В памет на Петко Огойски
Напуснал ни е Петко Огойски. Светла му памет.
Петко Огойски е роден през 1929 г. в софийското село Огоя, земеделец по убеждение, осъден едва 20-годишен на 5 години затвор по скалъпени обвинения. През 1962 г. отново е осъден на 2 години затвор за “вражески стихове”.
Преживява жестоки изтезания по време на следствието през 1950 година, когато всячески се опитват да го накарат да подпише фалшиви самопризнания за "въоръжена вражеска дейност". Минава през Ломския, Плевенския, Шуменския, Софийския и Старозагорския затвор. И през концлагера “Белене”.
Разсъждавайки върху жестоката съдба на българския народ след насилственото налагане на комунистическия режим, виждайки страданията, но и героизма и родолюбието на своите събратя в концлагера и в затворите, той чувства морален дълг да ги запише, за да възстанови истината и паметта за тях и както сам казва
“не с правото на очевидец, а със задължението на оцелял...”
В своите „Записки за българските страдания - 1944-1989 г.“ този съвременен Захарий Стоянов споделя:
„Живи и мъртви братя страдалци!... Цели 43 години аз обхождах да ви търся от Видин и Кула, до Свиленград и Странджа, от Силистра и Добрич, до Петрич и Гоцеделчевско, от Свищов и Белене, до Девин и Златоград, по Европа, Азия и Америка... Където не можах да стигна с нозете и очите си, продължих с мисълта си, та с душевния си поглед да видя и запиша мъченическите ви голготи, милите ви родни имена. Хиляди от вас, живите, назовах, стотици от мъртвите разпознах и поименно възкресих. И много още незнайни останаха. Аз ви виках и викам от тези страници не за да разранявам позавехнали рани, не за да предъвкват имената ви ловки оратори като градиво за кариерата си. Извиках ви от небитието на забравата, та с крилата на белите листа да се завърнете при народа си. Да останете сред децата, внуците и сродниците си, да влезнете в класните стаи на учениците, в дискусиите на студентите, в стиховете на поетите! Извиках ви, за да заживеете живота вечен на мъчениците."
Петко Огойски възкресява мъртвите за живите, но въпросът е уви, казано с думите на поета Балчо Балчев:
"Ще възкръснат ли в Българско живите?"
На две от снимките Петко Огойски показва това парче хляб, което е дневната дажба хляб за концлагеристите на острова край Белене. А са работили като египетски роби. Не знам как се оцелява месеци и години наред с такава порция храна и то да строиш диги в блатата на острова! Комунистическите престъпници да се видят какво представляват и да престанат да лъжат, че са антифашисти, когато са същите като нацистите.
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа