Около Коледа и Нова година смъртността от сърдечносъдови заболявания е по-висока, отколкото по всяко друго време на годината. Това предупреждение отправят през последните 20-ина години учени от различни държави. Последното натискане на паникбутона правят шведски учени, които са проучили впечатляваща документация от болнични журнали в рамките на 15 години. Анализирали са над 283 000 медицинските истории на пациенти с коронарен инфаркт, за да кажат: Да, този сърдечен инцидент се случва най-често около Коледа. Датата на появата на симптомите е документирана за всички случаи, а времето е вписано с точност до минута за 88%. 

Според проучването по време на коледно-новогодишната ваканция общият риск от инфаркт на миокарда се увеличава средно с 15%, като той достига абсолютната си горна точка навръх Рождество.

Исхемичната болест на сърцето намалява в страните с високи доходи, но остава най-честата причина за заболеваемост и смърт в световен мащаб. Смята се, че болестта е свързана с множество предразполагащи рискови фактори, някои от които се задълбочават с годините. Те могат да провокират инфаркт на миокарда чрез разкъсване на нестабилни плаки по кръвоносните съдове - тромби, които, стигайки до сърцето, го лишават от кръв в определен участък. Без кислород клетките там започват да умират.

Без да са ограничени само до това, моментните рискови фактори включват емоционален стрес, тежка физическа активност, излагане на студено време или замърсяване на въздуха. Всички тези обстоятелства са неизменни атрибути на зимните празници в края на годината. Но феноменът е по-сложен, каза кардиологът доц. Сотир Марчев.

В шведското проучване има и т.нар. летен пик, но той съвпада с много тачен празник. Това според кардиолозите идва да изведе на преден план ролята на емоциите. В същата посока са доказателствата на по-стари проучвания, които показват пик на сърдечната смъртност в западния свят на Коледа и новогодишните празници, но на същите дати и в южното полукълбо, където лятото е в разгара си. Следващо доказателство за доминиращия заряд на емоциите е, че такива пикове на сърдечносъдови инциденти се наблюдават и по време на ислямските празници в страни, където те се празнуват широко.

Лекарите и хората в погребалните агенции всъщност винаги са го забелязвали в практиката си. Другото, което забелязват, е, че много често при такъв финал на живота става дума за “настъпване на емоционална мина”, което прави особено уязвими хората в депресия или изложените на непосилен за тях стрес.

Грижата за сърцето от Коледа до Нова година е полезна - да не прекаляваме с ядене, пиене, цигари и лежане, но по-важно е да внимаваме за здравето си между Нова година и следващата Коледа. Това казва в интервю пред Любомира Николаева за "24 часа" кардиологът доц. Сотир Марчев, дмн, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество. Републикански консултант по кардиология. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Притежава европейска акредитация по ехокардиография. Специализирал е във Виена, Белград и Осака. Защитил е кандидатска дисертация в областта на тъканната доплерехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия. Дългогодишен член на лигата “Лекарите, на които вярваме”.

- Доц. Марчев, можем ли да се доверим на шведското заключение, че на Коледа стават най-много инфаркти?

- Да, то е вярно, но не е цялата истина. Част от истината за инфарктите по време на големите зимни празници в края на годината.

- Може ли да обясните феномена?

- Всяка болест си има годишен цикъл. От десетилетия е забелязано, че смъртността от миокарден инфаркт е най-висока през зимата.

Шведското проучване е

препотвърдило два факта

Че смъртността от инфаркт е най-висока през зимата, нещо, което бихме искали нашите студенти по медицина да го знаят, и че има забележимо увеличение около Коледа. За това допринася събирането на много причини накуп, които атакуват нашите 3 най-важни естествени лекарства срещу болестите – сънят, физическите натоварвания и слънцето.

Около Рождество и Нова година е най-късият ден и логично – слънчевите лъчи са най-оскъдни, особено пък в Швеция, където е направено проучването.

Липсата на естествена светлина ни се отразява неблагоприятно, защото слънцето повишава имунитета, емоциите, настроението – все фактори, които ограничават болестите.

Освен късия ден, за увеличаването на заболяванията съдействат и ниските температури. Колкото по-надолу от 18 градуса пада живакът, толкова повече инфарктите се покачват.

Друга причина за увеличаване на случаите на сърдечен удар е, че въпреки стремежа на Европа за намаляването на въглеродните емисии през зимата се ползва твърдо гориво за отопление и средностатистическото замърсяване на въздуха навсякъде на континента е по-високо. А

замърсеният въздух

покачва честотата

на инфарктите

Със зимата е свързан и друг рисков фактор.

През студения сезон сменяме и начина си на хранене. Зелените салати и пресни зеленчуци намаляват за сметка на туршиите, които сами по себе си не са лошо нещо, но голямото количество сол, което ги консервира, е фактор за повишаване на артериалното налягане. Полезните микроорганизми, които живеят в естествено ферментиралите туршии, помагат срещу много заболявания, но големите количества натрий не са идеалните по отношение на кръвното и инфарктите.

Следващият двигател за нарастване на сърдечните инциденти в края на годината е, че по това време се разпространяват много

инфекции, а те

са и условие за инфаркт

Поради студа хората се събират на по-големи групи в затворени помещения и транспорта и по-рядко проветряват.

Когато пък са навън, екстремният студ допринася за отслабване на имунната защита на лигавиците поради свиването на кръвоносните съдове и вследствие на това – по-голямата уязвимост на локалния имунитет в носа, ушите и гърлото. Логично през зимата зачестяват инфекциите и техните усложнения като инфаркта.

- Причините са много?

- Всичко това се натрупва в един сравнително къс отрязък от време, но

капката, която прелива

чашата, са емоциите,

които съпътстват Бъдни вечер и Коледа. Неслучайно по време на големите празници се увеличават самоубийствата. Най-тъжно е да си сам, когато останалите се веселят. По този начин празниците се превръщат в източник на депресия и вдигат броя на инфарктите.

Всички тези условия са изпълнени в края на годината и шведското проучване дава доказателства за влиянието им върху честотата на инфарктите. Препотвърждава изводите в учебниците по кардиология.

- Имаме ли възможност да предотвратим попадане в лошата статистика?

- Изброените фактори – емоциите, стресът, студът, късият ден, са реални поводи да се случи инфаркт, но те не са причина. Причините са генетичното предразположение, тютюнопушенето, наднорменото тегло, небалансираното хранене, високото кръвно, незадоволително лекуван захарен диабет.

И опитът показва, и шведското проучване отбелязва, че

случаите на инфаркт

в последната десетдневка

на годината се увеличават

Най-често пациентите са възрастни и други раними хора. Те не са могли да издържат студа, инфекциите, емоциите, замърсяването.

Затова, както е записано във всички религии, особено около празниците човек трябва да обича хората около себе си, всички – възрастните, болните, немощните, защото са най-застрашени от факторите, които стават повод за инфаркт.

Не е случайно, че през месеца и у нас се сбогувахме именно с хора от най-рисковите групи.

Тази любов към уязвимите хора край нас е най-силното лекарство срещу стрес и най-мощният профилактичен фактор. По празници хората трябва да се замислят за

истински стойностните

неща: да общуват,

да се радват и да се обичат

А за здравето си да мислят не навръх Коледа и Нова година, а целогодишно. Не се напълнява от Коледа до Нова година, а между Нова година и Коледа.

Разумното е за здравето да се мисли през цялата година.

Конкретно по време на двата големи зимни празника тази загриженост се проявява в това да не прекалява човек с ядене и пиене, с подсладени безалкохолни, да не прекарва дните легнал на дивана пред телевизора.

С други думи, да не се отива в крайностите на консумацията, а да се отива в крайностите на обичта.

- В шведското проучване са установили и втори пик – през юни, когато в страната празнуват Йоан Кръстител. Тогава няма студ, грип, всичко е противоположно на зимния връх в инфарктите, защо има пик и в хубавото време?

- Този втори пик на инфарктите, характерен само за Швеция по време на техен голям национален празник, доказва, че емоциите са водещи като повод за част от инфарктите.

Увреждането на сърцето

от силни емоции –

стрес индуцираната

кардиомиопатия - такоцубо,

е един от най-честите видове миокарден инфаркт с проходими коронарни артерии.

Сещам се и за вица, в който казват на една жена: видяхме мъжът ти да се целува с някакво младо маце на гара Яна, на което тя отговаря: то пък една гара!

Така че, когато шведите ни казват, че в началото на тяхното лято има повишена смъртност сред болните, бих казал: то пък едно лято.