От 3 г. и половина Албена и Валери Захариеви в Перник живеят с нечовешката болка от загубата на единственото си дете, а сега ги налегна още една.

Съд отмени присъдата на д-р Валентин Павлов, зъболекар и бивш депутат от Реформаторския блок в 43-ото НС. На 30 април 2018 г. той бе признат за виновен, че е причинил по непредпазливост смъртта на 14-годишния Алекс и получи 3 г. условно.

Преди дни обаче Софийският апелативен съд отмени решението. Наред с оневиняването на Павлов съдиите Калин Калпакчиев, Камен Иванов и Владимир Астарджиев намалиха наказанията на останалите 2-ма подсъдими - на съпругата на Павлов - Венета, управител на клиниката, в която става трагедията с детето, и на анестезиоложката д-р Йоанна Филипова. Вместо по 3 г. условно те получиха по 1 с 5 г. изпитателен срок.

Отменена бе и

забраната на

всички да

работят

по професията си за петилетка напред.

“Решението не ни изненада, то ни втрещи. Това е подигравка с паметта на детето и с нас, родителите. Бяхме посечени от съда”, казва Валери Захариев, баща на починалото момче. Той твърди, че е можело синът му да бъде спасен, ако в стоматологичната клиника на Павлови са реагирали адекватно и навреме.

Момчето умира на 14 юни 2016 г. след операция на киста на зъб с пълна упойка, която предизвиква малигнена хипертермия - синдром на скелетната мускулатура. Тя се отключва при употребата на 5 медикамента, един от тях - “Севоран”, и е рядко срещано състояние, при което пулсът се ускорява рязко, а температурата се покачва.

Алекс отива с майка си в клиниката на Павлови в столичния кв. “Дианабад” по препоръка на зъболекарка, която работи там, но и в Перник. На панорамна снимка тя забелязва сянка между 33-и и 34-и зъб на долната челюст на момчето и допуска, че е киста.

Майката на Алекс и д-р Павлов са съученици. Стоматологът ѝ казва, че трябва да се извадят корени, останали от млечни зъби, и кистата. Предлага операцията да е с пълна упойка, “нова и безопасна”, при която детето “ще заспи за кратко и няма да усети нищо”.

“Не ѝ е разяснил какви рискове има, излъгал я е, че упойката е напълно безопасна. За риска от “Севоран” не се споменава никъде", обяснява Валери. Преди операцията жена му попълва декларация за “информирано съгласие” и въпросник за детето. Отбелязва, че то има бронхит, но не и други заболявания и алергии. А също, че като малък Алекс е имал гърчове. На въпрос на д-р Филипова дали случаят е бил единствен и имало ли е лечение, майката отговаря, че не се е повтарял и не се е налагало на ходят на лекар.

В 14,15 ч Алекс е вкаран в операционната. Поставен му пулсометър за следене на жизнените показатели и абокат на ръката. Д-р Павлов му слага и местна упойка. Изчаква 10-ина минути да подейства, а после изважда корените на няколко млечни зъба и премахва кистата. Приключва към 15 ч и излиза. Трябвало да се изчака да спре кървенето, за да може негова колежка да продължи лечението.

Към 15,15 ч апаратът в стаята започва да “пищи”. Алекс вдига температура до 39,7 С, получава тахикардия - 152 удара на сърцето в минута, дишането му е затруднено, повишено е отделянето на въглероден диоксид.

Анестезиологът

спира подаването

на упойката

и иска лед,

за да охлади тялото на момчето. Поставя медикаменти, за да го изведе от упойката. На помощ идва доктор от съседен бокс. Съмненията са, че е настъпила малигнена хипертермия. Единственият антидот срещу нея е лекарството “Дантролен”, но в клиниката не разполагат с него. Решава се момчето да бъде закарано в “Пирогов”.

Около 15,40 ч д-р Павлов се свързва по телефона с професорка от института за спешна помощ. Обажда се за частна линейка. С тръба в устата момчето е качено във “Фолксваген Транспортер” с носилка, кардиологичен стол и кислородна система, но без монитор за следене на жизнените показатели.

Алекс е вкаран в шокова зала без пулс и сърдечна дейност, с ригидна мускулатура и центрирани зеници. Екипът в “Пирогов” се бори повече от час за живота му, но той умира в 17,05 ч от остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. По-късно експертиза сочи, че тя е можело да бъде предотвратена само ако още в първите минути е сложен “Дантролен”.

“Оставили са

детето ми да

агонизира

35-40 минути

Професорка от “Пирогов” каза, че ако е закарано своевременно там, е имало шанс да живее. Д-р Павлов е ръководил целия екип, за мен той е отговорен. Не се е обадил на тел.112. Извикана е частна линейка, за да се прикрие точния час на транспортирането на детето. Закарано е в “Пирогов” без документи, все едно е намерено на улицата”.

Според бащата при други 2 случая на малигнена хипертермия в Пловдив и София лекарите реагирали “светкавично” и пациентите били спасени. Подобен инцидент имало пак в клиниката на Павлови през 2018 г., но тогава детето е извадено от упойката. В момента районната прокуратура води разследване по случая за лекарска грешка, но до обвинения още не се е стигнало.

Според прокуратурата в случая с Алекс е имало подценяване на ситуацията. Липсвала организация как да се набави “Дантролен” и информация в кои болници е наличен. Павлов не изискал задължителни консултации с кардиолог, педиатър и алерголог. Според защитата това е нямало да помогне и не е в причинно-следствена връзка със смъртта на детето. В съда се спори дали момчето е имало непреодолим страх от зъболекари, който да налага пълна упойка, или тя е предпочетена заради очакванията в устата да се събира много кръв.

Алекс имал силен страх от зъболекар на 3-4 г., но няма доказателства това да е продължило. Според защитата на Павлов момчето не било “лекувано системно с години” и това можело да се обясни със страха от зъболекари.

Мотивите на апелативния съд за отмяна на присъдата на Павлов се окачват до месец. Според юристи вероятно е приета една от тезите, че лекарите не са сбъркали с прилагането на упойката, а има пропуски в организацията по спасяването на пациента. 36 минути продължили опитите момчето да бъде извадено от упойката в клиниката, а до приемането му в “Пирогов” минал около час. Дантроленът обаче е ефикасен само в първите 15-20 минути, става ясно от мотивите на първия съд, гледал делото. След трагедията Павлов твърдеше, че детето е било откарано в “Пирогов” със запазени жизнени функции, но магистратите не потвърждават това.

Павлов, съпругата му и колежката им твърдят пред съда, че не са нарушили медицинските стандарти. Защитават ги 5-има адвокати. Една от тезите им е, че става въпрос за

“нещастен

случай” и

“случайно

деяние”,

което не може да се предвиди, защото малигнената хипертермия се появява изключително рядко и не се открива с обичайните изследвания. Нужна е мускулна биопсия и изследвания за генетична предразположеност, които се правят само в 2 държави. Тази теза например е развита в съда от адвокат Людмил Рангелов, но пред "24 часа" той отказа да коментира последните присъди по делото, поне докато не види мотивите.

Прокуратурата вече е внесла протест във Върховния касационен съд срещу решението Павлов да бъде оправдан. Той бе кандидат-депутат и водач на листата на “Реформаторски блок - Глас народен” в Перник. Разследването за смъртта на Алекс стана причина през 2017 г. главният прокурор Цацаров да поиска имунитета на Павлов и той си го даде.

Родителите на Алекс казват, че ще търсят “възмездие за детето си”, докато са живи.

“Имаме въпроси, които ни разяждат отвътре, но лекарите не искат да говорят с нас. Ако ме убедят, че във всеки един момент са направили това, което трябва, ще наведа глава и ще приема съдбата си”, казва бащата на Алекс.

Експертите: Само едно лекарство е можело да спаси

Алекс, но е разрешено единствено за болниците

Предотвратяването на смъртта на Алекс е било възможно, ако е бил приложен “Дантролен” в първите минути след възникване на малигнената хипертермия. Това е становището на трима експерти, разпитани по делото. Те посочват, че има особен режим за този медикамент. Той не се продава в аптеките. Внася се само от здравното министерство и се купува по специален ред от болниците, но не е разрешен за използване и държане в местата за извънболнична помощ (с такъв статут е денталната клиника на Павлови).

Прилага се у нас от 30 г., като практиката била да се взема от едно лечебно заведение в друго. Медикаментът е определен с решение на европейската комисия за “продукт сирак”.