ЗАЩО НЕ ИЗПРАЩАМ 1000 ДОЛАРА НА ДЪЩЕРЯ СИ ВСЕКИ МЕСЕЦ

Казвам ти, не ме бива!
Но се старая, старая се, дъще моя
Много бих искал, дори си мечтая
Да повярваш
Че това, което правя, не е съвсем
Скапана работа
Какво пък толкова правиш?
Питаш, естествено не ти -
Питат Другите:
Какво пък чак толкова правиш
Пък ти?
Писател...
(и някои, за съжаление - не малко
правят гримаса
която съдържа в себе си и снизхождение,
но и няколко молекули погнуса)
Какво правя аз ли? - почесвам се по
Старата, къдрава глава,
Какво ли правя аз? - потривам стария си
Врат, носил всякакви хомоти
Ами
Ето примерно - днес
Ходих да видя в един малък град
Една стара жена - поетеса и
Учителка на мнозина, самичка
Синът и беше мой приятел и умря
Сега
Тя е сама повече от който и да било друг
По-сама от всеки, за който се сещам
Отивам, виждам я, нося и картина, говорим си
За сина и, за света и накъде отива той
Правя така два пъти в месеца, понякога - само
Един, тогава ми е съвестно...
А вчера ходих да пращам пари по изипей
На един уличен музикант, живеещ
В малко село, с болна майка,
Защо, питаш дъще, защото
Ме помоли, а аз нямам сърце да отказвам
Много пъти съм му пращал, а пратиш ли
Веднъж - ще ти искат пак
И вече си някак си длъжен:
Даващите дават, това е истината;
А след това ходих да разнеса
Книгите на един поет
Живеещ в Англия, талантлив и смислен,
Но лишен от най-важното за всеки в България
От връзки и здрава подкрепа от властта и бизнеса
Така че нямах много време да изкарвам
Пари в тия дни, макар че
Аз и преди това и след това няма да имам
Особени възможности
Да изкарам тия шибани пари, за които всички
Толкова много говорят;
Защо - ще питаш ти
Ами защото може би съм писател...
Може би не пиша добре или може би
Не пиша така, както очакват от мене?
Не знам - знам само
Че се трудя здраво и не правя компромиси
С това мое сечиво - Истината;
А ми казват, естествено (разни писатели):
Така няма да стане - намери си нещо друго
Така ще загинеш, само с писане не става!
И аз си представям какво си представят те:
Някоя мазна, смирена, минетчийска службица
На която да ходя, та да маркирам работа
И да ми заплащат за удоволствието да
Унизят един писател;
Няма да стане - казвам си
Та как може да си писател и да работиш като
Ниско платено Нищожество?
Нима писателят не е този
Който показва с живота си какво означава
Морален Човек?
Ти ли си, пияницо, морален човек? -
Питаш ме дъще моя, и аз навеждам глава
Да, казвам ти, морален човек съм
Защото моралът не е в пиенето и в спането с жени
А в доброто и злото, в тяхното познаване
И в тяхното правене за хората и на хората.
Най-вече - за най-ощетените от тях.
Аха, а преди това редактирах книгата на
Един беден поет - той няма пари да ми плати
И писах рецензия на друг - не го знам дали е беден,
Но поиска - а аз знам
Че е некрасиво да си артист и да искаш пари
Особено от друг артист
А преди това водих в болницата един свой почитател
Който, прочитайки нещата ми,
Е решил че съм най-близкия му човек
Стар човек, болен и самотен
Заведох го и намерих лекари
Знаеш, всичко е с връзки при нас
За да лекува своята старческа депресия
И ти казваш, дъще моя: ами глупав си
Как така може да не искаш, значи
Или това, което правиш, няма стойност
Или ти го лишаваш от стойност, правейки го даром;
А аз ти казвам, дъще моя: може би трябва да има
И хора
Като мене - които не правят финансов баланс
На живота си
И не мислят само за себе си и за домашните си
А за хората и за доброто между тях
И нямат разни приоритети
Защото знаят, че овчарят оставя стадото и отива да спасява
Именно черната овца - тоест
Не са му приоритет белите, своите, богатите и изгодните;
И ти ме питаш, миличка, защо правя всичко това?
А аз се почесвам по главата
И казвам: Може би
Защото искам да съм писател
Или може би просто добър човек
Или може би даже просто човек
И ако даде Господ
Времената да станат такива
Че ти да изпиташ поне няколко молекули
Гордост от всичко това.

*От фейсбук!