Ради Стамболов е готвил за хората, които промениха света: Депутати ядат листа от ананас
"ГОТВИЛ съм на повечето политици на прехода. В началото ядяха и листата на ананаса, след това станаха много по-възпитани" - разказва готвачът Ради Стамболов.
Човекът, който в момента е в журито на рейтинговото шоу "Лорд ъф дъ шефс", признава, че всичко е станало съвършено случайно.
"Завърших сладкарския техникум "Христо Ников".
Още като ученик бях подписал договор с "Интерхотели" да работя там. Това беше едно от условията да се дипломирам. Първо ме изпратиха в хотел "София", но готвачите не искаха да вземат стажанти.
Налагаше се да отида на друго място. Така се озовах в "Шератон" в началото на 90-те. Това се нарича да попаднеш на подходящото място. По това време "Шератон" беше единственият луксозен хотел, в който можеше да се организират коктейли и приеми на високо ниво.
Както и да обслужват високопоставени чужди политици при визитите им в България", разказва кулинарят. В този период политическият живот на страната ври и кипи. Провеждат се първите свободни избори след 45 години комунистическа власт. В дълбоките и непознати води на политиката попадат хора, които не са и сънували, че някога ще им се случи да се изказват от трибуната на парламента.
"Никога няма да забравя депутатите от Великото Народно събрание.
Бяха 400 души. Доста повече от сегашните народни представители. Още не бяха преситени от светски изяви. Не изпускаха коктейл. Това се случваше често. Например за всеки празник на чужда държава посолството канеше политическия елит на България в "Шератон".
Нашите бяха много смешна гледка. Виждал съм как великите ни депутати пълнят в една и съща чиния филе от сьомга и баклава. Впечатляваща комбинация беше и тирамису със скариди.
Много от политиците не бяха виждали храните, които се сервираха. Веднъж бях сложил за декорация в чиниите листа от ананас.
Политиците решиха, че и това е за ядене. Дори се оплакваха, че много трудно се дъвче. Какво да им кажеш на тези хора освен: "Дъвчи, дъвчи, ще се справиш".
Но тази ситуация в голяма степен е обяснима. Все пак става дума за хора, които довчера бяха работили в някое държавно предприятие.
Светските им прояви са се свеждали до ходенето на производствен банкет. Чувал съм интересна история за наш народен представител. При едно от първите си посещения в Брюксел той притеснил всички, като закъснял доста за автобус, който трябвало да откара делегацията до летището.
Появил се в последния момент с две зелки. Носел ги под мишниците си. Обяснението му било следното: "Извинявайте, че ме чакахте толкова време, ама не мога да дойда до Брюксел и да не си купя брюкселско зеле."
Гафове не липсват и при посрещането на влиятелни политици от чужбина. При едно от първите си посещения в България, тогавашният президент на Израел Ицхак Рабин планира среща с наши народни представители.
Тя трябвало да се проведе в една от залите на хотела. От съображения за сигурност от летището е докарана детекторна врата. Просто защото е единствената в София. "През нея трябваше да минат всички. Носенето на метални предмети е абсолютно забранено. Въпреки това алармата почти не спираше да свири.
Защото българските политици си бяха взели джобни ножчета и нокторезачки", разказва кулинарят.
Посещението на Рабин е едно от най-строго охраняваните. Нивото на сигурност, което изискват израелците, е свръхвисоко. "Ние знаехме кои от колегите са били сътрудници на Държавна сигурност. Ако си бил от ДС, нямаш право да обслужваш нито едно подобно мероприятие.
Защото може да направиш саботаж, или да отровиш храната. Преди идването на Рабин се оказа, че само 14 човека от всички 570 души персонал в хотела имаме право да работим за тази делегация. Поставиха ни на ръцете гривни, които непрекъснато мигаха. Хората от охраната знаеха къде се намираме и какво правим във всяка секунда.
През залата първо минаха нашите служби и провериха всеки милиметър от помещенията. Имаше и кучета, които душеха. След тях се появи се появи израелският доктор. Отвори едно куфарче, започна да слага някакви тръбички в храната. От монитора в куфарчето вървяха неразбираеми за нас цифри. Изглеждаше като на филм", спомня си Ради Стамболов.
Мерките за сигурност изглеждат прекалени, но службите са наясно, че има препарати, които могат моментално да убият човек, дори ако са разтворени в чаша вода. Осем секунди след изпиването на отровата жертвата е мъртва.
После дори не може да се установи с точност какво е имало в чашата, твърдят специалисти по охраната на ВИП личности.
Затова дори и най-влиятелните политици не могат да си позволят всичко. Има храни и подправки, които са им абсолютно забранени. "Ако някой президент обича вкуса на канела, няма начин да я опита. Канелата заглушава аромата на други съставки, които биха могли да са отрова.
Един от шефовете на охраната на Путин и Медведев ни го каза направо: "Ние сме в трета световна война още преди 11 септември 2001 година, когато терористи взривиха кулите близнаци в САЩ. Това е биологична война."
При това посещение Путин, Медведев и Лужков, който по това време все още е кмет на Москва, водят със себе си петима готвачи. Но въпреки това опитват и специалитетите на българските кулинари. "Приготвял съм храна за много от най-влиятелните политици, спортисти и звезди от шоубизнеса в света. Дори и за кардинал Судоно, втория човек във Ватикана след папа Бенедикт. Възприемам ги като обикновени хора, които имат малко по-различни ангажименти от другите", казва Ради Стамболов.
Чушки с боб за Митеран, таратор за Конди
"Франсоа Митеран, бившият президент на Франция ме впечатли като политика, който най-бързо скъсява дистанцията с останалите хора и персонала. Спомням си, че на една вечеря той страшно много хареса чушките с боб, които бяхме приготвили", казва Ради Стамболов.
Митеран толкова много харесал нашето национално ястие, че поръчал да му изпратят още порции в стаята. Бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс била много впечатлена от таратора. Студената супа била сред най-предпочитаните от нея при престоя й в България.
Друг любопитен случай е, когато бивш президент на Гърция се скрива при готвачите, за да изпуши на спокойствие една цигара. На официалната част пушенето било забранено.
С нож при президента Желев
ЛЮБОПИТНА случка се разиграва по време на прием на президента Желю Желев (1990-1997 г.).
Желев събира националния отбор по футбол преди заминаването за световното първенство в САЩ през 1994 г. "Идеята беше президентът да сплоти футболистите, защото се бяха изпокарали още преди да тръгнат", разказва Стамболов. - Направихме огромна торта във формата на футболен стадион с имената на всички играчи. Както и това на Любо Пенев. Пенев не замина с отбора заради тежко заболяване. С колегата искахме да си направим снимка с президента. Но се чудехме как да го поканим да се щракне с нас. Реших да карам направо и се насочих към Желев. Не се усетих, че в ръката си още държа огромния нож, с който разрязах тортата. Попитах: "Господин президент, може ли една снимка?" Президентът се усмихна и каза: "Като те гледам с този голям нож, смея ли да ти откажа?"
Строг, но справедлив
Ради Стамболов се държи строго с участниците в шоуто "Лорд ъф дъ шефс", но казва, че няма как да бъде иначе. "Щом се бориш за ресторант в центъра на София, трябва да издържаш на работа под високо напрежение. Необходимо е да имаш богата кулинарна култура. Това, което правиш, трябва да го вършиш със страст. То е движещата сила. Едни от най-добрите готвачи на България не са завършили кулинарно образование. По-късно са открили себе си. Но за да станеш наистина добър, са нужни комплекс от качества", убеден е реферът на кулинарното шоу.
Предаването се радва на отличен рейтинг, а най-интересното тепърва предстои, казват продуцентите.
Като в приказките
Стамболов работи няколко години в хотел "Шератон" в Катар. "Хотелът беше уникален, строен с много пари, разточителен лукс. Асансьорите минаваха през естакади от водопади, навсякъде тежки кристални полилеи. Няколко пъти готвехме за самия емир на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани. Беше се върнал от успешна бъбречна трансплантация в Лондон и три дни имаше веселби. За катарците почти всичко е безплатно и много малко от тях работят. Те са около половин милион души. Още около 1,5 милиона са наемни работници, които се трудят за техния комфорт. Едно от най-интересните преживявания е ходенето на мач. Срещата започва с 15 минути молитви, прекъсва се за молитви, когато Катар вкара гол, на полувремето има молитви, а след самата среща феновете се молят още половин час", разказва Стамболов за държавата, която спечели домакинство на световното през 2022 година.
Френски готвач се самоубива заради една звезда
ФРЕНСКИЯТ готвач Бернар Лоазо се самоубива с ловната си пушка, заради една звезда, която му е отнета от кулинарния гид "Мишлен" през 2003 г. "Лоазо е бил пето поколение готвач. Отстъпва първото място и става втори. За него това е равносилно на предателство спрямо поколенията преди него", казва Ради Стамболов. Няколко от другите водещи кулинари във Франция се оттеглят, защото не издържат на ежедневната надпревара. "Напрежението се равнява се на ежедневен полет от Лондон до Лос Анджелис, и то да пилотираш самолета. Това е огромен стрес", пише Франсоа Симон, кулинарен критик във вестник "Фигаро".
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха