Законосъобразно ли е президентът и вицепрезидентът да бъдат проверявани и спрямо тях да се образува наказателно производство в случай, че след встъпването им в длъжност държавните органи разкрият или бъдат известени, че са налице признаци за извършено престъпление. Тези въпроси отправя към Конституционния съд (КС) главният прокурор Иван Гешев. Питането му към КС е първо и идва само месец след встъпването му в длъжност.

Според конституцията президентът и вицепрезидентът не носят отговорност при изпълнение на своите функции, освен в случаите на държавна измяна и нарушение на основния закон на страната. Точно в тази връзка са и част от въпросите, които Гешев отправя към КС. Той пита съдиите каква е разликата между държавна измяна и престъпления против републиката, както и дали се припоркрива държавната измяна с престъпления против републиката.

В мотивите си той посочва, че са налице противоречиви становища относно това дали наказателното призводство трябва да бъде спряно или прекратено, когато се установи, че има наличие на данни за съпричастност на президента, респективно вицепрезидента, към извършването на престъпление, което е обект на разследване.

В искането за образуване на тълкувателно дело главният прокурор обръща внимание, че тъй като питането не е свързано с конкретно поведение на президента или вицепрезидента, то няма пречка КС да се произнесе.

Гешев представя и своето становище. Според него може да се извършва проверка на държавния глава и вицепрезидента.

Той обръща внимание, че при разследването на престъпление се изисква това да стане в спешен порядък и доказването на авторството не би могло да е след изтичане на няколкогодишен период.

Закрепването на необходимите доказателства в рамките на образувано наказателно производство е единствената възможност производството да обезпечи ефективността си, посочва Гешев. Според него застъпването на това становище осигурява в най-пълна степен обективната истина чрез своевременно събиране на доказателства. Според него идеята на конституционния законодател не е била да се създадат недосегаеми лица.

Гешев дава пример с престъпленията против транспорта, където следствените действия имат неотложен характер. Според него, ако подобно престъпление бъде извършено от президента или вицепрезидента, а разследването започне след края на мандата им, то разследващите органи изпадат в ситуация да не могат да осъществят законосъобразно и успешно разследване.

Главният прокурор също така е на мнение, че в понятието нарушение на конституцията трябва да се включат преките нарушения на основния закон, които държавният глава би могъл да извърши при изпълнение на задълженията си, а също така и престъпленията. Според Гешев нарушението на основните права на личността - право на живот, право на лична свобода и неприкосновеност, неприкосновеност на жилището, се ползват с изключителна степен на закрила. Точно затова те представляват и нарушение на конституцията, пише Гешев в искането си до КС.

Предстои съдиите да се произнесат по допустимост на искането.

Цялото питане може да видите тук.

Докъде се простира имунитетът на държавния глава и може ли той да бъде проверяван, когато има сигнали за неговата съпричастност към извършено престъпление от общ характер.

До момента срещу Румен Радев е подаван сигнал за конфликт на интереси и облагодетелстване чрез служебното положение, изпратен до Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

Сигналът е още от 2016 г. и е свързан с назначаването на бъдещата съпруга на президента Десислава Радева, тогава Генчева, за пиар на Военновъздушните сили. По същество тогава Радев, който е командващ ВСС, подписал анекс към трудовия договор на Десислава Генчева, която работела в отдел "Финанси". Така той й възложил тя да се занимава с връзките с обществеността, въпреки че тази длъжност трябвало да се заеме от военизирано лице. Освен това ВВС плащали наем на жилище, което обитавали Десислава Генчева и самият Радев.

Освен това през 2010 г. той купил жилище от 143 квадрата за 168 хил. лева, което било под пазарните цени. През 2005 г. купил ведомствено жилище от МО, но същевременно с това ползвал и второ ведомствено жилище.

През 2019 г. КПКОНПИ излезе с решение, че няма конфликт на интереси, защото въпросите засягат договор за наем и договор за покупко-продажба, сключени от Радев в качеството му на физическо лице. Комисията приема, че няма свързаност между Радев и Десислава Генчева преди сключване на гражданския брак.

През годините Радев бе упрекван и че е лобирал за купуването на самолети "Грипен". Преди две години и половина пък бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров показа по Би Ти Ви документ, според който през 2014 г. Радев е подготвил опорни точки на тогавашния премиер Пламен Орешарски за срещата му със "Сааб".