В рамките на няколко дни станахме свидетели на нещо, за което преди 136 години в моя роден град Пловдив е писал патриархът на модерната българска литература Иван Вазов.

“И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът.”

По някакво невероятно съвпадение именно тези думи в одата “Левски” от стихосбирката "Епопея на забравените" сякаш са посветени на стореното от привържениците на едноименния футболен клуб през последните дни.

По различни начини - чрез продажби на абонаментни карти, билети, фенски артикули, такси за детско-юношеската школа и посещения на клубния музей, бяха събрани над половин милион лева, което позволи да бъдат изплатени част от заплатите на играчите.

Директорът Павел Колев, треньорът Петър Хубчев, помощниците му, хората от школата се отказаха засега от заплатите си, за да помогнат и те с каквото могат.

Отделно от дарения на практика са събрани парите за две от месечните вноски за задълженията към НАП, всяко от които възлиза на 143 000 лева и трябва да се изплащат в следващите 34 месеца.

А шествието в подкрепа на отбора преди вечното дерби с ЦСКА показа и на управляващите, и на “сините” вождове, които отказаха три седмици по-рано да си подкрепят собственика, каква сила е публиката.

Ако тези хиляди, минали по жълтите павета в събота, се бяха събрали пред парламента, когато там се гледаше закона за хазарта, който одържави моментните лотарии, гласуването можеше да има и съвсем друг изход.

Но въпросните вождове предпочетоха да се скрият зад интересната формулировка, че са против модела “Бащица”, и отидоха да ударят коленце пред главния Бащица на републиката на “Дондуков” 1.

На 26 януари изказах личното си мнение за случващото се около един от двата най-популярни български футболни клуба на страниците на в. “24 часа”.

Заглавието беше “Кой предаде “Левски?”, а вътре обясних кой според мен трябва да носи отговорността за вероятното (тогава, а после станало факт) отстраняване от бизнеса и изобщо от обществения живот на човека, който издържа на практика “сините” - бизнесмена Васил Божков.

Разбира се, имаше доста засегнати и обидени. Шефът на Националния клуб на привържениците на “Левски” във фейсбук и в телевизионно предаване буквално ме обвини, че съм взел пари, за да напиша тази статия.

Само че - ядец. Аз Васил Божков не го познавам лично и никога не съм разговарял с него въпреки почти 30-годишната ми професионална кариера на спортен журналист и неговите немалко допирни точки със спорта - основател на стрелкови клуб “Нове”, президент на федерациите по спортна стрелба и шахмат, собственик на двата така наречени футболни гранда ЦСКА и “Левски”.

Оттогава минаха четири седмици без един ден. Междувременно беше издадена международна заповед за арест на Божков, дейността на “Националната лотария” - фирмата, която през оператора си за спортни залози 7777.bg спонсорираше “Левски”, беше одържавена в рекордно кратки законодателни срокове, а самият клуб - поставен в ситуацията, в която по думите на Остап Бендер “спасяването на давещите се е работа на самите давещи се”.

Искаше ми се заглавието на това видеозавещание да е “Как възкръсна “Левски”, но за съжаление, още е прекалено рано. И все пак това, което видях през последните 7 дни, ме кара да съм оптимист за много неща, най-вече във футбола.

Така че заглавието засега остава “Кой не предаде “Левски”". Поклон на публиката, за феновете и техните вождове писах в предния материал…