ЖИВОТЪТ МИ е пълна лудница, но се смея постоянно. Често хората около мен си мислят, че не съм добре, защото и най-малките неща могат да ме докарат до истеричен кикот.
Това е моят начин да оцелея в тази луда държава", споделя една от най-популярните български актриси Мария Сапунджиева.
Преди години зрителите се запознават с образа є на поетесата Любов Френска от "Клуб НЛО" по БНТ, в момента Сапунджиева е по-известна като мама Божка в сериала "Футболни свекърви" на "Пълна лудница". Ролята є в комедийното шоу на бТВ я превърна в любимка на България. Всяка сряда зрителите падат от смях на сцените с пернишкото семейство на Жоро Бекъма. Актьорите в "Пълна лудница" пародират със завиден успех повечето известни личности, но според Мария реалният живот в България е много по-смешен от телевизионно шоу.
"Картофите стават два лева, хората протестират и срещу скъпия бензин. Реалният живот е по-жесток и в същото време по-смешен от всяко комедийно шоу. Няма сценарист, който да измисли скеч, в който премиерът на една страна се обръща към народа си с думите "Щом са ви скъпи картофите, садете си ги сами". Просто никой няма толкова развинтена фантазия. Така че какво ни остава, освен да се смеем на собствената си съдба. Тя е колкото сурова, толкова и нелепа", иронизира родните несполуки Сапунджиева.
В шоуто "Пълна лудница" я кани колегата є Димитър Рачков. В началото не очаква подобен успех с ролята си на мама Божка. С течение на времето доусъвършенства образа. Според Мария забавната свекърва е събирателен образ. В отношенията между нея, сина є Жоро Бекъма и жена му Марчето има класически сцени от всеки дом.
"Много обичам да пътувам с трамвай, за да съм сред хората. Така се зареждам. Признавам си - забавлявам се на обичайните скандали кой къде да седне в претъпкания трамвай. Това ми дава нови идеи за шоуто. Естествено, че в "Пълна лудница" всичко е много преувеличено, но има и истини. Всяка свекърва малко или много е като мама Божка. Простотията, която пародираме, също е навсякъде около нас. Вярвам, че българите не сме прости и хора като Жоро Бекъма са единици, не масата. Лошото е, че именно те се набиват на очи", разсъждава върху екранния си образ актрисата. Тя определя мама Божка като майката орлица. Синът є е разглезен и винаги до полата на мама.
"Мама Божка е от онези майки, които не са направили нищо в живота си, не се справят и добре като родители. Прехвърлят всичките си неосъществени мечти на своите деца. Има много примери в реалния живот за майки, които записват децата си на пиано, цигулка, казват им, че трябва да станат адвокати и това е. Дори когато вече са зрели хора, се бъркат в живота им постоянно, вземат решения вместо тях. Искат синовете им да са най-добрите, най-красивите, най-умните, а снахите са лоши. Смятам, че това е пагубно за всички. Обещала съм си никога да не ставам като мама Божка по отношение на синовете си", заканва се Мария Сапунджиева. Тя все пак не отхвърля възможността да е лоша свекърва.
"Може би това е истинкт за съхранения на детето ти. Не знам как да го обясня. Моите синове са още малки, но като ми дойде до главата, ще видим как ще се държа. Много толерантен човек съм, уважавам избора на хората, затова не мога да си представя, че ще спретвам интриги в семействата на децата ми. В крайна сметка най-важното е те да са щастливи. Точно това забравя мама Божка. За нея щастието на сина є е всъщност нейното благополучие", коментира актрисата. Мария Сапунджиева харесва екранния си образ на Мама Божка, но за нея той е колкото комичен, толкова и драматичен.
"Семейството на Жоро Бекъма показва кое е нередното, сбърканото в родното ни общество. Затова комедийните роли са адски трудни, защото трябва да вникнеш първо в драмата на образа и после да извадиш забавните неща. За мен смехът е лекарство, което давам на хората. Човек, когато се смее, не може да е лош. Наистина вярвам в това и неслучайно съм се захванала с толкова комедийни роли. Обществото ни има нужда да се смее върху собствените си несполуки", споделя актрисата.
Тя държи да подчертае, че не мрази Перник. В шоуто градът на миньорите е силно иронизиран, както и образът на типичния перничанин Жоро Бекъма.
"Моля ви, перничани, не ме мразете. Това е само шоу", призовава Мария. Тя често чува на улицата деца да си разменят реплики от шоуто. Дори има чувството, че изразът на Жоро Бекъма "добреее" ще я преследва до края на живота є. Фенклубове актрисата има дори във фейсбук, най-новият от които е кръстен "Респект към мама Божка".
"Имам фейсбук, но не влизам често. Децата ми казват какво се случва в интернет. Още не мога да свикна с новите средства за комуникация. Някой от младите ми фенове изпращат съобщение "Много си готина". Признавам си, този език ми е малко чужд и понякога се притеснявам за новото поколение. Младежите са като зомбирани. Убиват се в някакви виртуални игри, бият се, разменят си нецензурни реплики", разтревожена е актрисата.
През 2010 година Сапунджиева получи наградата "Икар" за главна женска роля за изпълнението на сляпата Моли Суини. "Когато майка ми разбра за наградата "Икар", споделила с баща ми, че ако знаела, колко свястно дете ще излезе от мен, щяла да му роди още едно. Именно от нея наследих чувството за хумор", убедена е актрисата. В момента Сапунджиева участва в девет различни постановки и новите епизоди на "Пълна лудница", но никога не забравя текстовете си.
"Не деля комедийните от сериозните роли. В живота има и от едното, и от другото. Бързо излизам и влизам от роля в роля", признава Сапунджиева. Преди да попадне в шоуто, актрисата отсъства седем години от телевизионния екран. В момента популярността є с образа на мама Божка е огромна, но голямата любов на Мария си остава "Клуб НЛО"
"За хората си останах Любов Френска", категорична е актрисата. Мнозина определят "Пълна лудница" като съвременния вариант на НЛО, но за актрисата няма място за подобно сравнение.
"Времето е различно, темите, които се засягат в предаването, са различни. Преди ги нямаше турските сериали. Смеехме се на скечовете за цената на тока. В онези времена политическата сатира беше смешна. Сега по-скоро плачем на злободневните теми", разсъждава Сапунджиева.
"Много неща научих в НЛО. Понякога много ми липсва, но то си остава еталон. В комедийните шоута това е класиката. Както "Ну погоди" е номер едно в комедийните детски филмчета, така и НЛО винаги ще е най-доброто комедийно шоу. НЛО е основата, всичко, което се прави в момента, просто надгражда шоуто. С Велко Кънев, Антон Радичев, Чочо Попйорданов и Георги Мамалев не спяхме по цяла нощ от притеснение дали ще ни се получат скечовете, дали ще са достатъчно забавни. Сега имам по-голяма рутина", разказва Мария.
Заради ролите є предимно в комедии, зрителите трудно я възприемат в образа на сляпата Моли Суини, за която получи награда "Икар". Въпреки че е сляпа, героинята є води пълноценен живот, има работа, приятели и съпруг. До момента, в който решава да си направи операция на очите. Проглеждането преобръща с главата надолу досегашния є уреден живот, носи є само разочарования, страхове и тревоги.
"Ние, българите, сме слепи за много неща. Това, че имаме очи, не означава, че виждаме. Окото лъже понякога, подмамва, изкушава се. Станали сме дебелокожи, нищо не усещаме, нищо не чувстваме. Отчаяхме се от живота, примирихме се с лошото", убедена е Мария. За годините, прекарани на сцената, се е научила да вижда само хубавите неща около себе си.
"За грозните си затварям очите. Не искам да се натоварвам, позитивен човек съм. Радвам се, когато на Женския пазар някоя баба ми подари връзка магданоз, защото ме харесва. Това ме кара да се усмихвам. Не гледам телевизия, не уважавам интернет, не чета вестници. Не мога да се събудя и да си пусна сутрешен блок. Това ми разваля целия ден. Ако още от сутринта започна да слушам политиците с безумните им оправдания, ще съм в лошо настроение цял ден. Затова не се интересувам от политика. Това е мръсна дума. Политиката е сериозна, отговорна работа. Само у нас всеки се прави, че разбира, но никой не върши нищо. Не може да дойдеш от село и вече да си големият политик", убедена е Мария. Тя определя актьорската игра като тежък физически труд. Често се шегува, че работи за Министерството на здравеопазването. Лекува душата на хората, които са дошли в салона, за да се откъснат поне за малко от проблемите си. Мария е известна предимно с ролите си в театъра и телевизията, но не отхвърля възможността да се снима и във филм. За нея родното кино в момента е на европейско ниво.
"Не харесвам определенията за ново начало на българското кино. Кино винаги е имало, това че условията в държавата му пречат то да съществува нормално, само дава повече амбиция на актьори, режисьори. Гледах и "Тилт" и "Стъпки в пясъка" и се чувствам горда, че киното оцелява напук. Същото е и с театъра. Залите са пълни. Това е единственото, което има смисъл. Когато чуеш аплодисментите на хората, знаеш, че трябва да продължиш въпреки всичко. Силно се надявам на хората в Министерството на културата. Дано да са мъдри хора, да дадат всичко от себе си, да помогнат на театъра".
Мария ненавижда думата "криза". Казва, че нея никога няма да я застигне това проклятие, защото тича бързо.
"Знам, че ако допусна мисълта за кризата до себе си, тя ще ме стигне. И двете си деца родих в криза. Тогава питах майка ми - как ще го гледам как ще го гледам това дете? А тя ми каза: "Ти, ако чакаш да мине кризата, ще останеш бездетна, бе майка!" Това ми даде сили. Отглеждаш едно дете, после още четири растат с дрехите му. Пари за храна все се намират. Ние с мъжа ми отгледахме децата си сам-сами, без родителска помощ. Има една приказка, която много харесвам: "Няма проблем, има варианти." Винаги има варианти", споделя житейската си философия Мария. Тя определя себе си като суперактивна. Не може да стои дори секунда, без да върши нещо. Никога не е спирала да работи. Актрисата признава, че съпругът є е отгледал и двете им деца, защото тя се връщала на сцената на третия месец след раждането.
"Обичам да пътувам. За отрицателно време стягам багажи. Никога нищо не забравям. Спортувам скално катерене. Това ме зарежда. Сега обмислям да запиша танго. Такава съм си, винаги си намирам по някое занимание да не ми е скучно. Не се уморявам, защото за мен работата е забавление. Снимките на "Пълна лудница", както се досещате, са голям смях. Преди няколко месеца свършваме снимки и написах на колата на Рачков "Жоро Бекъма". Луда глава съм си, според някои съм малко инфантилна, но просто не искам да загубя детето в себе си. Тогава животът ми би бил ужасен", прави равносметка актрисата.