Първата им среща е на сбирка на списание "Мисъл" през 1906 г. На гости на изтъкнатия писател Петко Тодоров от град Елена е дошла неговата 16-годишна сестра Мина. Тя вече е записана да учи в Първа девическа гимназия в столицата, а грижовният й брат иска да я запознае със своите приятели интелектуалци – Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

Тази непланирана среща обръща живота на Мина и Яворов. Младото момиче и 28-годишният по това време поет усещат дълбока връзка помежду си от пръв поглед. До сетния трагичен дъх на Мина и двамата сякаш искат да забравят тази буреносна и изпепеляваща първа среща.

Но именно тя е вдъхновението,

провокирало голяма част от творчеството на Пейо Яворов. Само три години по-късно Мина заминава за Париж, където умира от туберкулоза едва 20-годишна.

През годините за сърдечните трепети на Яворов са разказвали много негови приятели, написани са дори романи. В тях сякаш винаги е имало прикрито съперничество коя от двете жени в живота му е неговата най-голяма любов – Мина или Лора. И докато втората става негова законна съпруга, а страстта помежду им води до фатален край, Мина остава копнеж и платонично вдъхновение за любовните му стихове.

Малцина са хората, които изобщо знаят какво точно се е случило между Мина и Яворов и най-вече какво е изпитвало младото момиче. Известни са по-скоро интерпретациите върху мислите на големия поет, но не и това, през което е преминала една девойка, която в разцвета на силите си опознава любовта, но се сблъсква с бича на времето – туберкулозата.

Една от малкото жени, които предават спомените си за Мина Тодорова, е нейната съученичка Недялка Караджова - Маркова. Жената вече не е между живите, но е разказала случките от миналото на децата и внуците. Публикувала е спомените си преди повече от 50 години в списание "Септември", осъвремени от наследниците й в книгата "Малката приятелка на Яворов".

Мина и Недялка се запознават в първи гимназиален клас, "където през есента на 1904 година класната наставничка г-ца Друмева въвежда високото и стройно момиче с буйна тъмнокестенява коса и

топли тъмнокафени очи под дълги мигли,

които предават на лицето й особен чар", по спомени на Недялка. През следващите съдбоносни три години двете момичета седят на един чин и споделят най-съкровените си тайни. Периодът, в който двете прекарват учебните часове, съвпада напълно с дните на любовни терзания на Мина.

В своите спомени Недялка разкрива някои непознати истории за Яворовата муза. Първата е свързана с името й – истинското й име е Минка, а не Мина. Станалото известно в публичното пространство обръщение към нея се появява за първи път в книгата на Михаил Кремен “Романът на Яворов”. Интелектуалецът и приятел на поета е автор на романа, в който се описва най-вече драматичната любов на Лора и Пейо и трагичната им смърт.

“Никой никога не я наричал така приживе – нито близките й, нито учителите, нито съучениците - пише в спомените на Недялка. - Тя е била винаги Минка. Тя е девойка, момиче. Ония, които упорстват да я наричат Мина, вероятно си въобразяват, че по този начин, представяйки я като по-зряла жена, придават по-впечатляващ облик и женственост на любовта й с Яворов. Минка Тодоров няма нужда от подобен "грим". Чувството й към поета е обичта на едва пробудилата се за живот първа младост и тя трябва да остане такава в представите на ония, които засягат драмата и трагедията на живота и любовта й към поета.”

Приятелството между двете момичета трае до последния ден от живота на Минка и е запечатано в много писма, в които тя е споделяла своите вълнения, но и тормоза, на който е подложена дори умираща в последните си дни.

Голяма част от писмата на Минка до Недялка са изгорени,

разказват наследниците й. Изгорени са, когато в София се разбира причината за смъртта на крехката девойка – туберкулоза. По настояване на лекарите нейният ковчег е бил закован – никой не е трябвало да се докосва до тялото на момичето, защото дори отишла си от този свят, тя представлявала заплаха за зараза с ужасната болест.

Отново по съвет на лекарите всички, имали допир до Минка, са посъветвани да унищожат вещите, до които тя се е докосвала. Водена от този страх, майката на Недялка изгаря две картонени кутии, в които дъщеря й събира съхранените от Минка спомени. Първоначалното желание да разкаже повече за любовта на Мина и Яворов се появява у Недялка след смъртта на Лора Каравелова. Тогава обществото е потресено от случилото се. Разделено е на крайни мнения, намесва се и името на Минка.

“Това буржоазно дете никога не е обичало истински Яворов”,

казва с презрение майката на Лора - Екатерина Каравелова.

В спомените на Надежда Минка дълбоко е преживяла трепетите си. При една от срещите им изтерзаното момиче споделя: "Обещай ми, Недялке, че като чуеш това, което ще ти кажа, няма да ме сметнеш за развалено момиче, че твоите приятелски чувства към мене няма да се променят и ти ще останеш моя приятелка."

Следва изповед за възникналата любов в сърцето й. Мина е споделяла, че тази любов й отнема жизнените сили, макар може би по това време тя да не е знаела, че е болна от коварната болест.

Друг не толкова известен факт за Мина е, че тя е писала стихотворения. Това се потвърждава и от излизащото в ония години списание "Художник", което помества нейното стихотворение "Силует", харесано от проф. Александър Балабанов. Засега не е доказано, че всичко написано от нея е посветено на поета, но в годините, в които пише, тя е била водена от любовта си. Според литературни критици

Мина е имала

талант на писател,

но брат й Петко Тодоров не я подкрепял. Нещо повече, не иска сестра му да се намесва в литературните среди. Той й забранява да публикува стиховете си, защото се притеснява какво би се случило в обществото, ако се разбере, че малката му сестра пише любовни слова за много по-възрастния от нея поет Пейо Яворов.

За таланта й да пише свидетелстват и откъси от някои нейни писма до Яворов: "Не бих искала да преча на твоето изкуство, не бих се обидила,

ако ме жертваш

за нещо по-голямо от мен."

Така се обръща тя към своя любим. В последните си месеци Мина се бори с болестта, с чувствата си, с общественото мнение и с това на близките си. Яворов вече е написал “Две хубави очи”, а Петко Тодоров и цялата литературна общност знаят, че музата за този шедьовър е Мина. Семейството й по никакъв начин не приема Яворов. Дори официално му забраняват да се среща с нея. Има исторически сведения за това, че Петко Тодоров искрено е съжалявал, че именно той запознава сестра си и поета. Двамата си пишат писма дори когато Мина вече е в Париж, за да се лекува.

Месец преди смъртта й Яворов заминава за Франция, моли близките й да му разрешат да я види, но те отказват. Мина вече е много болна и

самата тя не искала да я запомнят така.

"И винаги, когато мисля (за тебе), аз чувствам да витае над мене духът на майка ми… Аз молех нейния дух да застане между нас и ни раздели, ако моята любов ти носи нещастие, или да направлява всяка моя стъпка, за да ти дам щастие...

Винаги, като те видя, мое щастие, аз чувствам желание да се моля като един грешник, който обаче не очаква изкупление на своите грехове”, пише на Мина Яворов, който също е наясно, че тази любов е невъзможна. Различни интерпретации за отношенията им съществуват и до днес. Според някои

двамата са имали само две срещи,

а всичко помежду им е изживявано чрез писмата, които са си разменяли. Според други Яворов е посещавал Мина често в родния й дом в Елена, но няма доказателства кога и как е ставало това. Няма и еднозначен отговор на това дали Мина, или Лора е голямата му любов.

"Голямото вдъхновение в живота и творчеството на Яворов е Мина - разсъждава по темата и директорът на къщата музей "Пейо Яворов" в Чирпан Тодор Иванов. - След нейната смърт в Париж през 1910 г. той

почти спира

да пише поезия

и създава драмите "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари...". Лора е неговата съдба."