"Не знам какъв партизанин е бил Тодор Живков, но знам какво се говореше за работата, която е свършил на самия 9-ти септември 1944 година - успал се и не могъл да стане чак до обяд. Трябвало е да участва в щурмуването на важно министерство", разкри за първи път пред "168 часа" през 2011 г. Кръстю Джерманов, най-младият партизанин от отряда на Славчо Трънски.

Живков е трябвало да щурмува със свое отделение сградата на едно министерство. Всичко било планирано за сутринта. Добре, но самият Живков се появил на мястото на срещата чак към обяд. По това време министерството вече било успешно превзето от останалите от отряда.

Попитали го: "Другарю Живков, защо идвате чак сега". "Ами успах се", оправдал се той. Тази история се разказваше дълги години сред бившите партизани", казва Кръстю Джерманов.

Бившият партизанин ясно си спомня тежките дни от Втората световна война.

"Партизанският ми живот започна след една от т.нар. Соболеви акции.

Разнасях позиви в Трънско. Този ден до-голяма степен предопредели съдбата ми след това", спомня си Кръстю Джерманов.

Соболевите акции са кръстени на тогавашния главен секретар на руското външно министерство Аркадий Соболев. Негово е предложението СССР да подкрепи България за важни териториални претенции.

В замяна Москва трябва да получи бази в Бургас и Варна. БКП прави голяма пропагандна кампания, за да бъде предложението на Соболев прието.

Джерманов се включва да помага. Така за първи път попада в ареста. "Не ме биха, но вече бях в полезрението на полицията", казва днес бившият партизанин. След тази случка трябва да реши дали стане нелегален. Или да рискува отново да го арестуват. Решава да хване гората.

По това време Джерманов е ученик в трънската гимназия. Но още преди да завърши, му се налага да се научи да стреля и да се бори за живота си.

Въпреки всичко е жизнен и с бистър ум и до днес.

"Живял съм в три различни епохи. Видях с очите си и участвах в някои от най-важните събития на XX век. Както и на XXI век, когато вече сме в Европейския съюз. Познавах се лично с английския майор Томпсън.

След това, по ирония на съдбата, заживях на софийската улица, която носи неговото име", спомня си Кръстю Джерманов.

Животът му е изпълнен със странни обрати. След като получава бойно кръщение в отряда на Славчо Трънски, цял живот работи в МВР. Стига до чин полковник. "Служех в звеното, където се събираше цялата оперативна информация. Всичко, което се случваше в България, първо минаваше през мен. Едва след това го научаваха дори хората в Политбюро", обяснява Джерманов.

Някои от политиците, които днес определят дневния ред в България, бившият полковник ги познава от сводки и досиета още преди 10 ноември 1989 г.

"Ахмед Доган първо беше наш агент.

След това излязоха съмнения, че е станал служител и на турското разузнаване. Казвал съм в очите на Румен Петков по времето, когато беше вътрешен министър, че няма как да се бори с корупцията, след като е заедно в управлението с Ахмед Доган и Царя", разкрива бившият партизанин.

Човекът, който е бил сред най-добре информираните хора в държавата по времето на социализма, е трайно свързан с името на английския майор Томпсън.

Джерманов е вероятно единственият българин, който пази жив спомен за английския майор.

"Когато за първи път видях Томпсън, той буквално падна от небето", казва с усмивка Джерманов. - Бяхме на акция в села, които сега са в границите на Сърбия. Спомням си, че в една вечер, когато навън беше толкова студено, че снегът скърцаше под обувките, се отправихме към тайна местност. Запалихме три огнища, така че, гледано отвисоко, да се образува триъгълник. С четири парашута се спуснаха британските военни. Сред които и Томпсън.

Останалите трима се казваха Дейвис, Скот и Монро. По това време Томпсън беше капитан. Нашата работа беше да установим връзка между британците и трънския партизански отряд. Те ни снабдяваха с храна, муниции, оръжие. Комуникацията ставаше чрез сърбо-хърватин, който знаеше английски, и мен. Говорех добре сръбски. Англичаните ни изглеждаха малко надменни. Решихме, че това е заради тяхното английско възпитание.

Томпсън държеше връзка с британското командване в Кайро. Оттам се спускаха и техните задачи. Имаше ли доставка за нас, отивахме до къщата, където Томпсън и останалите живееха. На коне товарехме оръжие, муниции, дрехи и храна. След това ги препращахме към отряда. По това време ходех облечен в английски дрехи - хубави гети, здрав бридж, топло яке. Сдобих се и с автомат "Томпсън". Преди това стрелях с карабина "Манлихер". Бяха интересни времена. В нашия район имаше и сръбски партизани.

Най-известният сред тях се казваше Бърко. На сръбски това означава човек с големи мустаци. Местните викаха на този район Бъркова държава. Защото той беше негласният господар. Тяхното партизанско движение беше много силно, но и нашето се разрастваше. В началото бяхме само 18 човека. След това отрядът се увеличи в пъти. Но и загубихме хора в сраженията.

"Няма нищо по-страшно от това, да видиш как на бойното поле умират твои приятели", казва Джерманов. -  Знаеш, че следващият път жертвата може да си ти. Участвал съм в много сражения.

Попадали сме в засади. Имах късмет и оцелях. Спомням си как веднъж лежахме в укритие, подгизнали от студен дъжд, когато разбрахме, че ни нападат. Случи се през нощта. Постовият предупреди командира, грабнахме оръжието и тръгнахме да се изнасяме навън. Чакаха ни с кръстосан огън, някой хвърли срещу нас граната. За щастие, тя не избухна веднага. Имаше време един опитен партизанин от отряда да я вземе и да я хвърли обратно срещу нападателите. Това ни осигури коридор за бягство", спомня си Кръстю Джерманов. Това е само едно от десетките сражения на трънския отряд.

След 9 септември нещата се обръщат.

Всички се натискат да се изкарат партизани. Според Джерманов много от тях го правят заради облагите. "Мнението ми за тези, които яхнаха властта, не е еднозначно. Веднага след като комунистическата партия идва на власт, започват да идват при него разни хора с една и съща молба.

Да потвърди писмено, че са били активни борци срещу фашизма и капитализма. За да могат да се докопат до облагите, които носи властта. "На нито един човек не съм направил такава услуга. Някои се сърдеха и казваха: "Ако няма да помагаш, поне не ни пречи." Истина е, че много хора се облажиха с предимствата, които даваше това да си бил активен борец. Стоях настрана от това. Можех да взема имоти в Драгалевци, Бистрица, Бояна. Където си поисках. Не го направих. Имам апартамента, в който живея. Следя и днес какво се случва в политиката и в МВР, където много години съм работил. Заплатата ми беше висока, получавах 800 лева. Много добри пари за онова време. Но нямам шест апартамента. Как сегашният вътрешен министър спести за своите имоти?", пита Кръстю Джерманов.

 Англичанинът е разстрелян в България

Франк Томпсън е разстрелян в българското село Литаково през нощта на 10 юни 1944 година.  Намира смъртта си в местността Калето.

Това се случва само три месеца преди деня, в който комуниситите вземат властта в България. Франк Томпсън е роден през 1920 г. в Дарджилинг, Британска Индия. Семейството, от което произхожда, е с леви убеждения. Бил е и член на комунистическата партия в своята страна. Бие се на страната на партизаните в България. По време на сражение е заловен и след това е изпълнена смъртната му присъда.

 

 Странната история на Командира

КОМАНДИРЪТ на Трънския партизански отряд Славчо Трънски има странна съдба, която минава през много перипетии. След 9-ти септември той отива да учи в елитна руска военна академия. Заема важни управленски постове в армията, назначен е и за началник на Военната академия "Георги Сава Раковски".

Уличен е за предател и съмишленик на Трайчо Костов, който е на нож с ръководството на БКП. В ареста не признава нищо и е освободен. Връща се на стария си пост в академията и прави кариера във военното министерство. Спряган е като един от хората, които най-дейно работят за свалянето от власт на Тодор Живков.

След като Живков е махнат от държавните постове, Трънски го обвинява в корупция и шуробаджанащина в управлението.

Живот в три епохи

В ЦЕЛИ три политически епохи от българската история минава животът на Кръстю Джерманов. Съдбата го среща с някои от най-ярките личности, белязали историята на България в тези периоди.

Роден е през 1924 година. Както повечето селски семейства по това време в Трънско, родителите му са бедни. Кръстю започва да учи в трънската гимназия. Налага му се да прекъсне ученето заради участието си в мероприятия на комунистическата партия.

В началото на 40-те години става партизанин в отряда на Славчо Трънски. През 1945 година се връща в гимназията, за да довърши образованието си.

След това започва кариерата му в МВР. Дълги години е шеф на Дирекция "Информация" в министерството. Пенсионира се от системата, но продължава да следи какво се случва с политическия живот в България и днес, когато страната вече е горд член на Европейския съюз.