър Гиргинов и министър-председателят Мушанов. В разследването се включва и полицейската инспекция в Пловдив, откъдето са изпратени стражари и агенти. Веднага се организират потери за преследване на нападателя. Започва моментално разследване и опити за пресъздаване на атентата. Установяват, че бомбите са "одринки", германски тип. Направени са от материал, който причинява големи поражения. За разследващите случая остава абсолютна загадка фактът, че бомбите, хвърлени от разстояние не по-голямо от 30 метра, не са успели да убият набелязаната жертва. Разследването продължава с разпит на очевидците. Цялата престрелка е наблюдавана от седем души туристи.

Туристите ще се окажат

изключително важни

за следствието. Те успяват да видят минути след избухването на втората бомба нападателя. Според тях той е висок, мургав, облечен в хубави черни дрехи и светъл каскет. След гърмежите туристите хукват към дефилето. На два километра от мястото срещат втори стражар, който е качен на велосипед. Разказват му за нападението. Но чудно: той също не проявява интерес и съветвайки ги да не се занимават с неща, които не са тяхна работа, си заминава.

Притеснените екскурзианти продължават да търсят някой, който да окаже помощ. Така те отново се срещат с властта. Този път забелязват и двамата съмнителни стражари заедно да си говорят, а малко по-късно единият от тях се кара с цивилен в гората. Непознатият е облечен с черни дрехи. Щом забелязват туристите, двамата моментално се разделят и се скриват навътре в гората.

Малко по-нататък туристите, на които очевидно е определена решаваща роля в разплитането на атентата, срещат

още един непознат

Този път той е облечен с кафяви дрехи и на притеснението им, че става нещо, отговаря, че: "Правят упражнения с полицейски кучета." Показанията на туристите дават основания на полицията да стигне до извода, че

двамата стражари

са пряко замесени

в нападението. Властите залавят този с велосипеда, другият обаче изчезва безследно. Арестувани са и двама келнери от ресторанта в Чепино-баня, които не могат да дадат адекватни обяснения за действията си по време на атентата. По-късно вездесъщите вече туристи предполагат, че лицето "с черни дрехи и светъл каскет" е единият от келнерите. Това твърдение така и не се доказва до края на следствието.

На следващия ден, 18 август, са извършени 14 обиска в домовете на видни чепински земеделци, които не могат да понасят присъствието на цанковистите. Земеделците и Цанков са смъртоносни, в буквалния смисъл на думата, врагове. Малко след атентата, запитан от журналистите, бившият премиер намеква, че именно земеделците стоят в основата на акцията.

Въпреки плодоносното начало

следствието неочаквано минава в трета глуха

Следите на активните туристи са загубени, никой не ги търси повече. Арестуваният стражар и двамата келнери тихо са освободени един след друг поради липса на доказателства. Следователите са натоварени с допълнителна работа.

Така поради липса на нови разкрития атентатът губи актуалност и се размива във времето. Въпреки това съмненията, че е поръчан някъде по политическите върхове, които спомагат и за потулването му, остават.

Горският стражар Темелиев (вляво) е задържан, след като не може да обясни поведението си по време на атентата. Охранителят Асен (вдясно) е ранен от парче от бомбата.