Те са силни да се заиграят със страховете

на хората, но са безпомощни в труден момент

В САЩ Президентът Тръмп дълго време отричаше и принизяваше заразата, след което се опита да прехвърли вината на демократите, на кметовете и губернаторите на отделните градове и региони, дори на ЕС и Китай. Той изгуби ценно време да създаде организация и да подсили институциите, които той систематично рушеше през годините с огромното си самочувствие и его. В Бразилия президентът - генерал Болсонаро, се оплете в теории на конспирацията, без да предприеме адекватни мерки. В Обединеното кралство премиерът популист Джонсън се забави фатално, след което направи обратен завой, но късно.

Италия днес е в най-драматичната ситуация, но нека не забравяме, че Италия се управлява от популисти, с малки изключения, повече от две десетилетия. Смятам Берлускони за бащата на модерните италиански и европейски популисти, след него властваха Бепе Грило, Ди Майо и неудържимият Салвини. Италианската икономика от две десетилетия е в застой, държавният дълг неконтролируемо расте, здравната, образователната и други системи са в дълбока криза.

В България президентът популист Радев громеше денонощно корумпираните елити, парламент и правителство. Днес обаче хората разчитат на същото това правителство и парламент, за да ги преведат през кризата. Това изнерви борещият се яростно за властта генерал. Изявленията му от последните дни ясно показват това. Изявлението му от преди няколко дни, че лекарите, а не политиците трябва да говорят, е поредният грандиозен гаф на генерала президент. Точно обратното е вярно - в труден момент политиците трябва да се изправят с лице пред народа и да говорят, и то всеки ден. Тази неделя пък видяхме Радев да налага вето и отново яростно да критикува правителството и парламента, сеейки разделение и напрежение в решителен за здравето на нацията момент, без да даде или да бъде част от решението.

Пандемията обезоръжи популистите. Днес можем да кажем - царят е гол. Популистите са силни да се заиграят със страховете и надеждите на хората, но са безпомощни в труден момент заради своя деструктивизъм, силно его, некомпетентност и липса на план. Не силно его, а силни институции са решението в труден момент. Популистите обаче отслабват институциите. Да оставим настрана Тръмп, но дори и в България е очевидно, че президентът популист Радев е на власт повече от три години, но не е дал нито едно решение , няма нито една своя инициатива, няма екип, няма приоритети.

Пандемията развенча популистите, защото ги показа като лидери със силно его, които отказват да поемат своята отговорност и прехвърлят всячески вината на другите.

Винаги съм казвал, че битката днес е между демократи и популисти. Освен миграционната, икономическата и други кризи демократите носят също своята вина за възхода на популистите. Демократите оставиха популистите да се превърнат в тренд и мощен инструмент на съвременната политика, защото не адресираха адекватно страховете на хората от тероризъм, миграция, бедност и корупция.

Днес обаче е ясно - в труден момент институциите на демократичната държава са незаменими и много по-силни от егото и пропагандата на популистите. За съжаление, има голяма опасност пандемията и задаващата се тежка икономическа криза да доведат до повече бедност, безработица и ниски доходи, а те са идеалната хранителна среда на популистите. Задачата пред демократите е да не се повторят отново грешките от отминалите кризи, като действат решително и ефективно в интерес на хората . Задачата пред демократично мислещите граждани и избиратели е да помнят и никога да не забравят, че популистите в нито една държава не са дали нито едно устойчиво и работещо решение на нито един от проблемите на хората.