Групата трябвало да бъде обвинена, че тайно снима секретни ракетни изпитания

От 60 години насам много хора в Русия, Англия, Америка и други страни наричат случилото се през зимата на 1959 г. трагично събитие със скиорската група на Игор Дятлов в Северен Урал

най-мистериозното събитие на XX век.

Съдейки по нестихващия медиен интерес и създаващите се групи от "дятловеди" в социалните мрежи, бих казал, че в определени периоди тази тема съперничи на "вечната" тема за нашествието на извънземните хуманоиди на планетата ни, въпреки различните мащаби на общественото въздействие (само в САЩ броят на изчезналите и похитени хора от предполагаеми извънземни е средно 2 милиона годишно!).

Редица автори споменават и цитират в своите хипотези, че истината за групата на Дятлов, съгласно "Бръснача на Окам", ще се появи от най-простата възможна версия.

Изглежда че въпросната мистерия е дотолкова логически непосилна за някои изследователи, че те прибягват до силно изопачаване на принципа на методологическия редукционизъм, формулиран от английския францискански монах Уйлям Окам (1285-1349) в съвсем друга форма: "Не трябва да се множи съществуващото, без необходимост". Този принцип не се нарича "Бръсначът на Окам", а "Острието на Окам" и в него дори не се намеква, че простотата ражда истината.

След провеждането на закритото заседание на XX Конгрес на КПСС през февруари 1956 г., на което генералният Секретар

Никита Хрушчов е разобличил политиката

и чудовищните престъпления над народите на Съветския съюз, извършени по заповеди на Йосиф Сталин, той укрепил властта си.

Опитал се също да въведе някои демократични свободи за изтерзания руски народ, разбира се, в рамките на тоталитарната система - освободил всички политически затворници, осъдени по времето на Сталин, и предоставил относителна творческа свобода за руската интелигенция. Същевременно

зорко бдял чрез органите на КГБ за нездравите политически амбиции

на своите съпартийци и членове на Министерския съвет, на който е бил председател. Тъкмо такива подозрения свалят от поста министъра на отбраната на СССР маршал Георгий Константинович Жуков (1896 - 1974) - четири пъти "Герой на СССР", а на негово място Хрушчов издига на 26.10.1957 г. маршал Родион Яковлевич Малиновски (1898 -1967) - два пъти "Герой на СССР". Между генералния секретар и новия министър настъпили концептуални различия, свързани със стратегиите и тактиките на бъдещите военни действия в условията на Студената война. Хрушчов настоявал за драстично намаляване на съветските конвенционални сили и насърчаване на създаването и изпитанията на ракети от ново поколение - с ядрени бойни глави, докато маршал Малиновски защитавал концепцията за обширно базиране в страната на военни сили, с висока бойна подготовка. В Съветската военна политика през тези времена се установява компромис между възгледите на двамата ръководители, но Хрушчов се е възползвал от властта си над силовите ведомства, за да получи политическо надмощие над опонента си. Когато научава за планирания поход на свердловската група в Северен Урал, Хрушчов,

амбициран от ревността си към маршал Малиновски,

който се радвал на всенародно признание, наредил на първия секретар на Свердловския ОБКОМ на КПСС Л.П. Кириленко да създаде умерена дезинформационна версия сред обществеността, че групата на Дятлов планира да снима военните ракетни изпитания в района на връх Отортен, след което да емигрира с компрометиращите материали. Изпълнението на тази провокация, целяща да дискредитира маршал Родион Малиновский е възложено на генерал-лейтенант Иван Тихонович Савченко (1908-1999), зам.-председател на КГБ и отговарящ за оперативната работа в седем от най-важните за Комитета управления, едно от които било провеждането на дезинформационни операции, установяване на подслушвателна техника, обиски и арести на шпиони и др. За такива операции практиката била да се съгласуват не само с председателя на КГБ, но и с високопоставени членове на Политбюро, до ниво генерален секретар на КПСС. За целта на операцията, отчитайки сложните географски и климатични условия, веднага била призована "спящата" агентурна клетка - старши туринструкторът Семьон Золотарьов. Нека си припомним лекотата, с която той се включил в експедицията водена от Дятлов, само дни преди нейното начало на 23.01.1959 г. и най-вече за неговото предсказание за ски-похода, казано пред учениците в секретния град Ломоносов. Откъде другаде, освен по оперативно - агентурни канали, Золотарьов би могъл да узнае за планираната операция, в която му е отредена значима роля. Групата на Дятлов е трябвало да бъде проследена по маршрута си и да бъде арестувана за шпионска дейност в полза на друга държава.

Задачата на С. А. Золотарьов е била

да проучи в детайли маршрута на експедицията

и дискретно да информира съпътстващата оперативна група от КГБ за лагерните места, атмосферата между участниците и при възможност да заснеме с предоставения му специален фотоапарат (с повишена резолюция) компрометиращи действия на отделни членове. Този малък шпионски фотоапарат е бил дълбоко прикрит в дрехите на Семьон Золотарьов и никой от планинарите не е подозирал за него. Но както става и в добрите шпионски филми, към този зловещ сценарий е имало и свръхсекретен още по-зловещ анекс: по време на акцията е трябвало да се замени Золотарьов с дубльор, да се инсценира смъртта на този дубльор с цел заличаване на автентичната самоличност на Семьон Золотарьов и осигуряване на "желязно" алиби за ново агентурно лице, действащо в друга държава. Засега няма източник, от който да научим откъде е доведен този дубльор (с условното име ГЕНА), дали е бивш лагерист, или е бил агент на СМЕРШ, но в предаването "На самом деле", излъчено на 21.02.2018 г., журналисти от "Комсомолъская правда" разказват за намерени следи, показващи, че автентичният Семьон Алексеевич Золотарьов се подвизава под друго име в Израел!?

Ето такъв е бил сценарият на спектакъла "Инцидентът Дятлов", следствията от който са известни наистина на милиони хора по света, според мрачното предсказание на самия Золотарьов. Но в този сценарий нещата се объркват и той става зловещият.