Слави Горанчовски започва като брейк танцьор, след това бодибилдингът му става професия

Българският бодибилдър Слави Горанчовски изпраща най-силната година в кариерата си.

Той спечели и трите големи международни състезания, в които участва - кое от кое по-престижни.

Първият голям успех е в последния уикенд на юли. Световноизвестният културист Кай Грийн, известен с това, че можеше няколко пъти да спечели “Мистър Олимпия”, но просто не го пускаха да участва, организира състезание в Падова, Италия. Той е много силен мотиватор, ползва се със страхотно уважение и заради името и авторитета му идват много състезатели от цял свят.

“Аз бях един от поканените и успях да си спечеля категорията”, скромно резюмира Слави.

Категориите не са малко - има за културизъм, за фитнес, за мъже, за жени - например “бикини”. Българинът се състезава в категорията “Мъжка физика”.

“Излизаме по бермуди и най-общо казано, се търси красиво тяло. Трябва да е приятно за окото,

не се търси, както в

културизма, обем и

релеф на мускулите

С две думи - бийч боди или корица на списание”, обяснява той.

Затова не се гледа само физиката на тялото, но и лицето, косата, общото впечатление. Тук обаче състезателите се делят не по килограми, а по ръст. Слави печели в своята категория.

Второто важно състезание е на 7 декември на остров Бермуда, върха на знаменития триъгълник.

“Беше много интересно. Води се Карибиан гран при, един вид първенството на този регион. Имаше състезатели от всички страни там - Куба, Пуерто Рико, останалите... Имаше и специално поканени, единият от които бях аз. Организаторът ме кани от три години, но аз все си намирах оправдание да откажа. Този път обаче реших да отида. Първо, дестинацията ми е много интересна, и, второ, състезанието е много реномирано”, обяснява Горанчовски, който отново печели първото място.

Прибира се в България и след няколко дни отново заминава за Италия. Пак в Падова, но за “Сан Марино Про”. Интересното е, че то е финално за сезона на федерацията, в която българинът се състезава. Съответно всички искат да хванат последния влак и да спечелят нещо, затова е доста напечено.

“Логично участваха много италианци, а те у дома са брутално подпирани от съдиите. Въпреки това успях някак си да изплувам над тях и пак си взех първото място в категорията”, спомня си нашият състезател.

Той не крие, че в неговата дисциплина най-важното нещо е визията. Минусът е, че всичко е много субективно. Един съдия може да харесва по-слаби участници, друг - руси, а и тук състезателите се показват само в лице и гръб. Нямат като класическите културисти обособени пози, в които могат да изпъкнат отделни групи мускули.

Тренировките му не се различават кой знае колко от класическия бодибилдинг. Разликата е основно във възстановяването и количеството храна. “Избрал съм тази категория, за да няма нужда да градя огромни мускули и да съм функционален в ежедневието. Понеже работя с хора и трябва да съм им лицеприятен”, с усмивка пояснява той.

И признава, че и неговият спорт, както и всеки друг, има проблеми с допинга. Неговата федерация - NPC (National Physique Committee) е американска и най-мощната в този спорт. От нея са излезли “Мистър Олимпия”, което е най-силното състезание в света, и “Арнолд Класик”. Проблемът с допинга е решен доста радикално - състезателите подписват документи, че

сами носят

отговорност за

медикаментите,

които приемат. Затова по принцип допинг контрол няма, освен на отделни турнири, които се обявяват предварително.

Той не крие, че в неговия спорт хранителният режим е изключително жесток. Но българинът толкова добре познава тялото си, че е може би единственият в България от занимаващите се с това, който си позволява в събота и неделя да се храни нормално. За сметка на това режимът от понеделник до петък е убийствен - позволява си само риба, и то само бяла, в която на практика няма нищо, както и краставици.

Горанчовски е категоричен, че лишенията си струват, защото успехите му носят позитиви в работата. Заради физиката си в една от световните продукции, снимани в България, е един от дубльорите на самия Силвестър Сталоун. Има участие и във втората част на филма “300”.

“Фитнесът отдавна се превърнал в индустрия за милиарди. Като изграждам визията си и участвам в реномирани състезания, особено като ги печеля, аз

изплувам над всички

останали треньори,

защото по този начин доказвам, че много знам и много мога. Лишенията са големи наистина, но именно благодарение на тях аз дърпам в бизнеса, а вече за мен той е на първо място. Спечелил съм много, много състезания и вече я нямам онази тръпка, както беше в началото. Тъжно е, но съм наясно, че всеки стига до този момент и си търси тръпката на друго място”, разкрива Слави.

“Другото място” е семейството - жена му Ивайла и синът му Слав, кръстен на него. Скоро ще стане на 2 години и по думите на гордия татко е “уникален пич”. Още го пази от тренировки, но расте доста силен и сам щял да си избере дали да тренира в бъдеще.

Самият той почти случайно започва да се занимава с бодибилдинг. В родния си град Бяла Слатина започва да се занимава с брейк. “Танцувахме по цял ден, станахме даже добри. Но когато се опитвахме да правим разни неща, за много от тях не ни достигаше сила. В буквалния смисъл на думата - бяхме си слабички физически. Добре, че наблизо имаше друга група, които тренираха културизъм. Питахме ги дали ще ни вземат, те се съгласиха и така тръгнах на фитнес. След един месец станах по-силен от всички останали. И лека-полека брейкът мина на заден план, остана фитнесът”, връща се много години назад Слави.

Пробивът идва съвсем случайно. С приятели е в София. Единият от тях се занимава с културизъм и предлага да отидат да гледат някакво състезание. Речено-сторено. Като вижда какви, както той ги нарича, “животни”, излизат на подиума, Слави - къде на майтап, къде сериозно, се зарича

на следващата

година и той да

дойде, но за участие

Тогава е на 17 години и приятелите му го спукват от подигравки, което го амбицира допълнително. Затова напук на всичко той отива на същото състезание и завършва трети.

“Взе, че ми хареса и се пуснах в още няколко състезания. После завърших училище и трябваше да реша къде да продължа. Помислих, че най-доброто е да кандидатствам в НСА, там вече имаше специалност “Културизъм и фитнес”. Записах я, а обстоятелствата така се стекоха нататък, че това се оказа и една страхотна професия за мен”, разказва Горанчовски.

Фитнес залата е една огромна инвестиция, която той не е готов да прави, защото големите вериги мачкат безмилостно единичните собственици като него. Затова си прави студио за ЕМС - електро-мускулна стимулация. “Има един костюм с апарат към него, който се казва ексбоди. Патентован е от унгарци и е създаден заедно с NASA, за да си поддържат мускулите космонавтите на орбита, защото там няма гравитация. С електрически импулс се стимулира мускулът, като се регулира колко дълбоко да влезе импулсът и колко да е силен. Все едно правиш тренировка, но не натоварваш ставите и опорно-двигателния апарат”, разяснява той.

Тази ЕМС действа много добре на водната обмяна и на изхвърлянето на лимфата от тялото. Което на прост език значи, че при жените маха целулита. “Инвестицията пак не е малка, но не са милионите, които струва една зала за фитнес и за които трябва да тегля непосилни кредити”, разкрива Слави.