"Мама му стара, каква е тая любов, какво е туй чудо между Стояна и Нейчо? Гледам някой да се завърти около нея – няма! В храсталаците се залагам, през ключалката надничам. Нищо и досега.”

С тези думи Георги Калончев описа любовта на Стоянка Мутафова и любимия й Нейчо Попов дори след неговата смърт в книгата, посветена на голямата актриса, “Когато се подстригват мравките”. За изпепеляващата им любов свидетелства и синът на Георги Калоянчев – Ивайло.

“За тази любов

колко пъти се е вдигал тост на нашата маса

За тази любов колко истории са разказани. Татко все казваше

“Един мъж и една жена трябва да се гледат като Нейчо и Стояна. Няма ли го това, забрави, че там дълго ще има любов”, спомня си пред “168 часа” Ивайло Калоянчев. Той е човекът, свидетел от първо лице и на онази вечна дружба между Стояна и Калата, за която мнозина в театъра мечтаят. Двамата са много близки до последно. Живеят един над друг в квартал “Лозенец”. Споделят си всичко.

“Нейчо бе най-добрият приятел на баща ми. Той го е казвал. И Стоянка, разбира се, обичаше с цялото си сърце, но за Нейчо е казвал, че е като негов брат. Баща ми си беше особняк, но с Нейчо се допълваха. Те двамата създадоха Сатиричния театър и се пребориха за сегашната му сграда, в която изпратиха и Стоянка. Двамата лично са отишли при Тодор Живков, за да му кажат, че Сатирата няма салон. Той веднага се разпоредил да им дадат това помещение, което тогава се използвало от Народната милиция.”

След като големият режисьор си отива внезапно на 49 години, Мутафова е съкрушена. Целият й свят е разбит. Тя не може да повярва, че от този момент нататък него го няма. Ще се буди сутрин без него, ще заспива сама. Именно тогава Стоянка се отдава до последния си дъх на другата своя любов – театъра.

“Когато й казах да направим постановката “Г-жа Стихийно бедствие” видях

пламъка в очите й

- връща се назад във времето режисьорът на "Госпожа Стихийно бедствие" и неин верен партньор на сцената до последно Николай Атанасов–Шуши. - “Това беше точно 20 години след смъртта на Нейчо в далечната 1994 година, но тя продължаваше да говори за него, сякаш той е тук.

В оригинал постановката е драма, дори преминава в трагедия. Тя веднага каза, че няма да играе.

“Животът ми е драма, на сцената разсмивам хората”.

Обещах й да го направим като комедия. Докато репетирахме на няколко пъти се отказваше - “Няма да стане смешно”. Успокоявах я да ми се довери и повярва. Така и стана. В последните години

дори се шегуваше,

че е намразила героинята си -

тази “луда бабичка”,

но е станала част от нея. Неслучайно тази роля стана нарицателна за творчестото й.”

“Тя си остана г-жа Стихийно бедстиве. Пее, свири, танцува на сцената дори когато е имала здравословни проблеми, но за тях не споделяше дори на екипа. Миналата година не искаше да отлагаме представления. Тя лежи в болницата, ние имаме спектакъл неделя вечерта.

Стоянка казва по телефона: “Идвам и играя”. Тогава не посмях. Отмених представлението на своя глава.

Представих си я само как наистина ще хукне през главата на лекарите в неделя и не посмях”, спомня си режисьорът.

През 2016 година двамата отново трябва да излязат заедно на сцената в Пловдив. През деня Стоянка получава микроинфаркт в дома си в София. Веднага я водят в болница, поставят й стент на сърцето. Лекарите й казват оттук нататък да го кара по-внимателно.

“После, нещо като се ядоса: все казваше: “Нейчо не си ме взе с тоя инфаркт, явно имам още работа”, спомнят си режисьорът.

Заради нейния буен нрав много често влиза в конфликти дори с близки хора, но бързо й минава. С напредването на възрастта се шегувала, че така и така й остава малко време, няма да го прекарва в сърдене.

Колегите й ще я запомнят и с невероятната й способност сама да променя постановките, след като преживее някой здравословен проблем. Така

сама си пише реплики за

“Капан за мишки”

Преди четири години Мутафова пада във вилата си в квартал “Драгалевци” и си чупи ръката, но не отменя планираната си постановка. В спектакъла на Бина Харалампиева играе капризна стара дама, която заради зимата е принудена да отиде в крайградски пансион. Тогава Стоянка си казва, че не може да се излага пред хората.

“Каква е тая луда жена, дето тръгнала някъде зимата със счупена ръка. Трябва да се промени”, казва Мутафова и сама дописва изречения в гримьорната преди спектакъла, спомня си режисьорката. След като оправя репликите си, Стоянка излиза и танцува на сцената и с бастун, и със счупена ръка.

“Тя беше толкова талантлива, че нищо не можех да й откажа. Писала съм роли специално за нея. Тя ги е променяла и пак са ставали брилянтни. Толкова много я обичах. Тя излъчваше едно спокойствие, че всичко на сцената ще бъде наред, а същевременно беше буря от емоции.

Истинска вихрушка, която те завърта, но пак те приземява

на вярното място”, спомня си Бина Харалампиева.

За Калоянчев-син темпераментът на Мутафова си остава нейната отличителна черта.

“Те много се караха с Нейчо. Голяма любов - да, но ако някой ви каже, че всичко е било цветя и рози, не му вярвайте. Караха се и се обичаха. Идва първо Стоянка вкъщи и баща ми я пита: “Вие за какво се скарахте?”, тя казва: “Не знам”. После и Нейчо така. Цял месец продължаваше. Накрая се сдобрят, все едно никога не са карали.”

Калоянчев е първият човек, който надушва греховната любов на Мутафова и Нейчо Попов. Греховна, защото по онова време той е женен. Тя е разведена, но има връзка. Нейчо и Калата пътуват в едно купе във влак за постановка. По едно време Калоянчев се събужда и в просъница вижда Мутафова до Нейчо.

“Чувал съм тази история. Истината, че татко беше много интуитивен човек, а пък те двамата му бяха толкова близки. Най-вероятно веднага е усетил какво се случва”, споделя Ивайло. Калата не издава връзката им пред никого. Дори пред двамата не споделя какво е чул и видял. Макар да е сигурен, че това е истина. Усеща го по погледите им. Знае, че

там гори

голяма любов

Въпреки всичко.

Като по-млад Калоянчев-син свиква да му задават един странен въпрос дали някога двете фамилии са се опитвали да ги сгодят с Муки?

“Никога не са си помисляли”, лаконичен е той. Калоянчев-син помни и скандалите между двамата. Не си говорят, викат си и пак, като стане въпрос, Стоянка винаги казвала: “Аз без Калата никъде няма да ходя”.

Приживе легендарната актриса споделя, че с Калоянчев имат и друго общо - две трагедии им отнемат силите, но и в двете са един до друг. За Стоянка това е смъртта на Нейчо. За Калоянчев това е катастрофа край Сливен, когато по негова вина умира жена. След нея той престава да шофира и се измъчва от угризения.

В печалния ден през 2000 година Мутaфoвa и актьорът пътувaли в пocoкa Coфия - Coзoпoл. В рaйoнa нa пaркинг “Бялaтa чeшмa” внeзaпнo, прoмушвaйки ce пoд мaнтинeлaтa, прecичa 63-гoдишнaтa Дoрa Бoярoвa. Пoявaтa й билa тoлкoвa нeoчaквaнa, чe Кaлoянчeв нямaл тeхничecкaтa възмoжнocт дa рeaгирa и я блъcнaл. Мaлкo cлeд инцидeнтa жената пoчинaлa. Cливeнcкият cъд отсъжда, чe Кaлoянчeв ce e движeл cъc cкoрocт, нecъoбрaзeнa c кoнкрeтнитe пътни уcлoвия, и гo признaл зa винoвeн. Вeтeрaнът нa Caтирaтa пoлучил уcлoвнa приcъдa, тъй кaтo пeшeхoдкaтa прecичaлa в oпacнa зoнa. След това той рязко се влошава със здравето и вече не приема ангажименти в театъра.

“Така е, татко го съсипа този случай. Стоянка много се опита да му помогне. И тя ми е споделяла, че сънува случилото се”, доверява Калоянчев.