Комплексът беше замислен като дом на партийния печат на БКП с модерна печатница

Най-модерната за времето си печатница, но и дом на всички издания на ЦК на БКП, воглаве с органа на партията вестник "Работническо дело" - такава беше идеята за строителството на ИПК /издателско-полиграфически комплекс/ "Родина" в София, чиято по-висока сграда бе взривена контролирано в неделя. Неслучайно по-ниската сграда, която все още стои, е проектирана във формата на разтворена книга или на разтворен вестник - въпрос на въображение. Най-активното време на това строителство бяха годините между 1980 и 1987 на миналия ХХ век.

Това, което в неделя рухна за секунди, бе строено от стотици хора в продължение на години.

Без съмнение, както много други от онова време, и този проект беше скъп и мегаломански и заради това - вероятно и труден за изпълнение на фона на очертаващия се залез на социалистическата държава. Той предвиждаше дори басейн в една от сградите, подземни гаражи, отделно - поне 600 помещения за редакциите. Но не чак за всички, които по онова време съществуваха в София. Вярно, тогава всички медии на практика бяха под контрола на управляващата партия-държава БКП, но някои вестници - като например органа на партията БЗНС вестник "Земеделско знаме", на Отечествения фронт - вестник "Отечествен фронт", и на профсъюзите - вестник "Труд", се опитваха, доколкото все пак това бе възможно, да имат и някаква своя си независимост. /"Земеделско знаме" и "Труд" дори се помещаваха в отделни от "Работническо дело" сгради извън полиграфическия комбинат "Димитър Благоев"/.

Освен "Работническо дело", формално издания на БКП бяха още вестниците "Кооперативно село" и "Нова светлина", списанията "Партиен живот" и "Ново време", издателство "Христо Ботев" и т.н. След тях идваха изданията на ЦК на ДКМС, начело с органа на Комсомола вестник "Народна младеж". Та главно за тях бе предвиден новият дом на Осми километър по тогавашния булевард "Ленин" /днес "Цариградско шосе"/. В "Работническо дело" даже си бяха разпределили стаите и се знаеше кой отдел на кой етаж ще работи и кой журналист - в която точно стая. /Тогава думата офис не съществуваше/. Имам колеги от онова време, които си спомнят, че веднъж-два пъти и те самите са извеждани на бригади на обекта, за да помагат там според силите си.

Лично аз не бях пращан на такава бригада. Но през 1985 г., като млад журналист, по силата на редакционната политика младите кадри да трупат стаж в страната, бях изпратен за кореспондент на "Работническо дело" в Търговище. Едно от задълженията ми тогава беше да присъствам, без право на глас, разбира се, на месечните заседания на Бюрото на Окръжния комитет на БКП. Другият журналист, който имаше тази привилегия за времето си, беше главният редактор на окръжния вестник "Знаме на комунизма" Кирил Петков.

Тогава веднага ми направи впечатление, че в годините 1985-1987-а, по-точно до юли 1987 г., когато бяха закрити тогавашните окръзи и окрупнени в области, заседанията на Бюрото в Търговище неизменно имаха за една от първите си точки организацията по изпращането на строители от окръга за ИПК "Родина" в столицата. Хората бяха командировани там за по-дълго време - седмица ли, месец ли, и бяха предимно турци от общините Антоново, Обител и Омуртаг. А времето беше трудно, защото възродителният процес със смяната на имената на тези хора и последиците от него бяха в разгара си и те, меко казано, не горяха от трудов ентусиазъм.

Наред с хората от Търговище, на обекта ИПК "Родина" имаше строители от цялото Лудогорие, че и от цялата страна. Но строителството май вървеше трудно - това личеше по начина, по който "отгоре" явно натискаха първия секретар на ОК на БКП в Търговище Евтим Кръстев, а той от своя страна - първите секретари на общините.

В самия град Търговище също имаше култови изоставащи обекти - например наред с ИПК "Родина" Бюрото се занимаваше и постоянно със строителството на новото читалище в града. В Търговище бяха започнали да градят и огромен Хирургически блок към местната болница, от който обаче към 1986 г. вече се бяха отказали. Сградата и до днес си стои незавършена и рушаща се, с дървета, поникнали от самосебеси на покрива. В годините така и не се намерило кой да я купи, нито решение какво да се прави с нея и тя бе изоставена на произвола на съдбата.

Виж, читалището все пак бе построено, но няколко години след промените през 1989 година.

Тези промени обаче окончателно спряха строителството на ИПК "Родина", с изключение само на печатницата, която наистина беше модерна. Тя работи години след това, преди да бъде затворена и съборена. Вестник "Работническо дело" прекрати съществуванието си през април 1990 г., а неговият наследник вестник "Дума" вече нямаше нито претенциите, нито възможностите на органа на ЦК на БКП. В края на 1991 г. със Закона за конфискацията на имуществото на тоталитарните партии и организации цялата партийно дотогава имущество, включително и това на "Работническо дело", бе одържавено. Така базата на ИПК "Родина" стана изцяло държавна, но държавата нито успя да я довърши, нито да й намери някакво предназначение. И така до 2018 г., когато я купува сегашният й собственик, който вече разчиства терена от около 56 декара за свои проекти.