Само 2% от бюджета за здравеопазване годишно отиват за психично здраве. Това заяви пред БНТ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.

"Отношението е базово. Когато ме питат защо нещата са такива - пари или воля. Няма воля, няма. Този разговор се води от десетилетия. И е тъжното, че всеки път говорим едно и също и се случват тези инциденти. Да, те винаги ще се случват, но ние не правим като общество, като държава, като институции необходимото, за да минимизираме рисковете от подобни инциденти", посочи тя.

"Трябва да има една система за извънболнична грижа на психично болните. Когато това се случи започва разговора защо няма места за лечение. Не, места за лечение има. Проблемът е, че един пациент с психоза, след като бъде овладяна тя в лечебното заведение, той излиза навън и е оставен на себе си и близките си", обясни Гълъбова.

И тъй като това са заболявания, които протичат през целия живот тези близки се изтощават буквално психически да гледат психично болния. Това са единствените болести в човешката патология, при които няма съзнание за болест и критичност. Затова се спират лекарствата. Затова е нужна тази подкрепяща и контролираща психично болния човек система, за да не се стига до там след 3-4 месеца да си спре лекарствата и да стане инцидент. И след това казваме - няма места. Не, места има. Няма я тази система и това е много голям проблем", категорична бе д-р Гълъбова. 

"Леките наркотици отварят вратата на тежките. Наркотиците съсипват мозъка физически - щетите може да бъдат непоправими", добави тя и предупреди, че се отключват психози и дори да откажеш дрогата, заболяването остава за цял живот", каза тя.

"Тук имаме проблем, много сериозен. В България има съдебно отделение в държавната психиатрична болница в Ловеч, от скоро има такова и за жени, защото до скоро беше само за мъже. За съжаление преди 15 години беше закрита клиниката по съдебна психиатрия към болница "Св. Наум", не мога да кажа защо. Има много малко съдебни психиатрии, има малко места, на които да се лекуват тези хора и след като те преминат от буква В, която казано образно е най-тежката, в Ловеч биват настанявани по буква Б, която е в обикновено психо-неврологично заведение в болници като нашата, където прекарват десетилетия", каза д-р Гълъбова.