Така наречените привърженици са привързани не към “синята” идея, а към тупането в гърдите в стил “булгар, булгар” и “кой е по-по-най”…

Бях на 12 години, а комунистическата власт току-що беше затворила арменското училище в Пловдив, та трябваше да се преместя в “Димитър Благоев”. Преди това е било Първа мъжка гимназия, а сега май се казва “Св. св. Кирил и Методий” - по името на църквата, която е отсреща на същата улица.
Тогава беше излязъл лафът, който на нас, децата, ни се струваше много оригинален - като попиташ кой предаде “Левски”, отговорът да е “Чепинец”. През февруари 1978 г. скромният тим от Велинград отстрани “сините” в турнира за купата на Съветската армия след 1:1 и дузпи, при това на неутрален терен - в Карлово.
32 години по-късно въпросът е отново актуален, само дето не е свързан нито с купа, нито със Съветската армия. Изненадващо “Левски” като клуб отново има пълното основание да се чувства предаден, при това след 11 месеца сравнително безметежно спокойствие и надежди, че нещата най-после започват да се нареждат по начина, по който всички искат това да стане.
Странното рестартиране на законопроекта на бишия вицепремиер Валери Симеонов, станал популярен най-вече със спиране на турски баби да не гласуват и с репликата за майките, наречени от него “кресливи жени с уж болни деца”, докара “Левски” до нова криза, която засега не е финансова, но има всички перспективи да се превърне именно в такава.
В първите дни, защото от петък насам нещата леко се промениха, най-странно ми беше поведението на феновете на “сините”. Онези, които претендират, че по време на комунизма са скандирали “И преди, и сега “Левски” значи свобода”, както и “Левски”, оле, нищо общо с МВР”, и които още преди да се явят по устав на срещата с премиера Бойко Борисов, побързаха да декларират, че нямат намерение да защитават никакви бизнес, корпоративни или политически интереси. С което на практика защитиха позицията на онези, които искат да съсипят бизнеса на собственика на “Левски”. Стигна се дотам, че в телевизионно предаване шефът на соченото за най-влиятелно обединение на “сините” фенове - Степан Хиндлиян, да дава акъл на един от най-богатите българи какво точно да направи, за да го убеди, че наистина милее за клуба. Беше горе-долу нещо от сорта “ако му вземат бизнеса с лотарията и не може да дава по 2 млн. лева месечно, да дава 1 млн. Или 500 хиляди, или поне 100 хиляди”.
И това всичко гарнирано с коментари - негови и на други левскари, имащи авторитет в общността, че най-важното за “Левски” било да се откаже от модела “бащица” - тоест, от един човек да зависи какви пари ще се наливат в отбора.
Чак ден след срещата с премиера обаче феновете се усетиха в какъв капан са ги вкарали. Ако Васил Божков се примири с откровената експроприация на вероятно най-печелившия му бизнес, каква е гаранцията, че, първо, някой изобщо ще се хване да помага на клуба, при положение че може да му се случи същото, и второ, дали ще дава толкова пари и ще създаде същата организация.
Защото това, което феновете не могат да отрекат, е, че нещата в “Левски” започнаха лека-полека да придобиват, както обичахме да казваме в споменатите времена (когато който предаде “Левски”, беше “Чепинец”), вид, удобен за логаритмуване. Оперативно с нещата се занимава вероятно най-подготвеният футболен управленец след Иван Вуцов и Наско Сираков - Павел Колев, а за треньор бе поканен (и още по-важно е, че прие) Петър Хубчев - единият от двамата най-читави български треньори през последните петнайсетина години.
Като изключа изказването на представителя на “Ултрас Левски” - не го познавам момчето, но то подчерта, че говори изключително от свое име и подкрепя собственика, останалите се разграничиха така рязко, че чак на мен ми стана неудобно. Онзиден препрочитах “Ханибал” на Томас Харис (продължението на “Мълчанието на агнетата”) и там има много подходящ цитат на Кларис Старлинг: “Гади ми се, като гледам как всички вие се опитвате да си измиете ръцете.”
Тези, дето обясняват, че за тях “Левски” бил над всичко и нямало да позволят да бъде използван за защита на не знам какви си интереси, са докарали на стадиона за последния мач (виж графиката) 1053-ма души. Е, извинявайте, ама на мен последователите във фейсбук са ми 2400. Направете си изводите в този случай кой предаде “Левски”.