Напрежението около слабите мачове и гневът на феновете дойдоха в повече на съпругата му Елена Паришева

Най-сетне се случи нещо хубаво. Иззад плътния слой облаци се прокрадна плах лъч надежда. Българският национален отбор по футбол в последния възможен момент успя да постигне победа в иначе катастрофалните за тима ни евроквалификации.

И понеже, ние българите, умеем по неповторим начин да се лашкаме от пълното отчаяние към крайния ентусиазъм - всички заговориха за класиране на европейското. През пролетта битият като брашнен чувал в досегашните евромачове държавен тим ще получи шанс да се промъкне по терлици на големия футболен форум. Ще ни трябват само две победи и сме на европейско.

Поне така си мислят ентусиастите,

които вече са забравили как играха нашите в последните 12 месеца.

Реалистите обаче не пропускат да припомнят една лоша новина за националния - капитанът Ивелин Попов реши да се откаже след победата над Чехия и преди жизненоважните мачове. Не че нямаше футболни функционери, колеги на терена и журналисти, които да молят Попето да промени решението си. Софиянецът не пожела да се отметне от думата си, показвайки ясно, че на 32 години е преподредил приоритетите в живота и футболът вече не е на първо място.

Ивелин подсказа какво го е накарало да вземе

крайното

решение,

въпреки че, да е жив и здрав, го чакат още доста години на терена. Гневът и отчаянието на публиката явно се отразиха върху личния живот на капитана. През последната една година той беше подложен на невиждан натиск от страна на фенове и футболни началници. По-умерените търсеха някакъв изход, но крайните извадиха торбата с обиди. Попов явно прецени, че няма смисъл да си причинява подобни неприятности, още повече че те могат да повлияят и на личния му живот.

"След загубата с Косово започнах да мисля за това решение. Много ми е тежко да гледам как жена ми се измъчва и плаче. После дойде мачът с англичаните и стана още по-трудно за мен и семейството ми. Най-неприятният момент бе изпуснатата дузпа с Малта.

Критики, обиди, тежест в гърдите, срам да излезеш на улицата", описа Ивелин ежедневието си след всяка неприятна загуба на националния. Той някак свиква с отрицателните емоции, но не желае работата му да носи страдание вместо радост на най-близките му хора.

"Сега ще запазя спомените от хубавите моменти в националния. Работих с големи треньори и срещнах добри приятели в националния. Признавам, че невинаги съм бил перфектният съотборник. Понякога съм викал, друг път съм псувал, но явно ще им липсвам на момчетата. Когато обявих решението си, видях сълзи в очите, което ме прави горд", признава Попето.

Сълзи има

и в очите

на неговата съпруга Елена Паришева, когато научава за решението му да се откаже от националния. Ивелин е категоричен, че тя никога не се е месила в неговите професионални решения. Въпреки че навремето самата тя решава да се откаже от кариерата си на фолкпевица, за да се впусне в живота на футболна съпруга.

"Заслужаваше си да се откажа от сцената. Бях се отегчила от средата, в която попаднах, и знаех, че не съм за това. Много хора ми се учудиха, но те винаги са търсили материалното. За мен беше важно да си намеря човек, който иска семейство и държи на тези неща", разказва Елена Паришева. Двамата се запознават в заведение и поне в началото изглеждат като абсолютна класика - футболист с фолкпевица. Елена в онзи момент си има приятел и доста дълго време отклонява настойчивите опити на Ивелин да излязат на среща.

"Той беше наистина упорит, въпреки че самата аз нямах никакво намерение да му давам шанс, когато разбрах с какво се занимава. Не се отказа. Дълго време получавах съобщения с не твърде ласкателни думи, той все пак е зодия Скорпион, но на място. Без да се усетя, започнах да му отговарям. А после изведнъж се оказах силно привлечена от житейските му възгледи за живота. Влюбих се в душата и сърцето му", разчувства се бившата фолкпевица.

Началото за нея и Ивелин е повече от трудно. И от двете страни се намират хора, на които сякаш единствената цел в живота е да ги разделят.

"Имаше

приятелски огън,

интриги, звъняха ни, той в началото се подвеждаше. Но аз съм войник. Трудно ще предам знамето. Като лъвица съм, стане ли дума за семейството. Чувствителна съм на тази тема и ги браня много. Първите 3-4 години бе такава борба да оцелее това семейство. Стигало се е дотам, че за да осуетят негов трансфер, са опитвали да вкарват смут в семейството му. Хората си казват - популярни хора, лесно им е. Не, не ни е било лесно и няма да забравя трудните ни мигове", допълва Елена. Тя свиква трудно с живота в Русия, където съпругът й прави повече от впечатляваща кариера. Дори преди известно време бе обявен за футболист номер 1 на "Кубан" за всички времена.

"Българският халф може да бъде наречен най-силният играч в историята на "Кубан" и това няма да бъде преувеличение. Попов вкарваше голове за всеки вкус, караше се с треньори, беше лидер на терена и в съблекалнята. Благодарение на негови попадения тимът изживя и незабравими емоции в евротурнирите", се казваше в хвалебствената реч за приноса на Попето към възхода на "Кубан".

Докато опитва да се наложи в руското първенство, той отново е изправен пред трудности в семейството. Попето явно продължава да общува с хора, които не са щастливи от неговата хармонична семейна връзка.

"Ивелин вече беше човек с добри финансови възможности и около него се навъртаха пиявици, които искаха да го тласнат в друга посока, за да извлекат изгода. В тези среди

сякаш е грях да имаш семейство

и да си порядъчен.

Усетих, че имаше миг, в който леко го подхлъзват. Не съм от жените, които вдигат скандали и размахват пръст. Тогава говорех спокойно с него, за да го накарам да се замисли дали е добре, или зле. За мен тогава бе тежко като жена да успея да го опазя", признава бившата певица.

Двамата успяват да преодолеят и това препятствие, за да стигнат най-сетне до момент, когато различията са изгладени и семейното щастие не може да бъде пробито от зли помисли. Раждат им се момче и момиче, които сега също приели тежко новината, че татко повече няма да играе за националния отбор.

За сметка на това липсата на ангажименти към държавния тим със сигурност ще даде възможност на Ивелин да обърне внимание на семейството си. И да преследва други цели в живота.

"Когато бях малък, мечтаех да стана футболист и това се случи. Следващото желание беше да ме повикат в националния отбор - стана. После изпълних и мечтата си да стана капитан на България. Сега жена ми и баща ми имат няколко желания и аз работя върху това да сбъдна и тях. Те също са свързани с футбола, но тепърва ще говоря за тях", казва Попето. През последните две години той успя да създаде своя детска академия, в която тренират над 100 деца.

"Щастлив съм, когато видя деца да играят футбол, а не да са забили носове в телефоните и компютрите. Радвам се, че имат възможност да се занимават в академията, където за тях са създадени добри условия. Не всички ще станат професионални футболисти, но

спортът ще ги дисциплинира,

ще формира характера им, а това ще им помогне в живота", категоричен е Ивелин, който е популярен и като футболист, отделящ от спестяванията си за благотворителност.

"Ние, футболистите, сме хора като останалите. Имаме сърце и душа и не мислим само за себе си. Навремето аз и останалите хлапета от школата се радвахме, когато ни даряваха фланелки и топки. Сега правя същото, защото не съм забравил онези мигове на щастие", споделя бившият вече капитан на националния отбор.