Очевидно се оплитат в едно жълтопаветниците, БСП, кремълските проксита и банкерът беглец

Неиздаването на указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, след като бе законно избран от ВСС и получи масова подкрепа от колегите си, е пряка намеса на президента в независимата съдебна власт.

Нарушение на конституцията, което дори не е обосновано с някаква демократична целесъобразност. Просто съюзяването на сините и червените излиза на ново равнище, след като “Демократична България” подкрепиха на местните избори кандидата на БСП Мая Манолова, а червените гласуваха за кандидатите на “Демократична България” за районни кметове.

Основните грехове на Иван Гешев са,

че не е арестувал

досега Бойко

Борисов,

както им се иска, и че започна да преследва руските шпионски мрежи у нас. Неподписването на указа става в контекста на връчването на ордена от Владимир Путин на разследвания за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов. Само дни след като някакъв съдия в нарушение на закона пусна разследвания Малинов да пътува до Кремъл, кремълските проксита наказват тези, които си позволиха да проявят национално достойнство и да пазят българските интереси. Предния ден Дмитрий Песков заплаши България, ако преследва Малинов, и нарече родината ни част от “руския свят”, което е най-голямото публично унижение като суверенен народ, което сме получавали от времето на режима на пълномощията през 1881 година.

Разбира се,

неподписването

на указа е

безсмислено

действие,

което цели някакво забавяне и демонстрация как на тези, които не слушат Кремъл, не им се получават нещата. Защото най-вероятно ВСС ще прегласува избора на Иван Гешев и президентът не може да продължи с частушките. Процедурата предвижда, след като бъде публикувано в “Държавен вестник” решението на президента, Висшият съдебен съвет да насрочи заседание, на което само се гласува. Ако бъде преизбран, президентът не може да не подпише указ - длъжен е. Така впрочем се случи и с избора на Георги Чолаков за шеф на административния съд, за когото също не беше подписан указ. Междувременно бе преизбран и се оказа много добър административен ръководител, а административните съдилища в България са отлично работещи на фона на останалите у нас. Днес почти никой не си спомня, че имаше и такъв героичен опит за намеса в съдебната власт от страна на президента. Което идва да покаже, че такива героизми просто не бива да се случват, защото компрометират идеята за демокрация и върховенство на закона. Законноизбрания главен прокурор Иван Гешев го шиканират с процедурни хватки, защото е неудобен за определени политически, геополитически и криминални фигури, които се оплитат все повече в странна амалгама.

Например от

движението

БОЕЦ, прокси

на банкера

беглец, са

резервирали

улица “Екзарх

Йосиф” до края

на годината,

за да викат под прозорците на ВСС. Очевидно са знаели предварително за решението на президента, който веднага след като отказа да подпише, отиде да се среща с представители на т. нар. Венецианска комисия. Те са в България, за да обсъждат промените в Закона за съдебната власт, които предвиждат по-голяма отчетност на тримата големи в съдебната власт.

Ако президентът не одобрява избора на Гешев, което е негово право, трябваше да излезе да обясни мотивите си подробно и да публикува примерно манифест или възвание. След което да заяви, че конституцията му е отредила роля на някакъв нотариус, който заверява решенията на ВСС. После обаче беше редно да каже, че няма да наруши конституцията, макар че не е съгласен с избора и закона, и да подпише указа. Сега сам се постави в нелепа позиция да прави нещо, от което няма никакъв смисъл.

Силата на президента не е в правомощията, а в думите му. Ако той има ясна, последователна и аргументирана позиция, може да има много голяма роля в политическия живот, без да опитва да се намесва там, дето не му е работа, с процедурни номера. От случката най-много губи президентът, защото

се позиционира

като хорист без

значение при

чебурашките

Което е обидно и за цялата нация. Президентът трябва да се пази от безсмислени действия.

Много е неприятно да наблюдаваме груба политическа намеса в съдебната власт точно 30 години след падането на Тодор Живков. Тогава се надявахме, че идва краят на политическите назначения в съдебната система и органите за сигурност, но май прибързано.