Напоследък, вместо да ми е смешно, ми става все по-тъжно. Доскоро смелият ни премиер сериозно ме забавляваше, но вече дори неговата усмивка е някак крива. Тези дни ми се наложи да чуя от устата му как, ако искам да ям картофи, трябва да си ги садя сам. Може би в това има някаква логика, но какво да правя, ако ми се приядат и ябълки? Или круши? Или пък сливи? Премиерът не обясни и какво да правя, ако искам да пия мляко. Нужна ли ми крава? И дали трябва да я регистрирам като член на семейството и да я заведа на отчет в МВР? Ами ако ми се прииска да гледам телевизия? Как да си направя телевизор? Загадка! Склонен съм да разбера идеята на Борисов за самозадоволяването - тя е проста, ясна и ни връща директно в матриархата. Единственото, което много ме тормози, е сексът. Ако ми се прииска, как точно да го направя сам? Или за целта ще ми пратят някой от Министерския съвет?
Тези въпроси бих ги подминал с усмивка, ако не бяха вгорчени от поведението на премиера относно горивата и позицията му за Либия. За има-няма три дни научихме първо как ударите срещу Кадафи са закъснели, след това че са авантюра, накрая че ги подкрепяме напълно. Не съм психолог, но тук със сигурност има някакво раздвоение на личността. Съвсем се спаружих обаче от драмата с "Лукойл". Изведнъж се оказа, че ако ги няма рафинерията и руснаците, България отива на кино, а шефът на "Лукойл" Златев, който едва ли сам си сади картофите, може да се подиграва безнаказано на българските министри.
Дойде ми да ревна накрая, когато Бойко Борисов обяви, че всички засегнати от кризата безработни са просто тъпаци, които не могат да си намерят работа. Лош материал, с една дума.
Напоследък седя и си мисля колко хубаво би било, ако премиерът вземе един по-голям картоф лично производство, метне се на него и полети към Либия като Барон Мюнхаузен, на когото все повече заприличва. Ако не му стигне бензинът за из път, да иска от авера си Златев, той ще му даде с удоволствие.