Поставил го в зависимост от енергийните доставки и ракетите С-400 от Москва

Владимир Путин ще празнува победа в злополучната провинция Идлиб, тъй като успя майсторски да изиграе картите си, пише норвежкото издание "Ресет".

Първо, накара Реджеп Ердоган да се отцепи от западните лидери, като го постави в зависимост от Москва.

Второ, руският президент упорства с действията си и

бележи успехи

в Сирия

независимо от военните атаки на Анкара. А турският му колега не може да му попречи.

Според публикацията Владимир Владимирович

владее най-важното качество в политиката

- да не изказва гласно това, което цели със своите действия. Особено ясно това проличало в привидното сближаване на Турция и Русия, което демонстрираха в последните месеци преди изострянето на кризата в Идлиб.

Независимо че двамата лидери не го признават, геостратегическите им интереси са диаметрално противоположни. 2015 г. не е забравена, когато турски военновъздушни сили свалиха руски самолет. Но Путин реши да не отвръща с търговска война.

Привидно доскоро изглеждаха в добри отношения. Двамата се срещнаха няколко пъти миналата година и

постоянно се обръщаха един

към друг със

“скъпи приятелю”,

но не могат да скрият разногласията си за Идлиб.

Путин направи невъзможен прекия военен сблъсък между двете страни, като накара Турция да зависи от енергийните доставки от Русия, както и от зенитноракетните комплекси С-400. Затова провокира гнева на Ердоган.

Британският в. "Гардиън" също задава въпроса дали с действията си в Сирия руският президент не се опита да даде тежък урок на колегата си.

“Руските командири - или може би по нареждане от Москва,

изглежда, че са преминали границата след седмици на бездействие. Турският конвой беше ударен.

А в следващите часове, когато ранените войници се нуждаеха от медицинска грижа, Москва отказа молбата на Анкара да отвори въздушното пространство над Идлиб, за да позволи евакуацията им", пише в. "Гардиън".

И продължава: "Ако Путин се опитва да даде урок на Ердоган, изглежда, че успя".

Турският президент обаче не бърза да обвини Русия, а и Кремъл не пое отговорност за атаката.

Какви ще са отношенията им оттук нататък?

Москва иска страните да се придържат към договореностите от Сочи, докато Анкара настоява да се разправя сама с Башар Асад.

Според споразумението между Ердоган и Путин от Сочи 60% от контрола в провинция Идлиб принадлежаха на опозицията, подкрепяна от Турция, а 40% - на Асад, зад когото е Рсия. Сега се случва обратното - 60% за сирийския президент срещу 40% за бунтовниците. Договореното в Сочи означаваше фронтът "Ан Нусра" да контролира около половината, а Турция - другата половина от "техните" територии. Преди последните бойни действия процентите се промениха и вече са 90 срещу 10.

Ердоган не иска

да се предава без битка

Той помоли САЩ за зенитноракетни комплекси "Пейтриът".

За пълномащабна операция в Идлиб те наистина ще му трябват. Ако Турция има намерение да изгони Асад от провинцията,

ще трябва да вдигне във въздуха изтребители F-16

в помощ на наземната операция. В такъв случай те ще се срещнат не само с бойните самолети на Асад, но и с руските.

Но едва ли така лесно могат да се доставят ракети "Пейтриът". Няколко от системите все още се намират на територията на Турция.

Те са в американски бази,

едната от които - в граничния със Сирия Хатай.

Възможно е поведението на Ердоган да е водено и от вътрешнополитически цели. Турската икономика е в криза, президентът инвестира в превъоръжаване на армията и покупка на С-400. Трябва да оправдае по някакъв начин тези разходи.

Въпросът все още не е окончателно решен. Предстоят преговори между Реджеп Ердоган и Владимир Путин, които може би ще зададат посоката на следващите действия в Сирия и на двете страни.