Целият свят се срива, когато умират децата ни. Преди три дни почина 3 годишно дете, което не можа да намери лекар с отворено сърце за неговата болка.

Грях имаме, голям грях имаме всички ние. Защото допуснахме да свикнем с користта и безразличието, с всепроникващия цинизъм в и около нас..

Детето почина заради дехуманизацията на лекарската професия и тоталния отказ от реформа в здравеопазването. Всички бюджети на тази земя вече не струват грош, защото децата ни умират. Не от тежки и нелечими болести, а от безсърдечието и деградацията.

Три дена минаха и всички медии заспаха по темата.

А мен ме свива сърцето и си мисля, че за едни родители, за които детето им е било целия свят, трябва да направят избора дали изобщо до останат тук, защото това може да се случи и със следващото им дете. Те загубиха не само рожбата си, но и доверието в държавата, която ги предаде чрез своите лекари, когато имаха най-голяма нужда.

Правителствена болница със сигурност нямаше да реагира така ако беше някой властимащ, защото техния комфорт е приоритет. Едно 3 годишно дете не успя да привлече вниманието им. Медиите не докладваха сутрин, обед и вечер, за неговото състояние. Защото не е правителство и на три годинки не може да е известно със своя несъстоял се живот.

Цялата суета на управленците ни не струва пукната пара, щом лекари и персонал в три болници не могат да намерят кътче в сърцето за да спрат смъртта на едно дете.

Не зная дали си давате сметка, че в тази трагедия се оглежда нашата деградация и грехове.

Спи спокойно твоя вечен сън, скъпо ангелче! Прости че когато трябваше да крещим, ние шепнехме, а някои коленичеха.

*От фейсбук!