Полицаи, оборудвани със специални смарткаски с инфрачервена камера, патрулират по улиците на китайските градове. За секунди измерват температурата на всеки, който минава в радиус от 5 метра. Така униформените веднага засичат, ако някой минувач е вдигнал повече от 37 градуса.

Това е само една от множеството драконовски мерки, които са взели в първата засегната от COVID-19 страна. Те показват как само за два месеца бе овладяна епидемията. От няколко дни главно завърнали се от чужбина или чужденци са заразени.

Кои са другите действия?

Освен вече познатата социална изолация, спиране на цели производства, честа дезинфекция и доставка на храна по домовете как се осъществява превенцията от нов пик, разказва японският режисьор Такеучи Рио в документален филм, пуснат в ютюб. Той живее в китайския град Нандзин, който се намира на 500 км от Ухан и е столица на друга провинция - Дзянсу.

На фона на увеличаващия се брой заболели в света към 3 март Нандзин не е имал нито един заразен в продължение на 23 последователни дни. В града живеят 8,5 милиона души.

За да покаже как точно китайците се борят с коронавируса, Такеучи Рио започва с основното - храната. Отивайки до "Макдоналдс" да си купи сандвич, забелязва табло, на което е написано, че мястото се дезинфекцира на всеки час, като това е удостоверено с подпис на шефа. Поръчваш и плащаш чрез приложение в телефона, без да си бил в контакт с никого от персонала.

Момчетата зад щанда подават опаковани в пакет сандвич и напитка.

Върху хартията са изписани имената на хората, които са ги приготвили и пренесли, както и актуална информация за температурата им.

Ако клиентът иска да хапва в ресторанта, трябва да сканира QR кода му, да се регистрира, да опише кой е, колко му е температурата в момента и дали в последните две седмици е бил в Ухан. Чужденците, които нямат местна лична карта, попълват номера на телефона си.

Само след това е възможно да изядат сандвича си, но на безопасно разстояние от 2 метра от останалите клиенти. Дори и семейства трябва да спазват дистанция и да се хранят на отделни маси. Говорят си през преградката.

Излизайки от "Макдоналдс", японският режисьор се качва на такси. Отваря вратата и вижда, че между предната и задната седалка е монтиран дебел найлон, който плътно покрива цялото пространство.

Заговаря се с шофьора, който не е много словоохотлив, спазва дистанция. Става ясно обаче, че водачът е длъжен да дезинфекцира колата три пъти дневно. Плащането отново, както и в "Макдоналдс" не е чрез хартиени банкноти или монети, а чрез мобилно приложение.

Ако се движиш с метрото, не можеш да слезеш по ескалатора, преди служител в предпазен костюм, маска, ръкавици и очила да провери температурата ти. Само ако термометърът отчете нормални стойности, минувачът има право да слезе надолу и да се качи във влакчето.

На видно място върху стъклото

на купето е

поставен QR код.

Говорител информира, че всеки пътник трябва да го сканира и да се регистрира. Така може да разбере кога и колко близо до него е пътувал заразен с COVID-19.

Това е възможно заради "светофарното приложение" DingTalk за здравния статус, в което всеки китаец има собствен QR код. Според това дали е здрав, посетил е опасна зона, или самият той е болен, кодът му свети в зелено, жълто или червено. В първия случай може да пътува свободно, във втория трябва да спазва 7-дневна карантина, а в третия - 14-дневна, като всеки ден трябва да се регистрира как се чувства. Всеки е задължен да се проверява ежедневно и лично да предлага промяна в статуса си, ако се наложи.

В медиите се появи история за китаец, който разбрал, че

негов съсед се е върнал от чужбина,

и веднага се притеснил, че ще сменят статуса му на потенциално опасен, тоест в жълто, което го обричало на изолация вкъщи. Но се успокоил, когато видял, че името му в приложението все още свети в зелено.

След като човек излезе от метрото и влезе в сградата, където работи, там отново му премерват температурата. Но първо се качва на асансьора и

за да натисне бутона за етажа, на който ще слезе, трябва

да ползва хартиена

кърпичка за еднократна употреба. Издърпва я, а после я изхвърля в специално поставеното за тази цел кошче.

В офисите всички задължително носят маски. По време на кризата Китай произвежда на ден по 1,6 милиона от най-сигурните N95.

Без предпазно средство не можеш въобще да влезеш.

Навсякъде

е обособен

“здравен” ъгъл,

в който стоят маските, ръкавиците, дезинфектантите и дистанционните термометри. Това е изискване на властите.

Сутрин определен отговорник измерва и вписва температурата на служителите в специален регистър. Ежедневно го проверяват чиновници от общината. Служителите са задължени да попълнят цялата информация за движението си през деня, как са се придвижили до работата си, имат ли кашлица, треска, болки в мускулите, задух.

Ако някой вдигне температура, правителството е изготвило цял списък с инструкции какво да се предприеме. Изброени са всички възможни сценарии.

За обяд всички си носят храна в кутии,

страх ги е да посещават околните ресторанти и закусвални. Преди да си тръгнат, преглеждат картата на града, в която могат да видят къде е имало заболели от коронавирус и на какво разстояние се намира това място, дали могат да го избегнат. Затова и

между шосето

и сградите е

поставена ограда.

Достъпът е блокиран дотам, докъдето е опасно.

Въпреки COVID-19 има хора, които не се притесняват да разглеждат и културни забележителности. Техните ръководства обаче също прилагат сериозни мерки. Освен измерване на температурата там се вписват имената, номерът на картата на посетителя, както и дали е бил в Ухан в последните две седмици.

Някои градски власти са предприели и други мерки. Забранили са продажбата на антивирусни препарати и такива против кашлица, за да може всеки с проблем да отиде директно в болницата. За да не се разпространява вирусът, в сградите с централни климатици инсталациите са изключени. Трети са въвели парична награда за всеки, докладвал за хора със симптоми на коронавирус.

Хонконг взе назаем практика от битката с криминалната

престъпност. "Маркира" с електронна гривна поставените под 14-дневна карантина, за да гарантира, че няма да напускат дома си.

Китай дори спря влакове и автобуси насред пътя им. Пътник разказва пред в. "Саут Чайна морнинг пост" как е бил заставен да слезе в Ухан, въпреки че пътувал за съвсем друг град, за да подпише бизнес договор. Малшанс, но стигнал в най-засегнатия от заразата мегаполис точно когато и заповедта за прекратяване на всякакво движение. Мъжът не знаел какво да прави, не познавал никого, градският транспорт не работел, всички хотели наоколо били затворени.

Заплашен от перспективата да остане на улицата, той решил, че в този момент болниците търсят доброволци, и се хванал на работа в една от тях. Осигурили му безплатен хотел и храна три пъти дневно, но за сметка на това трябвало да мие пода и да чисти стаите на пациентите с COVID-19. Историята на това пътуване е с щастлив край, тъй като той самият успява да опази здравето си.