Тези дни неподражаемият ни министър-председател обяви, че ще строим национален стадион в софийския квартал "Надежда". Преди това съоръжението щеше да бъде до летището, но то и атаките срещу Либия бяха в началото "авантюра", след което станаха "целесъобразни".
Това, че Борисов казва едно сутрин, друго по обяд, трето вечер, а нощем прави четвърто, едва ли вече притеснява някого. По-страшен в случая е фактът, че премиерът говори САМО ЗА ЕДИН национален стадион.
Как така само един? Срамна работа. Айде на него ще се играе финалът от Шампионската лига, както прогнозира Борисов, но как ще организираме Европейското по футбол? Или пък Световното?
Трябват ни не един, а пет-шест нови стадиона, за по 100-200 милиона всеки. Хубаво е те да не са в София, а в останалите градове на републиката, за да се налага да се пътува повечко от една среща до друга и да се натоварват новите ни магистрали и южната дъга на Околовръстното.
Най-хубаво ще стане, когато между стадионите се прокара директна метровръзка, което ще намали трафика в столицата поне със 150%. Да не говорим, че докато няма мачове, на терена на новите стадиони може да се насадят картофи. Но да не се отплесваме.
Освен за национален, правителството спешно трябва да помисли и за олимпийски стадион. Щото а сме го построили, а сме организирали 4-5 олимпиади.
Нужна ни е колкото се може по-бързо и писта за Формула 1, няколко небостъргача в центъра на София, Варна и Карнобат, космодрум до Сливен и Айфелова кула в Балчик. Едва тогава икономиката рязко ще дръпне напред и всички, които случайно сме оживели, ще си гледаме кефа - сутрин на олимпиада, следобед на Формула 1, вечер на финал от Шампионската лига.
Редно е също в пустеещите земи между София и Банкя, които още не са засадени с картофи, да вдигнем една скромна, малко по-голяма от Хеопсовата пирамида, та всички да помнят кога се е строяло в България!