Лошо ли е да си богат? Пита кмет след сигнал за милиони и си тръгна като лидер на ГЕРБ в Пловдив (Обзор)
Не съм приватизатор - направих фабрика на гола поляна, после реших да я продам на сина, обясни градоначалникът на Стамболийски на извънредна пресконференция след тв разследване
Георги Мараджиев е обвинен от общински съветник и бизнесмен, че направил фиктивна сделка в семейството си, за да “превърти пари”, с което не платил половин милион лева данъци
Война между кмет и двама жители на община Стамболийски с морски апартаменти, прехвърлен имот за милиони, неплатени данъци, уволнени съпруги стигна до bTV, а оттам до оставката на областния лидер на ГЕРБ в Пловдив Георги Мараджиев.
Той няма да подаде оставка като кмет след обвиненията на общинския съветник от партия МИР в Стамболийски Атанас Мавродиев и на бившия собственик на лятното кино в града Илия Иванов.
В какво го обвиниха те?
Георги Мараджиев, който е
втори мандат
кмет, имал 4
апартамента в
Слънчев бряг,
а синът му -
Рангел, 5 броя
Бащата продал на своя наследник поземлен имот с площ около 5,8 дка за 2,5 млн. лева. Според Мавродиев сделката е фиктивна, а държавата била ощетена с 500 хил. лева дължими данъци.
Тези и други грехове на кмета Мараджиев са описани в сигнал до спецпрокуратурата, антикорупционната комисия, парламента, Сметната палата, финансовия контрол и НАП.
Рано сутринта във вторник bTV излъчи репортажа, а часове по-късно Мараджиев се оттегли като областен лидер на ГЕРБ в Пловдив - пост, на който е от миналата есен.
“Никой не ми
е поискал
оставката. Моят
морал го изисква
В ГЕРБ постъпваме така - когато партиен член на ръководна длъжност има проблем, се оттегля, докато се изчисти името му”, мотивира своя ход Мараджиев на пресконференция в Пловдив.
Кметът вижда БСП в атаките срещу себе си заради големия успех на ГЕРБ на местния вот в Пловдивско - 10 от общо 17 кметове.
Според него по-важната причина обаче е, че бил богат управник. Той обаче обясни, че влязъл във властта с парите си, които не били от приватизация, а от бизнес, започнат на “гола поляна”. Мараджиев показа документ от 1990 г., когато е създал фирмата си “Полипласт”. Две години по-късно теглил кредит от 100 хил. лева с 58% лихва и стартирал.
“Бизнесът ми е честен. Построих фабрика за полиетилен на входа на Стамболийски. Развих успешен бизнес и постигнах американската мечта.
Какво лошо
има да си богат,
не съм се
облагодетелствал
от властта”,
пита Мараджиев. Три от четирите си апартамента в Слънчев бряг придобил със съпругата си Росица преди 5 години - преди да стане кмет. Били с площ 50-60 кв. метра и са отразени в декларацията на Мараджиев пред Сметната палата, която подал през 2015-а.
“Купил съм ги със спестявания не на данъчна основа, каквато е фалшивата информация на Мавродиев, а на пазарна цена. Стойността им е между 30 и 31 хил. евро - колкото вървят в Слънчев бряг и сега”, показа Мараджиев оферти на агенции за имоти.
Кметът извади и документ за спестяванията си, от който се вижда, че по онова време е разполагал с 665 хил. лева, а съпругата му Росица - с 40 хил. Парите са от разпределени дивиденти от фамилната фирма “Полипласт”.
Преди да бъде избран за кмет през 2015-а, Мараджиев е държал 80% от акциите, останалите са разпределени между жена му и сина му.
Четвъртото жилище в Слънчев бряг кметът купил през 2019 г. и това щял да отрази в декларацията пред Сметната палата, която ще подаде тази година.
Синът му Рангел Мараджиев, за когото се твърди, че има 5 апартамента в Слънчев бряг, бил семеен с 2 деца.
“Какви апартаменти притежава той в Слънчев бряг, си е негова работа”, убеден е бащата.
За сделката помежду им през 2016 г., когато продал фирмата на Рангел, цената била 2,5 млн. лева на фабриката заедно с терена под нея.
“Идва момент, когато решавам да продам производството си. Мое право е на кого. Ако беше на друг инвеститор, щях да взема 5-6 млн. евро за фабриката”, каза управникът.
Воюващият с кмета съветник Атанас Мавродиев се появи внезапно на пресконференцията, за да опровергае твърденията на Мараджиев. Той пък
показа копие на
нотариален акт,
взет от Агенцията
по вписванията
“Рангел Мараджиев е купил от баща си и майка си поземлен имот без сградите, тъй като те са ипотекирани в банка”, убеден е Мавродиев.
Кметът Мараджиев отрича - някои сгради били продадени, други - не.
За Мавродиев сделката е фиктивна, тъй като фирмата на Рангел не разполагала с капитал, за да плати 2,5 млн. лева.
Тук кметът обясни защо не бива да се вярва на Мавродиев - първо бил осъден на 2 инстанции на 2 години лишаване от свобода условно заради неправомерно усвояване на евросредства. Имал и личен мотив, тъй като градоначалникът назначил съпругата му юрист в общината със заплата 1200 лв., но после я освободили “заради некадърност”.
Другият враг на Мараджиев - Илия Иванов, пък дължал 13 500 лева данъци на общината и частен съдебен изпълнител продал неговия дял от лятното кино в града на търг. Сега киното е на общината, след като администрацията го откупила.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха