Каквото се следва за Иван Гешев, редно е да се полага и за Лозан Панов

Поправките, гласувани от правителството, по силата на които специален прокурор ще разследва главния прокурор, по принцип са нещо хубаво. Осигуряват пълна независимост на Инспектората на ВСС, който да може да разследва всеки, нарушил закона, дори и главния прокурор.

Смущаващо е, че се прави закон за конкретната личност. Всъщност това е закон, чията цел е да се докаже, че бъдещият главен прокурор Иван Гешев няма да бъде без началник. Това се прави заради организирания хейт по Иван Гешев, който месеци наред бе представян като някакво есенциално зло, срещу когото трябва да въстане целият народ, но това не се случи. Създаде се обаче легендата за извънредно голямата власт, която притежава главният прокурор.

И сега се показва, че тя се ограничава. Но всъщност главният прокурор не притежава такава власт, за каквато се твърди, и този шеф на инспектората на съдебната власт няма да го контролира, а ще го разследва, ако възникнат основателни съмнения, че главният прокурор, който и да е той, нарушава закона.

Което е похвално, защото няма да се налага на някой прокурор да предприема процесуални действия срещу административния си ръководител. Което и по сегашния закон е възможно, но очевидно неудобно.

Ключът е в думата контролира - идеята, че главният прокурор ще бъде наказван, ако посегне на някой правилен олигарх, е дълбоко порочна. Даже в първоначалния законопроект този прокурор да разследва т. нар. трима големи в съдебната власт имаше някаква принципност.

Сега се получава закон специално против Иван Гешев. Което очевидно противоречи на конституцията и принципите на правовата държава. В член 6 от българската конституция пише, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. И че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Затова сякаш бе по-редно в закона да бъдат записани и другите ръководители на съдебната власт. От приличие. Разбира се, е почти невероятно шефовете на ВКС и на ВАС да събуждат съмнения за извършено престъпление. Но след като се въвежда такава норма, която го допуска за главния прокурор, е редно да има равнопоставеност между овластените магистрати. Каквото се следва за Иван Гешев, редно е да се полага и за Лозан Панов.

Всъщност най-голямата гаранция за прокурорската независимост произтича от мъдростта на бащите, основатели на българската конституция, които дадоха на прокурорите магистратски статут. Страхът от името само усилва страха от нещото. Препоръката на уважаваната Венецианска комисия всъщност не признава магистратския статут на главния прокурор и казва, че другите двама големи в съдебната власт са по̀ съдии от главния прокурор. Което не е съвсем релевантно към българската действителност.