Тези дни отново станахме свидетели на потвърждението на тезата, че за да се обърне внимание на нещо в БГ, то трябва да дойде отвън.
Американският посланик Джеймс Уорлик заяви, че в България има две правосъдни системи - една за бедните, друга за богатите. Причина за това му даде поредният крах на прокуратурата по свръх-супер-мега делото срещу Венцислав Върбанов, който съвсем очаквано бе оправдан (повече подробности четете на стр. 21). Неизвестно защо главният прокурор Борис Велчев и шефът на съдиите Лазар Груев скочиха като ощипани госпожици и се заобясняваха как това не е така.
Ако малко повече си налягаха парцалите, двамата висши държавни чиновници нямаше да чакат Уорлик да им каже нещо, което и децата в детската градина знаят. На пръстите на едната ръка се броят осъдените държавници у нас, да не говорим за босовете на организираната престъпност или корумпирани държавни чиновници. В България може набързо да си го отнесеш за открадната баничка, но ако си задигнал някой и друг милион от държавата, ако си позабогатял благодарение на продажбата на наркотици или по друг подобен начин, съд не те лови. Прокуратура също. У нас важното е не дали си виновен, а колко пари имаш и знаеш ли как да ги предложиш на когото трябва.
Няма какво Велчев и Груев да се възмущават и да се пенят на думите на Уорлик. Факт е, че собствените им ведомства потвърждават тезата на американския посланик. И никакво цупене и сърдене няма да промени нещата.
Лошото е, че пак се изложихме пред чужденците, но, от друга страна - спокойно, не ни е за пръв път. А главният прокурор и шефът на съдиите могат поне да седнат и да се замислят защо все в тяхната градина падат камъните. Без значение дали ги мятат от Вашингтон или Брюксел.