Мария Хаджииванова отгледала 3 деца

Тя си отиде на малко повече от 100 г. в навечерието на 2020-а

Най-възрастната партизанка Мaрия Хaджиивaнoвa, наричана от любимите си хора баба Муша, почина на 31 декември 2019-а, няколко месеца след като отбеляза 100-годишния си юбилей.

Баба Муша

издъхна в дома

си в Благоевград

и бе погребана на 2 януари от десетки нейни роднини, приятели и съседи. За нея казват, че е единствената оцеляла до наши дни партизанка.

На 2 септември 2019 г. Муша отпразнува 100-годишнината си, заобиколена от дъщеря си Роза, снахи, внуци и правнуци. Преди да духне свещите на празничната торта, баба Муша каза пред гостите: “До 150 години така да изкарам, после ще видим!”

Вероятно дълголетието си Мария Хаджииванова е наследила от майка си - баба Риста, която починала на 96 г. Мaрия е родена в Якoрудa. Учила в прогимназия, после в техникум, където момичетата се учели на готварство и шивачество. Брат ѝ е бил политически затворник и след като през 1939 г. излязъл на свобода, открил шивачница в центъра на Якоруда, където Муша помагала. Брат ѝ бил в затвора заедно с Никола Парапунов, който е деец на БКП, участник в партизанското движение по време на Втората световна война, командир на Разложката чета, убит от засада на полицията край село Бараково по пътя за Горна Джумая.

След като излиза

от затвора,

братът на Мария

я запалил по

комунистическата

идея

Тя се омъжила за своя съгражданин Георги, който през 1942 г. става партизанин в Якорудския отряд, после и политкомисар. За неговата честност още се носят легенди в планинското градче. Отгoвaрял зa дocтaвкaтa нa oръжиe и храна за партизаните.

От малкото градче Якоруда 103-ма са били партизаните, а ятаците наброявали 500. В отряда имало и цигани, и мюсюлмани, които искрено се борили за свобода.  

Мария била единствената жена в нелегалност до пролетта на 1944 г. Тогава на директивата да се масовизира партизанското движение с група младежи в планината отива и Надежда Бокова (майка на Ирина и Филип Бокови), която по това време е била едва на 16 г. Там тя среща голямата си любов Георги Боков, за когото после се омъжила.

Преди да мине в нелегалност, Мария купувала лекарства, пращала колети с храна на партизаните. От 1941 г. 3 години Мария била свръзка и ятачка. В дома ѝ често гостували партизани.

През 1944 г. решава да се присъедини към отряда.

Оставя

2-годишния си

син Стоян на

майка си и

хваща гората

при съпруга си и става първата жена в Рило-Пиринския отряд.

Първо минала обучение и след това започнала да действа наравно с мъжете. Участвала в акции, давала дежурства и получила пушка като награда за всеотдайността си. Направила и емблема на групата, като нарисувала монета с надпис “Нова въстаническа армия “Отечествен фронт”. Със сестра ѝ ушили 150 такива емблеми. Муша

научила от

радиото, че

Съветската

армия е влязла

в България на 9 септември 1944-а, когато отрядът е бил на акция, а тя останала да се грижи за бременна жена. Когато партизаните слезли в града, на площада вече имало разпънати трапези, музика, цветя.

След сина си родила и дъщерите Елка и Роза, а семейството било изпращано на различви места в страната - в Разлог, в София, в Димитровград. Съпругът ѝ Георги бил и директор на мината в Чукурово. Става герой на социалистическия труд и председател на Окръжния народен съвет в Благоевград. Починал е през 1988 г.

Синът и голямата дъщеря на Мария също са починали. До последния си дъх баба Муша се радва на грижите на дъщеря си Роза, четирима внуци и още толкова правнуци. А за вековния си юбилей се радваше и на 6-месечния си праправнук Димитър.

Баба Муша бе и

най-възрастната

пациентка

на благоевградската болница, на която са сменили тазобедрена става - когато била на 98 г. Възстановила се само за 3 месеца и проходила отново. Когато през 2014 г. навърши 95 г., по повод 70-годишнината от 9 септември тя получи юбилеен медал “70 години от победата над фашизма”, с който бяха удостоени ветерани от Благоевград.

Само допреди няколко години баба Муша не пропускаше годишнини от различни партизански битки. Тя винаги бе сред групата социалисти, които отбелязваха битката при село Лисия.