Всички опити да се обясни Вселената са безполезни без тази субстанция, казва Никола Тесла

15 години след като отрича съществуването му, авторът на Общата теория на относителността признава: Отричането му означава, че празното пространство няма физически свойства

Един от най-великите спорове между двама гении остава завинаги зад кулисите. Заметен е под килима, защото не е нужен на никого. Години наред Албeрт Айнщайн и Никола Тесла водят задочен спор има ли етер - сила или съзнание, което пронизва всичко и държи цялата Вселена?

Мистиците от всички епохи винаги са били убедени в това, наричайки го с различни имена - универсална субстанция, енергия, дух, Бог. За китайците това е чи - енергия,

която управлява четирите фундаментални сили в природата

- гравитацията, електромагнетизма, силното ядрено взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие. За тях всичко във Вселената се дължи на взаимодействието на чи с останалите сили и полета.

Физиците обаче отричат съществуването на етера, защото той не е необходим за Общата теория на относителността. Формулите и постулатите й работят перфектно и без него. Авторът й Алберт Айнщайн първоначално също смята, че етер не съществува, и доста шумно защитава своята теза. Именно това провокира през 1915 г. другия колос - Никола Тесла - не само да се подиграе с теорията на Айнщайн, а и да го разкритикува за етера.

През 1915 г. той публично заявява, позовавайки се на свои опити още от 1893 г.:

"Безполезни са всички опити да се обясни действието на Вселената, без да се признае съществуването на етера и незаменимата функция, която играе в явленията.

Второто ми откритие,

след като дълго търсих научни данни на половин дузина езици, без да намеря нещо, затова считам себе си за първоначалния откривател на тази истина, която се изразява в твърдението: Няма друга енергия в материята освен тази, получена от околната среда."

Тесла открито заявява, че не приема и теорията на Айнщайн: "Считам, че пространството не може да бъде изкривено поради простата причина, че то няма свойства. По същия начин може да се каже, че Бог има свойства. Но Той няма, има само атрибути и те са от създаването ни. За свойствата можем да говорим само когато се занимаваме с материя, запълваща пространството. Но да се каже, че при наличието на големи тела пространството се изкривява, е еквивалентно на заявлението, че нещото може да въздейства върху нищото. Аз отказвам да приема този възглед."

Айнщайн обаче поне до 1920 г. отстоява тезата си. Още в началото на ХХ век той е приел аргументите на експеримента на Майкълсън и Морли от 1887 г. и е съгласен с тях, че етер няма. Те се опитват да го открият с две огледала, насочени едно към друго, но на километрично разстояние. Едното е обърнато по посока на движението на Земята, а другото под прав ъгъл спрямо движението на Земята. Учените смятат, че ако има етер и изпратят импулс, със сигурност ще има

разлика във времето

в обратната връзка от всяко огледало. Тъй като разлика няма, те приемат, че няма и етер.

Айнщайн се хваща за този аргумент и убедено заявява, че ако светлината може да пътува като частица, тя няма нужда от етер.

Тесла не е съгласен и в своя статия отбелязва: "Няма нещо, дарено с живот - от човека, покорил стихиите - до най-бързото създание в целия този свят, което да не е в този ред. Всеки път, когато действието се поражда от сила, макар и безкрайно минимална, космическият баланс се разстройва и се постига универсално движение."

След което Тесла философски заявява: "Много отдавна приех, че цялата материя идва от първична субстанция, отвъд самото възникване, която запълва цялото пространство - светлинен етер - нещо, което въздейства на животворната Прана или творческата сила, призоваваща към съществуването в никога не завършващи цикли, във всички неща и явления.

Първичното вещество, хвърлено в безкрайно малки вихри с огромна скорост, става груба материя. Когато настъпва затихващата сила, движението спира и материята изчезва, връщайки се към първичното вещество." 

Как постепенно Айнщайн променя позициите си, четете в новия брой на сп. "Космос".