“Наде, щом сме в печеливша позиция, да се помирим, а, как мислиш?”, винаги казвал журналистът

Фрилендър - свободно ходещ по Земята! Това е адресът на Милен Цветков. Той не се съдеше с другите, а спечели всички съдебни битки, които те водеха срещу него."

Това каза пред "168 часа" адвокат Надежда Ковачева, която винаги е защитавала своя приятел pro bono. От нейните думи става ясно, че Цветков винаги е прощавал, докато негови колеги журналисти го съдели, а той... се защитавал.

"Изпълнителен. Събира и ми представя доказателствата си до последното ми дори незначително изискване - обяснява Ковачева. - После пита: "Ще спечелим ли?" Казвам: "Да. При тези доказателства." А Милен: "Наде, щом сме в печеливша позиция, да се помирим, а, как мислиш? Не бива да се смразяваме с човеците, пък и журналистите сме хора... Мислиш ли, че ще успеем да се помирим?"

Ще се помирим, Милене, знам как. Ще им изпратим нотариална покана за споразумение и ще я представим по делото. Тези, които обвиняват без доказателства и не се помиряват, нямат шансове пред съда. А адвокатите им, колкото и да обичат големите си хонорари, знаят това!

Ето това беше възхитително у него. Някой да разбра, че Милен бе съден от журналисти, че същите тези, които го съдеха, пишеха чрез подставени лица или безименно гадости за него в жълтата преса?!

Спомням си, беше останал без работа, имаше доста свободно време и боядисваше стените и вратите на входа, в който живееше. Безплатно, разбира се... Чистеше градинката около блока и вършеше какви ли не още общественополезни работи.

Питах го дали е в нужда за пари, а той: "Нали имам покрив над главата! Само да съм здрав! Всичко мога да работя."

Точно по това време национален седмичник пише грозна лъжа за него. Приписват му позорящо го неморално деяние, което не е извършил. С адвокат Ковачева обаче разполагат с безспорни писмени доказателства, че по това време Милен не е бил на това място. Тя му предлага да осъдят издателството. Мотивира се, че така ще заклейми политиката "Лъжата продава".

Милен не се изкушава, а казва: "Да им изпратим нотариална покана, поне да се извинят." Е, не се извиняват. Не отговарят. Безсрамни са!

"Много мога да разказвам за Милен. Как сам се е създал, за борбите му, но стига да се знае, че подкрепяше мечтата на дъщеря си да стане адвокат-защитник на човешките права."

Цветков е широко скроен човек. Той е отразил мирогледа и професионализма си върху редица имена от телевизионния бизнес, които е научил на много. Неговото открие Даниел Петканов най-видимо се трансформира пред очите на всички от амбициозно, арогантно и неопитно момче в разпознаваемо и печелившо лице.

"- Всички ужасно се страхуват от смъртта. От годините, които се трупат.

- А ти страхуваш ли се от остаряването? От смъртта?

- Не. Не.

- Изобщо?

- Стига да не е болезнена. Разсъждавайки във връзка с някои случаи и изобщо с някои неща, смъртта дори в най-ужасяващите моменти - то е измислено - имаш такъв приток на адреналин в организма, че той се обезболява. При всички положения обаче

не ми се умира между някакви ламарини."

Това споделя Цветков в интервю пред своя Луд репортер. За съжаление, менторът на Петканов си отиде именно по този начин.

"Моят най-добър приятел. По-голям брат. И втори баща."

Така Даниел определя своя учител не само в занаята, но и в живота. Някога Петканов само мечтае да разбере от първо лице какво е да работиш в телевизия, а Цветков му дава този шанс.

Пътищата им се пресичат за първи път на конкурса "Мистър УНСС", в който Даниел участва за втори път и след едно второ място, но същата година печели титлата.

Тв водещият е част от журито от 17 души, които Петканов успява да порази с поведение и атрактивност. Самият той по-късно е признавал, че не отдава триумфа си на своята визия, защото сред конкурентите му е бил дори тогавашният Мистър България.

От сцената Даниел поздравява Цветков, а след конкурса гостува в сутрешния блок на телевизията, в която журналистът работи тогава. Петканов прави всякакви глупости и дори танцува със синоптичката, след което Милен го пита дали иска да се занимава с телевизия и получава моментален отговор: "Да".

При следващите разговори на двамата водещият показва на амбициозния млад мъж един френски журналист, който нарушава закона нарочно пред двама пътни полицаи. Казва му, че очаква от него подобен вид провокации.

На Петканов пък му хрумва да прави нестандартни анкети. И дава пример - да заснеме такава, за която да е облечен само по боксерки, официални остри лачени обувки и дълги до коляното чорапи.

"Милен ми каза: "Не, не можеш да го направиш" - спомня си по-късно репортерът. - Снимките бяха на "Граф Игнатиев". Отвърнах му, че няма никакъв проблем. Той не повярва и каза, че ще дойде на снимките и ще гледа отстрани. И наистина вървеше на 20-30 метра след нас с едни слънчеви очила.

Тогава аз правех лицеви опори пред трамвая, от магазините излязоха хората, които се чудеха какво се случва. Едни ме поздравяваха, други ме псуваха, че съм блокирал движението. Така започнахме с Милен."

Така се ражда Лудия репортер.

В следващите години двамата имат своите спречквания. Петканов дори напуска "Часът на Милен Цветков" три пъти през първия месец (2011 г.) заради пререкания с него, а веднъж Цветков изважда касата на вратата в редакцията с удар при спор за един негов репортаж.

Като истинско дете Даниел дори веднъж демонстративно си тръгва, обиден от това, че материалът му "не става" според неговия ментор. После обаче премисля станалото и се връща. Репортерът признава, че шефът му винаги е бил прав.

"Той не обичаше демагогията, празнословието - нещо, в което аз съм се шлифовал. Милен обичаше прямотата, упоритостта, старанието и се опитваше да научи всички около него в редакцията на тези качества. Аз се борих срещу това вътрешно, защото бях свикнал да се нося по течението и всичко да се случва спонтанно, без подготовка и старание. ГРЕШАХ, но го разбрах след много години. Но отношенията ни не бяха само противоборство.

Случвало се е да го прегръщам без повод просто защото го обичах като втори баща.

Казвал съм му многократно "Обичам те", защото го чувствах като мой брат.

Случвало ми се е да ми се насълзяват очите, когато сме оставали насаме и сме си споделяли лични неща, защото той ми имаше огромно доверие, а животът му може да бъде описан по всякакъв начин, но не и като лесен.

Благодаря на Бог, че ме допусна в живота на този голям Човек, който ми даде толкова много, а не искаше нищо в замяна!"

Именно Цветков влива мъдрост в главата на Даниел, когато той прави публична раздялата си с Александра Богданска, като всичко ескалира до грозен и шумен скандал.

"Милен ми каза, че всеки човек има правото да търси своето собствено щастие навсякъде и по всяко време. Винаги може някой някъде там да те прави по-щастлив и ти имаш право да пробваш. Преживях този момент тежко, но го разбрах. Тя е имала правото да търси щастието си, както и аз, разбира се."

Днес Петканов е щастливо женен за Александра и двамата имат син, като са едни от най-актуалните инфлуенсъри. Бившият Луд репортер не отрича, че днес е това, което е, заради Милен Цветков.

"Едни от бичовете на нашето съвремие са фалшът, лицемерието и мързелът. Моят най-добър приятел беше антипод на тези три думи.

Благодарение на него дължа живота, който водя сега!"