И частните болници да бъдат задължени да правят обществени поръчки при закупуването на лекарства, както това правят държавните и общинските. Такива промени в Закона за обществените поръчки ще предложи здравният министър на финансовия си колега. Това обяви самият Кирил Ананиев в кулоарите на парламента. Той и шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев бяха на извънредна среща при шефката на парламентарната група на ГЕРБ и на здравната комисия Даниела Дариткова. Повод за нея станаха изнесените преди дни разкрития на Дечев за източване на здравната каса чрез 7 пъти по-високи цени за лекарства, давани от частни болници.

До този момент в министерството не бяха постъпвали сигнали за подобни разлики, това е първият, обясни Ананиев. И директно изброи мерките, които ще предприеме по случая.

Да се направи проверка на лечебните заведения и търговците на едро за цените, по които се търгуват онкологичните и онкохематологичните лекарства, ще поиска министърът с писмо от НАП, с копие до МФ. Той ще възложи и на агенцията по лекарства и на Националния съвет по цени и реинбурсиране на лекарствените продукти да направи проверка на финансовите показатели на лечебните заведения при доставката на тези лекарства и тях да ги сравни с пределните цени по позитивния лекарствен списък. А след това ще бъдат обсъдени и промени в наредбата за цените.

Убеждението ми е, че институциите, които отговарят за системата на здравеопазването, трябва да си говорят помежду си, а не през медиите, обясни Дариткова защо е поискала срещата, на която са били идентифицирани проблемите. Комисията по здравеопазване и Народното събрание винаги се е стремяло в приемането на законите да гарантира достъпа на гражданите до качествени и високоефективни лекарства, да гарантира механизми, по които да има регулация на цените на тези лекарства и механизми, по които публичните средства за лекарствени продукти да се харчат възможно най-ефективно. Гарантирам, че в текстовете няма разлика между ангажиментите на държавни, общински или частни болници, обясни Дариткова. И се ангажира да се направят законови промени, за да не се допускат подобни явления и за вбъдеще, за да бъдат сигурни хората, че средствата за здравеопазване, които се увеличавали всяка година, отивали именно за да се подобри здравето им.

Самият д-р Дечев обясни, че е получил сигнал от производител на лекарствено средство, но всичко е в рамките на закона - т.е. всички продажби, които са извършени от болниците към касата са съгласно действащата уредба, според която ако цената на едно лекарство е в рамките на максимално допустимата за този продукт, НЗОК трябва да ги заплати.

Тази година беше въведен нов механизъм, по който НЗОК заплаща лекарствата и за първи път всеки производител на лекарства получава информация в края на отчетния период колко броя опаковки от даден продукт е платила касата. В края на 2019 г. един от производителите забелязва, че има съвпадения между броя на опаковките, които касата е заплатила и тези, които той е пуснал, но има разлика в сумата която той е получил и тази, която касата отчита, че е заплатила. Тоест той е получил много по-малък приход от този, който касата е заплатила при еднакъв брой опаковки, обясни Дечев. Тъй като за разликата в това, което НЗОК е заплатила, а той е получил, той би трябвало да направи отстъпки в края на годината, ако е имал превишение спрямо предишен период, той съвсем логично пита за какво да плаща отстъпки, при положение, че сумите, които съм получил, са много по-малко, допълни шефът на НЗОК. Затова са му поискани финансови документи, от които става видно, че цените, по които той е продавал на търговец на едро са еднакви за всички търговци, докато при цените, по които касата е плащала, след като този търговец на едро ги е продал на болниците, има огромна разлика и тя е от порядъка на 7 пъти в повече отколкото производителят на лекарствата е фактурирал на търговеца на едро.

Информацията за това на какма цена доставчикът на лекарствата купува от производителя не е известна на НЗОК, защото финансовите отношения са между болницата и касата, обясни още Дечев. Той допълни, че връзка между производител и доставчик няма, но има връзка между болницата и търговеца на едро.

Той разказа, че става въпрос за лекарство с международно непатентно име пеметрексед, което през 2019 г. е закупувано от 29 лечебни заведения на цени между 129 и 1063 лв. Става въпрос за едно и също лекарство от един и същи производител. Има регистрирани четирима производители на това лекарство, информацията идва от един от тях. При анализ по низходящ ред на цените се установило, че най-високите - първите 10 лечебни заведения са 100% частни. Дечев обаче отказа да назове конкретни имена на болници. Допълни, че когато формата за закупуване на лекарственото средство е през обществена процедура, цената му е значително по-ниска. Това беше връзката с промяната в ЗОП през 2016 г., когато се даде възможност на определени лечебни заведения да не провеждат обществени поръчки, допълни Дечев.

Промените в ЗОП частните болници да не провеждат обществени поръчки са направени във връзка с евродиректива, обясни Дариткова. Тя допълни, че промяната е внесена между двете четения на закона и е приета почти консенсусно. Такъв текст не е имало като предложение на вносителя, обясни и министър Ананиев. Той допълни, че текстът в директивата не е ясен и не може да се тълкува еднозначно, може би през 2016 г. НС е приел тълкуванието, че не се отнася за частните болници. В момента обаче тече процедура от Еврокомисията, която ни поставя 2 въпроса и единият е да се въведе ЗОП да се прилага и за частните лечебни заведения, допълни министърът.

И двамата отказаха да назоват името на вносителя на текста. Темата ще бъде обсъдена и на заседанието на здравната комисия в четвъртък.

Ще продължим конструктивно да работим с НЗОК и за евентуални други случаи, гарантира Ананиев. Ще анализираме резултатите от договарянето по механизма за даване на отстъпки.

По повод заявеното от Дечев намерение да се оттегли на 12 март, Дариткова обясни, че не става въпрос за подаване на оставка, а мандатът на шефа на НЗОК изтича в края на февруари и след това ще станат ясни номинациите на парламентарните групи.