На 2 ноември 2014 г. 36-годишната украинка от гр. Лисичанск Татяна Кондратюк идва в България с 10-годишната си дъщеря Анна. Чрез фейсбук се запознала с живеещия от 40 г. у нас руснак Алексей Науменко. В социалните мрежи двамата коментирали тежката ситуация в Украйна.

Татяна била притеснена за живота си. Оплакала се, че заради проруските си възгледи има реална опасност от преследване и тормоз. Така Алексей я поканил да дойде в България с детето си на безопасно място и тя пристигнала легално с виза. Майката и детето заживяват в дома на Алексей в с. Гърмен, а няколко месеца по-късно Татяна се омъжила за него. На 20 януари 2015 г. украинката подава молба до Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Пет години по-късно Татяна и Анна още не са легализирали престоя си у нас, а ДАБ им отказва статут.

Анна на 12 март

ще стане на 16 г.

и е ученичка в професионална гимназия в Гоце Делчев. Майка й работи в хотел, а съпругът й Алексей почина на Коледа м.г.

"Толкова години водим борба да получим статут. Лошото е, че съпругът ми почина и вече нямаме морална опора и подкрепа. Не броя вече колко отказа имаме. Обжалваме ги в съда. Преди дни спечелихме на първа инстанция в Административния съд в Благоевград поредното дело, с което отмениха отказа на ДАБ. Мисля обаче, че те ще обжалват решението. Дъщеря ми няма никакъв документ освен акта за раждане от Украйна. Не може да пътува със съучениците си, имаше дори и проблем да ходи на училище. Директорът на гимназията обаче направи всичко възможно Анна да продължи образованието си", коментира пред наш репортер Татяна Кондратюк. Казва, че

трудно живеят с минималната заплата,

която получава, но е категорична, че ако се уреди престоят им у нас, ще бъдат по-спокойни с дъщеря си.

Всъщност през последните 5 г. основният спор, който водят съдът и ДАБ, е дали е опасно украинката и дъщеря й да се върнат в родината си.

Последното решение на ДАБ да откаже статут на бежанец и хуманитарен статут на Татяна е от 18 септември 2019 г. Според ДАБ не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Жената можело да се върне в родината си и ако се страхува да живее в родния гр. Лисичанск, да се пресели на друго място.

Преди дни Административният съд в Благоевград отмени решението и го върна на агенцията за ново произнасяне. Магистратите приеха като важно доказателство Доклада за състоянието на правата на човека в Украйна от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека.

"През месец февруари 2014 г. беше извършен

незаконен кървав преврат срещу законно избрания

президент Янукович, след което се установи режим от националисти, които ликвидираха руския език като втори официален език. След това избухна гражданска война на етническа основа между етническите руснаци, населяващи Източна Украйна - Донецка и Луганска област, с официалните власти в Киев.

Войната продължава и до ден днешен и над 13 000 лица са загинали от двете воюващи страни", се казва в решението на съда. Магистратите приемат още, че

“има доста украински неонацистки

организации като "Тризъбец", "Белият чук", "Свобода", "Десен сектор", паравоенната организация полк (бивш батальон) "Азов", които действат необезпокоявано спрямо етническите руснаци - украински граждани".

Магистратите приемат, че живеещите в "Донецката и Луганската народни републики" са подчинени на решенията на паралелни структури за "правораздаване" и са незащитени. Нямало никаква гаранция, че Татяна няма да стане жертва. Ако се завърне в Украйна, то тя ще бъде под заплаха от задържане както от украинските служби за сигурност, така и от членове на неонацистките организации, заради нейните проруски възгледи.

Татяна не допуска вариант да се върне в родината си. "Опасно е, страхувам се. Там не е спокойно. При майка ми са идвали хора от специалните служби на Украйна и са питали за това къде се намирам. Когато заминахме, детето ми беше на 10 години. Как след всичко това ще я върна обратно. Когато пътувахме във влака, детето ми ме държеше за ръката и ме питаше:

“Мамо, ние ще живеем ли?”,

допълни Татяна.

Казва, че дори и да се пресели в друг град, също ще бъде проверявана от службите за сигурност и няма да бъде в безопасност. Пред съда бе съобщено, че алтернативата за вътрешно преселване не е реална, защото отношението в другите части на Украйна спрямо лицата от Донбас и Луганск е изключително негативно и те са жертви на различни форми на дискриминация.

Обсъдени бяха и показанията на служителка в ООН, че ако Татяна се завърне в Украйна, ще бъде под

заплаха от задържане

както от украинските служби за сигурност, така и от членове на неонацистки организации като "Торнадо", "Айдар", "Донбас" заради своите проруски възгледи, за които се знае.

От своя страна от ДАБ са категорични, че няма опасност за живота на украинката в родината й. Тя не попадала в нито една от хипотезите на Закона за предоставяне на международна закрила. "На територията на Украйна е възможно вътрешно разселване. Повече от 50% от вътрешно разселените лица са напълно интегрирани, а 34% от тях - частично. Тя може да се завърне в Украйна, където обстановката наистина е сложна, но не достига границите, при които може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в тази част на страната", аргументират се от ДАБ.

Съдът в Благоевград обаче върна отказа на ДАБ и постанови ново произнасяне, като се разгледат всички обстоятелства около ситуацията в Украйна и се обсъдят задълбочено всички общоизвестни факти за положението там.

"Надявам се най-накрая на справедливо решение и имам надежда.

Не толкова за мен, за детето ми е важно

За него е унизително! От гимназията искаха да я изпратят на обмяна на опит в Испания, но тя няма документи. Преди дни беше на олимпиада, но пак имаше проблеми.

Сега, когато стане на 16 г., вече ще може да работи, защото моята заплата не стига, но без документи няма как да стане", казва притеснената майка. През годините жителите на Гърмен няколко пъти събираха подписка в защита на украинката и срещу опитите да бъде екстрадирана. Местните говорят с уважение за майката и дъщерята. Надяват се най-сетне да бъде изяснен статутът им и те да заживеят спокойно.