От 1990 г. насам няма български президент или премиер, който да не е настоявал, дори молил за среща с актуалния домакин на Белия дом

“Аз снимка до камината в Белия дом си имам.” Така премиерът Бойко Борисов опитваше да неглижира упреците преди година, че нарочно е решил той да води делегацията на България за годишната сесия на ООН в Ню Йорк вместо президента Румен Радев. Намеците бяха, че го е направил само защото Радев има снимка с американския президент Доналд Тръмп, а пък Борисов си нямал.

Борисов вече участва в панел с Тръмп, посветен на борбата с трафика на хора и наркотиците, и в края с такова желание се здрависа с него, че само засили подигравките в България.

След по-малко от 10 дни премиерът отново ще е в САЩ, този път на официално посещение в Белия дом. И ще има снимка пред камината и с Тръмп, след като пази такава от 2012 г. с предишния президент Барак Обама.

Борисов от дълго време настоява да се види на четири очи с Тръмп. Но и двамата искали срещата в Белия дом да може да бъде напълнена със съдържание. Твърди се, че са изчаквали да бъде подписан договорът, с който България купи осем нови американски бойни самолета Ф-16 за 2,1 млрд. лв.

За подготвяна среща на премиера с Тръмп се заговори още през есента на миналата година от български дипломати. Твърди се, че за нея е лобирал пред високопоставени членове на Републиканската партия и бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, който е изключително добре приет в САЩ.

Срещата е станала сигурна

едва след разкриването на

руски шпиони в България,

твърдят хора, които са участвали в подготовката. Неслучайно и в официалното съобщение на Белия дом се говори за сигурността в района на Черно море и за противодействие на зловредни влияния върху националната сигурност на България. Борбата с руските хибридни атаки в региона със сигурност ще е част от разговорите на Борисов и Тръмп. Още повече че с разкриването на руския шпионин, опитвал да вербува български високопоставени военни, като че ли България вече има основание да поиска и да ни бъдат подарени американски триизмерни радари за противовъздушната отбрана. Искане, което военни отправят отдавна, но винаги отговорът е бил, че е прекалено опасно руснаците да не получат през България достъп до тази технология. Пред Борисов ще бъде поставено искането да се откаже от вижданията си за Черно море като пълно само с яхти и туристи и да допусне по-голямо военно присъствие на кораби на НАТО във водите му.

Отделна голяма тема ще са

доставките на американски

втечнен газ за България,

които започнаха от миналото лято, както и проектът за АЕЦ “Белене”. И двете теми реално имат отношение към силата на Русия на Балканите.

Каквито и да са причините, довели до среща на Борисов и Тръмп във Вашингтон, с това си посещение Борисов изпълнява американската мечта на всеки български политик от 10 ноември 1989 г. насам.

Отношенията между България и САЩ са още от 1909 г., когато САЩ признават независимостта на България. Следват двукратни прекъсвания на отношенията по време на комунизма, а истинският разцвет настъпва през 1989 г. Тогава САЩ одобряват и специален Закон за подкрепа на източноевропейските демокрации, по който се предоставя финансова помощ за развитието на демократичните институции, политическия плурализъм и икономики на свободния пазар в региона на Балканите. През 2007 г. след приемането ѝ в ЕС България е вече на равнище да излезе от тази програма, като от 1990 до 2007 г. страната е получила 600 милиона долара помощ.

Желю Желев, първият демократично избран президент на България, е първият български държавник, приет в Белия дом. Срещата с президента Джордж Буш-старши е организирана само за 3 дни, спомня си бившият външен министър Соломон Паси. На 25 септември 1990 г., докато е в САЩ, Желев споделя с държавния секретар Лорънс Игълбъргър, че иска да включи България в международната коалиция за освобождаване на Кувейт от Саддам Хюсеин. На 28 септември Желев вече е приет от Буш и обявява открито своето решение. А според Паси България е била готова да се включи в операция “Пустинна буря” дори с контингент.

През 1992 г. Буш приема и тогавашния премиер Филип Димитров. Все още обаче в България се водят спорове дали страната не трябва да обяви неутралитет и да се опита да се превърне в някаква утопична Швейцария на Балканите. И макар и САЩ да са приети като нов “голям брат” на мястото на СССР, отношенията между двете държави трудно могат да се определят като изключително близки.

Повратът настъпва през 1997 г., когато президент става Петър Стоянов, а министър-председател Иван Костов. Влизането на България в НАТО и ЕС пък се превръща в национална цел №1. И логично пътят за изпълнението ѝ минава през Вашингтон, където президент вече е Бил Клинтън. А заради позицията на България към войната в Косово се стига и до първото историческо посещение на американски президент в София.

На 21 ноември 1999 г., само 4 месеца след като войната в Косово е приключила, а България изиграва решаваща роля в нея, като не допуска прелитането на руски войски, които да окупират летището в Прищина,

в София каца “Еър Форс 1”

с Бил Клинтън на борда

И до днес това посещение се смята за един от върховете на българската дипломация наравно с визитата на папа Йоан Павел Втори, с която реално оневини България от спекулациите за атентата срещу него.

След Клинтън на посещение в София пристига и Джордж Буш-младши през 2007 г. При Борисов като държавен секретар идва Хилари Клинтън през 2012 г. Тези визити са свързани с геополитически цели на САЩ - това на Буш е отплата за участието на България във войните в Афганистан и Ирак, а Хилари идва в момента, в който Русия започва да възстановява имперските си амбиции на Балканите.

Георги Първанов е при Буш през октомври 2005 г. Два са основните

акценти от срещите - Ирак

и делото срещу българските

сестри в Либия

България получава уверения, че САЩ уважават решението за изтеглянето на военния ни контингент от Ирак и оценяват волята на страната ни за по-нататъшно участие в коалицията и ангажименти под друга форма. Дипломатично, но недвусмислено става ясно, че не можем да се надяваме да ни се реши въпросът с иракския дълг. Тогава започва и договарянето за изграждане на съвместни военни съоръжения, Първанов обещава да се търсят законодателни решения за това.

Буш се обявява за освобождаването на българските медици, но в същото време говори и за заразените със СПИН либийски деца.

Другият управлявал социалист с визита в САЩ е премиерът Сергей Станишев през 2008 г. Той отива в приповдигнато настроение, след като при посещението си у нас година по-рано

президентът Буш го нарече

Мистър Клийн

Визитата му приключва с публична лекция пред студенти в Харвард, но тогава темата за борбата с корупцията вече няма така симпатичния ореол като от рекламата на почистващ препарат - български студент задава след лекцията неудобни въпроси на премиера по темата, а Станишев уверява, че кабинетът се бори с този порок. И преди 11 г. членството на Македония в НАТО също се коментира, София изразява недоволство от отказа да се отправи покана към Скопие.

При кабинета “Станишев” е

подписано споразумението

за стратегическо

партньорство със САЩ

в отбраната

Енергетиката е другата константна тема във всички разговори на върха между София и Вашингтон. Обявяването на решението на МС за спиране на проекта за АЕЦ “Белене” през пролетта на 2012 г. пък става малко след посещението у нас на държавния сектретар Хилари Клинтън.

А като тънка червена нишка през най-новата история на българо-американските отношения минават специалните връзки между първите български държавни мъже и влиятелния Американски еврейски комитет. Срещите с неговите ръководители са неизменна част както при размяната на визити, така и регулярни през останалото време.

Предстоящата визита на премиера Борисов ще е втора за него за 10-те години, откакто е на власт.