ПРЕЗ 2008 г., по времето, в което ДАНС бе ръководена от Петко Сертов, а Алексей Петров бе шеф на отдел, агенцията е покрила сигнал на депутат за проверка на евентуални далавери, тръгващи от товарната гара на комбината “Кремиковци”.
Това твърди пред “168 часа” народен представител от 40-ото народно събрание. Той иска засега да остане неназован, понеже се страхува от репресии.
(Името се пази в редакцията - бел. авт.) Депутатът твърди, че е подал сигнал за случая в деловодството на парламента, но питането му не станало достояние на обществото по настояване на ДАНС. По това време гарата на “Кремиковци” се стопанисваше от фирмата “Екометал инженеринг” на братята Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като Дамбовците. Две години по-късно, след като ГЕРБ дойде на власт, а Сертов и Петров бяха освободени от ДАНС, споменатите братя

бяха обявени

за част от организираната престъпност  чрез акцията на МВР “Октопод”. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че Дамбовците стояли на входа и изхода на “Кремиковци”. Като основната фигура в “Октопод” от МВР посочиха именно бившия служител на ДАНС Алексей Петров, който в момента продължава да бъде разследван. Днес подалият преди две години сигнал в Народното събрание депутат реши да разкаже историята за невидялото бял свят парламентарно питане. Народният избраник сподели, че е провокиран да говори след като чул изказване на осъдения бивш шеф на комбината Александър Томов преди дни. В коментар пред медиите Томов заяви, че “Алексей Петров е източвал “Кремиковци”. “Не мога да кажа дали наистина Петров е източвал “Кремиковци”. Мога само да разкажа това, което знам и за което подадох сигнала в парламента, но той така и не стана достояние на обществото по настояване на Петко Сертов. Факт е, че докато Сертов и Алексей Петров бяха шефове в ДАНС, резултати от моя сигнал нямаше”, обясни

бившият народен избраник

Помоли засега името му да остане в тайна, но категорично заяви, че е готов при необходимост да разкаже и днес пред съответните разследващи органи всичко, което написал навремето. За историята от гара Кремиковци тогавашният депутат бил информиран през есента на 2008 г. Тогава служител на БДЖ се свързал с него и поискал съдействие. “Човекът беше възможно най-пряк свидетел на случващото се. Няма да уточнявам публично поста му, защото и до ден днешен работи в БДЖ и се притеснява за работата си. Сподели, че няма доверие на никого и затова се обръща към народен представител, който да информира транспортния министър. Разказа ми, че повече от година всяка седмица влак, пълен с около 1200 тона желязо за скрап
тръгвал от товарна гара Кремиковци, но със специално заявен от гарата номер на празен влак! (Влаковете на БДЖ имат различни номера според вида си - пътнически, товарен, празен, бел. авт.)”, разказа пред “168 часа” депутатът.
Допълва: “Композицията е била от 10-12 вагона, взети под наем от БДЖ, с локомотив на БДЖ. Влакът минавал малко преди полунощ - примерно около 23,50 часа, сръбската граница на Драгоман. Локомотивът няма право да върви на сръбска територия и по принцип трябва да се върне в България или да изчака влак, идващ от Сърбия, който да докара у нас. Локомотивът обаче не се връщал, но и не карал нов влак към България. Машината оставала няколко минути в буферната зона. През това време вагоните се откачали и се правела маневра, чрез която локомотивът и вагоните се пренареждали. Първият вагон ставал последен. Според правилата, преди влакът да потегли, се прави съкратена проба, за да се види дали спирачките държат всички вагони, и на последния вагон се слага обозначителен диск. След като

влакът минавал в буферната зона

на границата, този диск се свалял от дотогавашния последен вагон, защото той вече ставал първи. Процедурата отнемала двайсетина минути. Десетина минути след полунощ, когато вече се водела дата на друг ден, същата влакова композиция, но вече с номер на пълен товарен влак, с пренаредени вагони и с оформени на митницата документи, се връщала в България, пак на гара Кремиковци.”
По думите на депутата източникът му споделил и друга интересна подробност. Влакът, който официално се водел празен, при всяко пътуване до границата на Драгоман бил охраняван от частна фирма.  Гардове с големи джипове “Тойота” пътували с влака. “Такива фирми се наемат, защото на междинните гари се качват много крадци на скрап. Но защо е необходима охрана за празен влак!”, пита се народният избраник.  Източникът му дал и други факти. Локомотивите имат норма за тяга. Човекът обяснил, че потенциометърът при движението на празен влак показва около 200 ампера. В конкретния случай, въпреки че влакът се водел на отиване празен, потенциометърът се движел около 800 ампера - колкото и на връщане, когато вече и официално се водел пълен. Това било гаранция, че влакът е бил доста натоварен и по пътя за Драгоман, обяснил служителят на БДЖ (при 1200 ампера защитната система изключвала локомотива автоматично, бел. авт.).

След като старателно изучил детайлите

 по подадения му сигнал, през октомври 2008 г. депутатът внесъл парламентарно питане до тогавашния министър на транспорта Петър Мутафчиев. “Във въпроса попитах защо пълен влак със скрап тръгва от “Кремиковци” като празен към сръбската граница на Драгоман, там се прекомпозира и се връща вече като пълен пак в “Кремиковци”. Попитах министъра каква е целта на това”, разказва народният избраник. Министър Мутафчиев трябвало да отговори на въпроса по време на парламентарния контрол пред очите на телевизионните зрители, тъй като контролът върви пряко по БНТ и БНР. Случило се обаче нещо друго.  “Внесох сигнала в четвъртък. На следващия ден телефонът ми иззвъня. Обади ми се лично тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов. Каза ми, че трябвало спешно да говори с мен и ме покани в агенцията. Отидох там, секретарката му ми предложи сокче от портокал, Сертов започна направо. Не ми каза как е разбрал за съществуването му, но ме помоли да изтегля въпроса си за влака от “Кремиковци”. Каза, че ДАНС от 6 месеца работела по този въпрос и вече били “на крачка от изясняването му”. Обясни ми, че било много опасно и ако се даде гласност на случая, следените лица щели да се уплашат и акцията да се провали”, припомня си депутатът.

Допълва, че двамата със Сертов набързо обсъдили

 и с каква цел би могло да се прави това. Основната версия била за точене на ДДС, но според шефа на ДАНС “най-вероятно имало и нещо друго”. В името на националната сигурност депутатът решил да изпълни желанието на Сертов. “Още в понеделник отидох в парламента и казах, че изтеглям въпроса. Парламентарните секретари ми се скараха. Казаха, че въпросът ми вече е разпределен по него се работело в Министерството на транспорта и министърът щял да ми отговори”, припомня си народният избраник.
“Видя ми се странно, че шефът на ДАНС е научил някак за моя въпрос и ми се обади веднага, за да го изтегля, но е пропуснал да информира министър Мутафчиев и ведомството му, че става въпрос за националната сигурност и не трябва да се дава гласност”, признава днес депутатът. В името на националната сигурност народният избраник не споделил с никого за сигнала си, както бил посъветван в ДАНС. Когато оттеглил парламентарното си питане, той бил убеден,

че е въпрос на дни случаят да бъде разрешен

и резултатите от разследването на ДАНС - публично оповестени. Не си направил труда да проследи случая, което днес признава като своя грешка. След няколко месеца с него се свързал източникът на информацията и разочаровано го попитал защо не е имало въпрос по време на парламентарния контрол и защо всичко е потулено.
“Останах смаян. Казах на служителя на БДЖ, че навярно не е разбрал нещо, че би трябвало този случай отдавна да е разрешен - и то от най-високото ниво в държавата, което се бори с корупцията. Човекът горчиво се изсмя и каза, че нищо подобно не се е случило и нищо не се е променило. Влакът продължавал да си пътува по същата схема
необезпокоявано месеци след моя изтеглен сигнал и обещанието на Петко Сертов, че ДАНС е “на крачка” от осветяването на случая”, признава днес депутатът. Допълва, че първата му реакция била да потърси сметка от Сертов, защото се е изложил пред избирател, който му е имал доверие. В следващия момент обаче се отказал. “Не е за гордост, но си признавам, че ситуацията ми се видя обречена. Какво можех да направя? Очевидно беше, че има нещо нередно в пътуването на този влак, но и че някой с много повече власт от мен не иска това да се разбере. Дали беше само заради ДДС-то, дали за да се замаже произходът на този скрап - предвид хилядите нелегални пунктове за изкупуване на желязо... Но ми стана ясно, че дори аз като народен избраник съм безсилен да преборя системата, ако тя самата отказва да се бори”, обобщава народният избраник.

Йовчев не потвърди, но и не отрече

“168 часа” потърси коментар от ДАНС по темата.
Изпратихме въпроси на ръководителя на агенцията Цветлин Йовчев. В тях му бе преразказана подробно споделената от депутата от 40-ото НС история. Отправихме към г-н Йовчев следните въпроси:
1  Работила ли е ДАНС по случай с такъв влак от гара Кремиковци през 2008 г.?
2  Ако да - има ли резултати от проверката и какви са те? Защо резултатите не са били публично оповестени? Ако е имало подобна проверка, но е била спряна на определено ниво - защо и кой е взел това решение?
3  През 2008 г. гара Кремиковци и районът около нея са стопанисвани от фирмата “Екометал инженеринг”. Фирмата е собственост на братята Данчо и Павел Стоянови, известни като Дамбовците, които в момента са разследвани по линия на акцията “Октопод”. Като основно действащо лице в спомената акция от МВР сочат Алексей Петров, който през 2008 г. е бил шеф на звено в ДАНС. Преди дни бившият шеф в “Кремиковци” Александър Томов заяви, че “Алексей Петров е източвал “Кремиковци”, а ДАНС е покривала това. Имат ли връзка тези данни и твърдението на Томов с факта, че до ден днешен обществеността не е информирана за акция, свързана с такъв влак?
А ето и отговорите:  “За посочения период Държавна агенция “Национална сигурност” е работила по редица сигнали, касаещи нарушения и злоупотреби в Металургичния комбинат “Кремиковци”, включително и по сигнали на представители на законодателната и изпълнителната власт. Събраните при извършените  проверки данни за констатирани нарушения са предоставени на прокуратурата.”
В ДАНС не разполагали с актуален телефон на бившия шеф на агенцията Петко Сертов, с когото “168 часа” пожела да се свърже. 

 

Бившият министър на транспорта Петър Мутафчиев:

До мен такъв въпрос не е стигал

т министъра на транспорта през 2008 г. Петър Мутафчиев, към когото депутатът от 40-ото народно събрание е отправил първоначално въпроса си.
“Такъв въпрос до мен не е стигал със сигурност. От ДАНС не са ми се обаждали, за да ме информират, че се работи по такава тема. Ако всичко, което разказва депутатът, е вярно, то историята е страшна”, коментира Мутафчиев.