Дипломатическите усилия винаги са показвали, че няма военно решение на сирийската криза, но споразумението, което беше постигнато в Москва, ни напомня, че силата идва само от дулото на пистолета. Сирийският режим, подкрепен от Иран, шиитските милиции и руските военновъздушни сили, успя да победи опозиционните сили през последните седем години. Турция има втората по големина армия в НАТО. Когато Анкара реши да насочи тази армия срещу сирийския президент Башар ал Асад, ефектът беше ясно видим. Самолетите на сирийския режим паднаха, а руските системи за противовъздушна отбрана бяха унищожени от турските дронове.

Руският президент Путин няма желание да се сблъсква с Турция и за това трябваше да отговори на някои, ако не и на всички искания на Ердоган. Това, което турският президент иска, е безопасна зона и край на притока на бежанци на южната му граница. Но, Ердоган получи споразумение, което му беше много малко от нещата настояваше да ги получи.

Споразумението в Москва между Путин и Ердоган няма да работи дълго време. САЩ трябва да обърнат внимание на случващото се в Сирия, тъй като въздействието на войната няма да остава само вътре в нея, а ще излезе извън границите на страната. След девет години война, изглежда във Вашингтон вече са склонни да продължат да игнорират Сирия, въпреки силните морални и стратегически стимули за нейната намеса.

Няма никакво съмнение, че споразумението за прекратяване на огъня, няма да издържи, защото основната динамика на място не се е променила. Както преди, сирийският режим и Русия скоро ще възобновят нападенията срещу цивилни в Идлиб. Клането ще продължи, увеличавайки броя на бежанците и това ще провокира повече екстремизъм.

Тръмп беше казал, че вижда Сирия като "пясък и смърт" и че той може да твърди, че американският народ не го интересува Сирия , но той трябва да бъде много загрижен за това което прави Путин по много причини, включително стратегическият аргумент че това, което се случва в Сирия, не остава само там.

Всяка нова вълна от бежанци ще дестабилизира европейските демокрации. Съединените щати имат интереси в целия регион, които ще бъдат застрашени от нарастващя хаос. ИДИЛ ще се възползва от възможността да се съживи. А бойците на тази организация ще атакуват и американците, където могат.

Асад с помощта на Путин е решен да си върне контрола над Идлиб, а следващата цел ще бъде североизточна Сирия, където има 200 американски войници. Това няма как да не е проблем на Тръмп в годината на избори, защото ако реши да ги изтегли, САЩ ще загубят тотално влиянието си там и тогава ИДИЛ и Иран ще запълнят празните райони.

Много американци на искат страната им да остане в Близкия изток, но Сирия не е Ирак и с няколкостотин американски войници и помощ от съюзниците милиони хора могат да бъдат спасени от бруталните методи на Путин и Асад. Ако Америка не спре това клане, ще има още кланета и затова тя има морално задължение да се опита да предотврати това.