Голяма свинщина, или номенклатурата още ли е на власт
30 години след 10 ноември нейните издънки още налагат санкции, ако някой си позволи критично мнение
Към 11,15 вчера “24 часа” вече бе глобен за оповестяване на междинни резултати от екзитполовете. Това сегашният изборен закон забранява. Мотивите на легислатурата са неубедителни, смята се, че конформистите сред избирателите гледат накъде духа вятърът и гласуват за победителите, което според законотворците изкривявало изборните резултати.
Абсолютен пържен въздух са тези мотиви. В наши дни конформистите, ако има толкова много такива, имат десетки начини да научат как върви гласуването, сред които честното съобщаване на данните е най-малкият проблем.
“24 часа” положи немалко усилия тази забрана да бъде премахната, но изненадващо между две четения на законопроекта тя някак си възкръсна. Много се чудихме защо?
Единственото обяснение е, че тя е много необходима, за да не се виждат разни мушингии, които се случват по време на избори. Например внезапното пристрастие на определени групи от населението към даден кандидат или партия. Това е т.нар. контролиран вот. Жителите на определени квартали или пък работещите в определени фирми или определени възрастови групи гласуват като един. Това ерозира силно демокрацията. Ще дам пример с двете най-големи страни в света - Китай и Индия.
Индия има формално блестяща демокрация, наследена от англичаните, а Китай - еднопартийна комунистическа система. Въпреки това Китай се развива по-добре и има по-добре действаща система за подмяна на ключовите кадри с по-подготвени. Причината за това е, че в Индия контролираният вот е масов и демокрацията става фасадна, докато в Китай, макар и в рамките на еднопартийната система, има истинска борба за власт.
С тази забрана България върви по пътя на Индия - формална демокрация, като разни кланове контролират избирателите и получават винаги мнозинство. Според нас трябва да се въведе в закон единен консорциум от социолози, които да покрият с екзитполове цялата страна и данните да се съобщават през ЦИК, които да са възложители на това проучване. В момента три социологически агенции провеждат проучване за едни и същи градове, а в същото време не е ясно кой точно прави такива сондажи за останалите 12 и доколко са достоверни данните, които излизат от партиите. Но поради липса на по-достоверни те се разпространяват и от медиите, след като вече са добили публичност чрез неформални партийни мрежи за влияние и онлайн социални мрежи.
Относно глобите на “24 часа” от първия и втория тур на изборите. Те са само по сигнали на лицето Никола Николов Вапцаров, активист от предизборния щаб на загубилата Мая Манолова. Разбира се, той има право да сезира ЦИК за каквото си иска, но сякаш е нормално ЦИК да се замисли откъде произтича фиксацията му върху “24 часа”, а не върху някоя друга медия, която също съобщава изборните резултати с петокласническо чувство за хумор като надбягване на зебри.
Никола Вапцаров е фиксиран върху “24 часа” заради интервю на поета Марин Георгиев, в което той говори за документалната си книга “Третият разстрел”, посветена на поета революционер и просъветски активист Никола Вапцаров. Марин Георгиев казва буквално следното: “По това време братът на Никола Йонков Вапцаров - Борис, овластен като член на БКП, активно участва в тези процеси и до края на живота си получава висши партийни постове, включително е бил и член на ЦК на БКП. Децата му завършват образованието си в чужбина - привилегия, достъпна само за елита, управляващ страната.
Неговият син Никола има дълга дипломатическа кариера и семейството им се ползва от всички привилегии на властта.
А днес внукът на члена на ЦК на БКП Никола Николов Вапцаров, кръстен неслучайно на името на поета, все още се носи на крилата на комунистическата пропаганда от времето на тоталитаризма.
Според мен Н. Вапцаров-младши неслучайно оглавява щаба на Мая Манолова: това е тест към столичани доколко е “жив” Никола Вапцаров-старши, доколко образът му въпреки неговите “клеветници” и “убийци” като мен (някои и досега ме наричат убиец) може да бъде употребен от другарите отново. Изборите ще дадат отговор на въпроса ви, така че аз ще замълча, за да не наруша изборния закон.”
Тези думи на Марин Георгиев разгневиха Никола Николов Вапцаров, който си отмъщава на вестника чрез конфискационните глоби, които налага ЦИК.
Това е злоупотреба с право и не бива да се допуска. Също така е напълно неприемлив натиск срещу свободата на изразяване, защото, като налага тежки санкции на изданието, се прави опит да бъде забранено да се изказва Марин Георгиев. Защото, като имаш серия от глоби, щеш не щеш, се замисляш дали не трябва да си осигуриш по-комфортно съществуване, ако угодиш на издънките на комунистическата номенклатура.
Може би сме наивници, но си мислехме, че 10 ноември дойде преди 30 години и вече е свободно гражданите да изразяват открито позициите си без страх от санкции.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха