Интересните случки зад кадър и гафовете в най-хитовите тв поредици

БНТ започна да излъчва сериала “Капитан Петко войвода”. Филмът е показван немалко пъти, но сега това става във времето на страховита карантина, заради която хората стоят по домовете си.

Препоръчвам ви да гледате сериала. Ще забравите за около 80 минути черните си мисли около коронавируса и ще заживеете в години, които също никак не са били лесни за българите. Ще се срещнете с една действителна личност, с чийто живот е показана част от съдбата на България.

Сладкодумния разказ на сценариста Хайтов, който обяснява някои от патилата на героя си преди всяка серия, преминава в много реалистичен филмов разказ, режисиран с ненатрапващ се епичен замах от Неделчо Чернев.

Идеята за хайдутството в България хрумва на Хайтов след една среща с ученици от три литературни паралелки на гимназия в “Овча купел”.

Той пита кой от учениците може да каже имената на поне петима български хайдути. Ръка вдига само едно момче, което казва, че е запомнило само името на Хитов заради дългите му мустаци и още един пак с мустаци, но закривени нагоре. Да, Филип Тотю май беше, отговаря ученикът на уточняващия въпрос на писателя.

Препоръчвам на днешните гимназисти да оставят за час и нещо чатенето в интернет и компютърните игри и да гледат сериала за Капитан Петко войвода. Гарантирам, че ще им хареса, защото е направен интересно и не е остарял, а и ще научат много неща за хайдутството, което е важна част от историята на България.

На зрелостниците ще им е полезно, ако на матурата им се падне въпрос за Българското възраждане, част от което е и хайдутството.

Хайтов начева сценария през 1976 г. Режисьорът Неделчо Чернев започва да търси актьори и

за ролята на

Капитана е избран

Стефан Гецов

Гецов е голям актьор, но възрастово не подхожда за Петко Киряков. Той започва хайдутлука на 18 години, а Гецов е на около 55. Само че е много близък приятел с Тодор Живков и “думата му на две не става”.

Освен това актьорът и режисьорът са земляци от Мъглиж и дори роднини. Но Хайтов вече си е харесал за ролята нашумелия с няколко роли в киното и театъра Васил Михайлов. И поставя въпроса ребром - или Михайлов ще се яви на пробни снимки, или спира да пише и си прибира досега написанато.

На кастинга се вижда, че Михайлов напълно “покрива” образа на Капитана. И в крайна сметка той е избран, а ролята ще го направи изключително популярен.

Филмът от 12 серии е завършен в края на 1978 г. Но поради идеологически причини, маскирани като художествени, сериалът е излъчен чак през април 1981 г.

Пет пъти художественият съвет се събира в пълен състав и все не може да реши пускането му на екран. Един път заради кадъра, в който Капитан Петко войвода побива знамето, на което пише “Те съсипаха България!”.

Втори път заради “неправилното съизмерение в исторически план на Петко войвода с преследващия го Стефан Стамболов”. Трети път - възражения, че героите турци във филма били по-симпатични от героите българи.

Накрая зетят на Живков Иван Славков, генерален директор на БНТ, с един замах разсича “гордивия възел” и филмът е показан по националната телевизия.

Кинокритиката тръгва “на нож” срещу сериала. Във в. “Литературен фронт”, сп. “Киноизкуство” и сп. “Пламък” излизат отрицателни рецензии. Кинокритичка го нарича “булеварден филм”. Тодор Живков не се среща с творческия колектив, няма похвали и поздравителни телеграми, няма награди.

Зрителският успех на сериала обаче помита всичко това. “Капитан Петко войвода” бие по популярност “На всеки километър”. В мемоарите си Хайтов пише: “Царските посрещания на участниците във филма из страната ще останат неповторими. Васил Михайлов се превърна в кумир, а прозвището Петко войвода му остана за вечни времена.”

От 1966 до 2000 г.

БНТ продуцира

98 сериала

с 611 епизода, произведени в СИФ. Не са малко и заснетите за последните 20 г. Така че телевизията майка може да показва стари сериали, колкото и време да продължи карантината.

Първият сериал на БНТ е “Семейство Калинкови”, излъчен през 1966 г. Сценарист на 11 епизода е Николай Хайтов и само на един - Йордан Радичков. Известно е, че двамата големи в българската литература не се долюбват, но вече няма кой да разкаже как и защо Хайтов получава лъвския пай в сериала и как реагира на неглижирането си Радичков.

Самият Хайтов не пише и ред по темата в животоописанието си “През сито и решето”, а авторът на “Свирепо настроение” не остави никакви дневници и мемоари.

В броя си от 22 септември 1966 г. в. “Вечерни новини” пише, че “Семейство Калинкови” е като роман и “голям цикъл от предавания на Българската телевизия, в който се разглеждат някои морално-етични норми на живота, проблемите на възпитанието, сложните взаимоотношения в семейството и обществото”. 

Година по-късно, през 1967-а, БНТ пуска на екран втория си сериал - “С пагоните на дявола”. Той е посветен на 50-годишнината от ВОСР (Великата октомврийска социалистическа революция), но това не го прави негледаем и днес. Напротив! Ще ви е любопитно да видите като млади Димитър Буйнозов, Георги Георгиев-Гец, Ани Бакалова, Никола Анастасов в ролята на французин и др.

И през 1969 г. идва блокбъстърът “На всеки километър”. Той пък е посветен на 25-годишнината от “социалистическата революция в България”. Но когато БНТ излъчва поредната серия, улиците опустяват като при карантина.

Не знам дали сегашният генерален директор на БНТ, антикомунистът Емил Кошлуков, ще разреши този сериал пак да бъде излъчен. Няма нищо страшно, дори връстниците на сериала ще го гледат със солидна доза ирония. Няма да се намерят и желаещи да стават партизани, нали правителството забрани да се събират много хора на едно място.

Сериалът се ражда

от голямата любов

между БНТ и МВР

Главните инициатори са Леда Милева, генерален директор, и писателят Костадин Кюлюмов, който е първият зам.-началник на прословутото Шесто управление на ДС. Кюлюмов измисля името “На всеки километър”.

Първите 13 серии, излъчени през 1969 г., имат невероятен зрителски успех и това кара създателите му да направят още 13, показани по БНТ през 1971 г. С 26-те си серии “На всеки километър” е най-дългата поредица в България до 1989 г.

Петимата сценаристи си разпределят сериите и героите и всеки пише своя дял. Когато обаче накрая ги събират, се оказва, че един и същи герой говори по различен начин в зависимост от стила на съответния автор.

Тогава Георги Марков-Джери влиза в ролята на диалогист и “рендосва” репликите. На него принадлежи и последната литературно-художествена редакция на текста.

Ако Костадин Кюлюмов е основният двигател на проекта, Павел Вежинов е литературният тартор на групата. Заради безспорния си авторитет той има последната дума при творческите спорове при писането на сериите.

Вежинов е бащата на Никола Деянов. Главният герой на сериала с нелегалното име Сергей е събирателен образ. В изграждането му са използвани най-много черти и факти от живота на парашутиста Цвятко Радойнов и подводничаря Съби Димитров, пристигнали нелегално в България през 1941 г., но заловени и избити.

Георги Марков

извайва образа

на полицая Велински,

като използва части от биографията на прочутия началник на отделение Б в Дирекцията на полицията Никола Гешев. Марков е особено ревнив към героя си и не дава да се промени и реплика без изричното му съгласие.

Когато излъчват “На всеки километър” по БНТ през лятото на 1969 г., Марков вече е избягал от България и затова го няма сред авторите на сериала. От ЦК се обаждат в БНТ и нареждат да се изтрие името Марков от всички ленти и никъде да не се споменава като сценарист.

Най-колоритният герой в сериала - Димитър Бомбов, известен като Митко Бомбата, е рожба на единствената жена в екипа - Свобода Бъчварова. Много от най-смешните реплики актьорът Григор Вачков си измисля сам на снимачната площадка.

За ролята на Митко Бомбата е гласен Георги Калоянчев. По онова време никой не можел да му оспорва палмата на комедиен ас №1. Калоянчев обаче се снима в ролята на Езоп в едноименния филм на Рангел Вълчанов. Тогава Шарланджиев предлага Григор Вачков за негов заместник.

Първоначално героят му е доста слабо разработен, цялата драматургична сила е хвърлена върху образа на Сергей. Когато обаче снимат серията “Циганката”, статистите и сатрупалите се да гледат сеира селяни от Долни Пасарел умират от смях при изпълненията на Вачков. Свобода Бъчварова също вижда това и задълбочава образа на Бомбата.

“На всеки километър” ще остане в историята и с един от най-големите гафове в киното ни. В девета серия е епизодът, с който започва всяка серия: Ученика (в ролята е Коста Карагеоргиев) пада убит край един километричен камък, успявайки със сетни сили да извика: “Ние сме на всеки километър...”. В последната серия - “Първият ден”, в партизанската колона, която отива да завземе властта в София, отново виждаме Ученика.

“На всеки километър” е излъчван по всички социалистически телевизии, включително и в Китай, както и в някои западни страни. Най-високомерно е отношениято към него в Съветския съюз, там никога не приемат, че някой друг може да направи по-добър сериал от техните “Щит и меч”, “17 мига от пролетта” и др.

Сериалът е гледан от над 400 милиона зрители. На БНТ обаче не донася и един лев. Според тогавашната практика “братските телевизии” си разменят на бартер филми, сериали и забавни програми.

Усетила голямата пропагандна сила на телевизията, властта дава зелена улица на много сериали. Е, не всички са качествени като “Капитан Петко войвода”, но има и много, които и до днес съхраняват паметта на онова време и се гледат с любопитство и днес.

Такива са “Ало, д-р Минев” (1970) “Адаптация” (1979), “По дирята на безследно изчезналите” (1978), “Пътят към София” (1979), “Мера според мера” (1981), “Нощем с белите коне” (1984) “Записки по българските въстания” (1976-1980) и др.

Специално внимание

трябва да обърнем на

сериала “Селцето"

Негов сценарист е Константин Павлов, режисьор - Иван Терзиев. Филмът е заснет през 1978 г. от операторите Венец Димитров и Иван Велчев. Властта обаче заключва сериала с девет ключа и премиерата му е чак на 20 ноември 1990 г.

Историята, написана от Константин Павлов, е за живота в едно малко селце през драматичните 1943-1956 години. Преходно време. Сравнете го с годините, които изживяваме след 1989 г., и ще видите приликите в механизмите и типологиите на тези “исторически преходни периоди”.

След 1989 г. държавата спира да дава пари за кино и няколко години единственото място, където се снимат филми и сериали, е БНТ. Битката за субсидии е епична, появява се доста плява, но и сполучливи сериали: “Жребият”, “Хайка за вълци”, “Патриархат”, “Хъшове”, “Недадените”, “Денят на бащата” и др.

БНТ разполага и с “Под прикритие” - първия мегасериал по нашите земи - 60 епизода в пет сезона. Миналата година правата му за излъчване бяха продадени на Нова телевизия.

Самата “Нова” има в резерв доста сериали, с които може да запълни дългите карантинни дни и нощи: “Хотел “България”, “Забранена любов”, “Дяволското гърло”, “Г-н Х и морето”, “Пътят на честта”... И разбира се “Откраднат живот", който се излъчва 9-и сезон, заснети са 437 епизода.

Пълен със сериали е и боксофисът на bTV: “Стъклен дом”, “Седем часа разлика”, “Домашен арест”, “Къде е, Маги?”, “Революция Z”, “Фамилията” и дългия, дългия “Столичани в повече”, който направи 13 сезона.