Завършил е международна политика в Москва заедно с Андрей Луканов и Петър Младенов. Става външен министър през 1990 г.

На 83 години е починал Бойко Димитров, осиновеният син на българския комунистически лидер Георги Димитров. Това съобщи във фейсбук председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий.

Георги Димитров дава фамилията си на три деца, но само едно от тях е негово родно. Другите две са осиновени.

През април 1936 г. в Москва се ражда Димитър - син на Георги Димитров и съпругата му Роза Флайшман-Димитрова. Кръщават го на дядо му и по руски му викат Митя.

Той умира от дифтерит на 3 април 1943 г.

Междувременно през 1938 г. Георги Димитров и Роза стават приемно семейство на петгодишно китайско момиче, което наричат Фаня. Това име може би измисля еврейката Роза Флайшман, защото на иврит фаня означава умен, умница.

През 1946 г. семейството осиновява 5-годишното българско момче Бойко Костов Златарев от Плевен. Неговите родители Коста Златарев и Мара Денчева са убити като комунистически функционери.

След смъртта им Бойко заживява при сестрата на Мара - Цвета. Един ден през 1946 г. при лелята на момчето (сестра на баща му) идва известният комунистически функционер Никола Павлов - Комара и я пита съгласна ли е племенникът ѝ да бъде осиновен от Георги Димитров.

Лелята се съгласява и малкият Бойко заживява с новото си семейство през юни 1946 г. Приема като бащино и фамилно имената на Георги Димитров.

В книгата си “Хроники на моя живот” Бойко Димитров пише: “Запазил съм кръщелното свидетелство, издадено ми в Плевен на 5 юни 1941 г., с родители Коста Златарев и Мара Денчева. Впоследствие, за да се запази тайната на осиновяването, са ми извадили и съветско свидетелство за раждане, според което съм роден в Москва с родители Георги Михайлович Димитров и Роза Юлиевна Димитрова. Така съм се сдобил с две свидетелства за раждане, обаче всички издадени ми след това документи за самоличност са в съответствие със съветското свидетелство.”

Бойко заживява с Димитрови от юни 1946 г. В семейството е и китайското момиче Фаня.

Първоначално са настанени във вила в Княжево, а от 1 декември 1946 г. се местят в двореца “Врана”. Само преди два месеца той е напуснат от прогоненото царско семейство.

Димитрови живеят във “Врана” две години. През това време - от октомври 1946 г., Георги Димитров е министър-председател на България и генерален секретар на БРП(к), която в края на 1948 г. е преименувана на БКП.

През март 1949 г. Георги Димитров заминава за поредно лечение в санаториум за висшата съветска номенклатура “Бавариха” край Москва и повече не се връща в България. Умира на 2 юли 1949 г.

Официалната диагноза за смъртта му е: “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит”.

Според много изследвания след 1989 г. Димитров всъщност е убит (отровен) по поръка на Сталин.

От края на лятото на 1950 г. Роза Димитрова и Бойко заживяват в Москва. Обитават просторен апартамент в Дома на правителството.

Сградата се намира на блатист остров между два ръкава на Москва река, недалече от Кремъл.

Кооперацията е огромна - има 11 етажа, 25 входа и 505 апартамента, и разполага с всички удобства.

Димитрови заживяват в апартамент 49, който е предоставен на Георги Димитров през 1935 г., когато той става генерален секретар на Коминтерна.

През лятото на 1957 г. комсомолецът Бойко Димитров завършва средното си образование със сребърен медал.

На 1 септември същата година е приет във Факултета по международни отношения в МГИМО в Москва. Той е в един випуск с Петър Младенов, Андрей Луканов, Лилия Герасимова, Светла Попова и още няколко деца на висши партийни функционери. Андрей, чийто баща Карло Луканов е министър на външните работи, живее в московския дом на Георги Димитров заедно с вдовицата му Роза и осиновения Бойко.

Между студентите, постъпили в МГИМО през 1957 г., и завършилите института в предишни години възниква скандал. Случаят е описан в книгата “Петър Младенов. Цялата истина”. В нея Бойко Димитров разказва, че за някои от по-възрастните български студенти да следят и донасят за колеги, било първостепенно задължение.

Още от първите учебни седмици по техни доноси започват да привикват “провинили” се колеги,

за да им “четат конско” било в деканата, било в българското посолство

Най-честият повод за привикванията бил за закъснения или отсъствия от час. А най-старателният “носител на тази полицейщина” бил напористият Р. В. Той е партиен отговорник, а Андрей Луканов - комсомолски секретар на българските студенти в института.

На една среща на всички студенти в МГИМО в българското посолство в Москва Андрей Луканов, Бойко Димитров, Петър Младенов и други от випуска били посочени като назидателен пример за неизвинени отсъствия.

На излизане от посолството Андрей иска обяснение от Р. В. “Ти си симулант, така си се освободил и от военна служба!” - отвръща му партийният отговорник.

Луканов е особено докачлив на тази тема поради сериозните здравословни проблеми, които има със сърцето. Вбесен,

той изпуска нервите си и удря

здрав шамар на Р. В.

“За да подведе Андрей под възможното най-тежко наказание, Р. В. се опита да припише на случката политически и класов характер - разказва Бойко Димитров. - Вдигна шум до бога с приказки от рода на “Комсомолът удари шамар на Партията” и намеци за сблъсък между разглезени министерски синчета и “здравото пролетарско ядро".

Ректорът Фьодор Риженко, който е работил в “органите” и е бивш служител на комендатурата в Кремъл, свиква събрание на българските студенти. Той пита строго кои са приятелите на Луканов, и иска те да станат прави.

Всички мълчат и се спотайват, изправят се

единствено Бойко Димитров и Петър Младенов,

който по принцип няма никакво отношение към скандала.

Риженко е категоричен: “Във вашата група има язва. А какво прави хирургът, който иска пациентът му да се излекува от нея? Реже я!...”

Няколко дни след събранието на информационното табло в института се появява съобщение, че “за неправилно поведение” са наказани Андрей Луканов - със “строго мъмрене и последно предупреждение за изключване”, Петър Младенов - със “строго мъмрене”, и Бойко Димитров - с “мъмрене”.

Скоро след този случай Бойко Димитров се жени за своя колежка и Андрей Луканов се премества да живее в стаята на Петър Младенов.

През 1963 г. Бойко Димитров завършва Института за международни отношения в Москва и започва работа като аташе на България в ООН. След това е съветник в Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет.

Той е научен сътрудник в Института за външна политика “Иван Башев”, главен редактор на сп. “Международни отношения”, зам. завеждащ отдел “Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП и посланик в Куба.

След 10 ноември 1989 г. е министър на външните работи в първото правителство на Андрей Луканов. Бил е и депутат във ВНС от БСП.

След 1991 г. се оттегля от обществено-политическа дейност.